Имам температура, болки в гърлото и сметки за плащане. Това е, повярвайте ми, най-неприятната комбинациа която може да си докарте на главата преди коледа.
Утре съм на оглед за един апартамент, дам пак си сменям квартирата.

Съжелявам ужасно много че платих 200лв на последната агенция.

Почти е сигурно че няма да бъда пр ибаба и дядо заколеда, което е баси тъпотиата!

Почти е сигурно, че ще убия брат ми ако още веднъж ми каже че незнае къде са му парите когато го попитам какво правим със сметките.

Ужас.

А докато пиша това се оказа, че съм направил някаква грешка в сметките. Ще ми платят едни клиенти 50лв по малко. Сякаш не ми трябват парите че и грешки правя...

Абе ужас.

Като сняг да, бели, пухкави, наслаждаваш им се но се надяваш да не се заредят прекалено много. Спокойни но като минути преди буря.

Днес обидих човек които обичам. направих го така кактосамо аз мога, без да целя да му причиня болка,прост оговорех това което чуствам и мисля. Да сигурно я е заболяло, много. Не болката и ме интересува, а начина по които ще възприеме всичко което и наговорих. Може малко да съм попрекалил. Да прекалих но това ще си остане моята болка.

Няма да отида на  представянето на книгата на tinyblizzard. Искаше ми се но не съм в настроени за това след този ден. Всъщност причините са прекалено много и все пак ги няма.

Не искам идващите празници. Искам истински празници.
Мърморя вече, искам - неискам, само повтарям.

Искам толкова много неща и всичките ги искам от себе си.
Искам да намеря точните думи за всеки един човек към, който изпитвам някакви чуства.
Искам да се науча да рисувам коса.
Искам да мога да накарам светлината да разказва истории в тъмното.
Искам организираността да ми стане фамилно име.
Искам хаоса и умението ми да изненадвам хората да са като моя сянка.
Исакам тези които съм обичал да разберат, че никога не съм преставал, че нищо не е било случайно, че любовта има различен цвят за всеки един. Никога не обичам по същия двама души и въпреки това всеки път е еднакво силно и красиво. След всичко ще ми остане една дъга пъстроцветна, няма да бъда от хората които се жалват колко време са пропилели с едикого си.

Днес ми хрумна най-добрата идея за почивка за мен. Ще потърся частни психически клиники и ще искам да ме приемат сред лудите за седмица.  Не в българия обаче. Франция. Ще измисля все някъкъв предлог че е експеримент или незнам още какво. Ще им платя подяволите.

Искам да престана да бъркам къде се пишат гласните букви и съгласните!!! Все пиша "сикам"!!!

Съня и деня, когато започнат да си приличат
когато ноща е сцена а утрото антракт
Усещаш света изкривен и пълен с чудеса
пречупен през болката показала ти всичко това

Тои няма да дойде, знаеш го нали
нито тя ще се появи
ще трябва да повярваме в собствения си глас
да загърбим пропилените дни.
Аз и ти, красиви незбъднати мечти

Силни сме да обичаме пак,
Дръзки да мечтаем
Глупави достатъчно да крадем от времето мигове щастие
Узрели достатъчно да знаем за виното и любовта
така както зимата знае за пролетта.

Защото една детска усмивка е всичко
Защото слънчев лъч в студа е щастие
Защото едно докосване е вечност

Без път без време
тук и сега

Вечеря с приятели, все още съм леко пиян. Все пак трима души изпихме три бутилки вино. хах.

Бях в КЛУБЪТ! ХУбаво място, свиреха пичовете от ПИФ но Димо го нямаше да пее, да заведението е караоке, свири ти истинска банда и ти пееш. Мноо готино. Аз не пях нио следващия път няма да пропусна. Стана ми неудобно че всички в моята компания бяха некви познати на ПИФ и можеха да пеят добре. Особенно една от девоиките. Всъщност аз бях сам с 5 жени. Да, понякога го правя, все пак имам адски много приятели жени. Тва е друга тема на разговор /или на блогиране/.

Ето ще ви покажа снимки какво е на караоке с мен :)

Вечерта ми в снимки :

Гледах The Golden Compass.  Хубав.  Идеята за бягащи деца и цвърчящи, летящи, влачещи и припкащи животни около тях ми хареса повече от колкото бих могъл да предположа. Сюжетът и историята не са кои знае колко невероятни. Можеби защото са измислени за деца. Чаровно увлекателна, неусложнена и елегантно проста, историята не се натрапва. Но визуалните съкровища, които филма притежава... Дизайна на сградите, на дрехите и превозните средства /влюбих се в дирижабала на лошите :)/ завладява напълно.

Колко по лесно бибило да си имаме и ние по един демон, които да ни показва кои какъв е по характер. Би било прекалено лесно дам.

Гледайки филма се замислих. Винаги съм вярвал, че светът е една балансирана система, ако някъде се появи Казчей безсмъртни то веднага би се появил и някои богатир да го ступа. Замислих се как нашия свят страда от липсата на истински зли хора. Да да, зли, вманиачени в това да имат всичко. Най-важното нещо което ни липсва обаче е глупавото чуство за чест, за доблест. Ако лошите го имат в повече всичко ще е прекрасно. По красиво. Защо мисля така ли?

Най-гадната болест, която виждам в хората е малодушието, самовглъбяването в душевните им терзания и абсолютната невъзприемчивост към промени. Никакво желание за прогрес и промяна. Липсата на воля. Злите хора имат воля, те знаят какво искат и често знаят как да постигнат това за което мечтаят. Да, и тази воля за борба, дава сили и смисъл на тези които неискат нещата да се случват по този начин. Без причина няма следствие. А борбата между такива хора създва, не не не руши, тя създава. И повлича след себе си останалите да творят. Водовъртеж от хора, да много се давят но по силните и оцеляват. Много мислих и се опитвах да разбера защо Далай Лама в едно интервю, взето наскоро, каза "Много хора има на тази земя, много. А важно е качеството не количеството" - каза го с присъщия си смях накрая.

Хората трябва да бъдат едновременно свободни и ограничаващи се. Но не ограничавани "за тяхно добро". Всеки има право да нарани всеки, стига да е готов да посреще последствията за това. И те не са възмездието или наказанието. О не, има по страшни неща от това. Да загубиш нечие доверие. Много по страшно е да живееш без него и да ти го върнат. Тогава наистина тежи.

Ох отнесох се. Скоро не съм правил нищо забележително. Нито на работа нито за себе си.
Искам да седна да пиша.

Вчера прочетох "Господаря Демон" на Роджър Зелазни. По някъкъв странен начин тази книга ми беше убягнала а аз съм наистина ужасно голям негов фен. Просто така, досега не бях чувал за нея. Книгата е великолепна. Някак наивна и пълна ама ПЪЛНА със странни и необесними неща. Шекли и Адамс биха се засрамили от въображението на Зелазни. И всичко е някак толкова основателно реално докато четеш. Затваряш книгата и се осъзнаваш, всичко е невероятно странно свързана фантазия. Книгата е толкова абстрактна колкото и земна и свежа. Но не е за всеки.

Вдъхновен от това в момента рендирам един портал... странен е, без много смисъл и все пак е портал. Утре ще го видите :)

Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.
Buddha

Странно, но този цитат е единственото нещо в което толково твърдо и отдавна вярвам. Принципът, с който живея и мисля. Целия ми свят е изграден около това изречение. Всичко.

Днес трябва да свърша доста работа, която по една или друга причина не свърших през изминалите дни и тя се натрупа като трохи по масата, които са вече такава купчина че неможе да си сложиш чинията някъде на равно.

Отново ям тези малки вкусотиики с ябълково сладко. Пекът ги срещу офиса и аз съм неизбежно пристрастен. Жаден съм, много. В буквалния и преносния смисъл.  Жаден за чиста вода, жаден за чиста любов, нерафинирана, онази която нагарча  ако отпиеш малко повече. Жаден за уют и свободно време с което да продам малко плът и кръв на идеите си. Жаден за усмивки и одобрителни кимвания на непознати, жаден за сълзите на другите.

Въпреки чувствата, които трябва да заровя, да отместя настрани за да мога дапродължа, живота ми си остава едно прекрасно място, в което колкото повече дам толкова повече получавам. Нямам все още, сили да правя това, което знам че мога, все още само вкусът му отвреме на време се появява. Разлива се по езика ми и аз преглъщам усмихнато.

Ще има дни :)

Ето на псина ми да правя фотомонтажи!

Направих си па своя си картичка за коледа! Остава да я харесат и шефовете...

Аз видях нещо
разбрах още малко.
Но ти, самата ти какво си? Не бих могъл да зная.
А греша ли, не бих искал да зная.
Събуди се. Отвори слънцето да влезе.
Аз през ключалката надникнах.
Докато ключа разглеждаше ти.
Усети ме ти и  побърза да се скриеш.
Аз видях красивите ти голи бедра.
А исках очите ти да зърна.
Истинските.
Сега стоим двама с гръб на стената студена.
А толкова копнеем за топлина.
Само ласките на слънцето останаха за нас.
Аз ще тръгна по друг коридор, през друга ключалка ще надникна.
Или може би ще се затворя в моята стая.
Но няма да чакам теб.
И няма да заключвам.
Но вратата ще притворя.
Защото уморен съм, ще поспя.

Днес няма да разбирам нищо. Днес оставих нещо след себе си. Днес няма да е деня в които ще съм разумен. Няма да е деня в които ще правя това което няма да наранява. Няма да е деня в които ще мисля. Ден като всички останали в които много ще остане зад гърба ми.

Моят ден на глупостта без която не можем.

Мисли мои хванати през деня до сега:

"баси майката пие ми се кафе а небива"
"не ме карай да се усмихвам когато не искам да те виждам"
"браво гении два часа е ти си сваршил работа за 20ст. ШО НЕ МИНЕШ ДА СИ ЗЕМЕШ ЕДНА ДЪВКА?"
"вместо да игнорваш хора си смени статуса на инвизибъл, простак"
"сладко кисело горчиво сладко сладко"
"боли а?"
"проклет проклет да съм само да мине днес и утре ще е друго ДА БЕ КАТО ВЧЕРА - не викай моля те"
"колко пъти се натттттиска шибаното копче?"
"да нося странна шапка искаш ли да те ухапя?"
"боли я"
"картичка за нова година? ТИ МРАЗИШ НОВА ГОДИНА - казах невикай мухлиооо"
"как да им измисля карти4ка за нг!!!"
"гладен съм, ядох, стомаха ме боли, мноо ясно всеки път ме боли стомаха като съм бил влюбен"
"престани да се оплакваш, САВЗЕМИ СЕ! абе ти ще спреш ли да викаш а? НЕ ТОВА! викаи де викаи сега ММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММ - викаш а?"

If you haven"t found something strange during the day, it hasn"t been much of a day
.John A. Wheeler

Там където огъня е мъдрост не стихия.
Там където няма богове.
Там където спокойно е сърцето.
Любовта е чума и лек за нея няма.
Там където смъртта и живота са еднакво красиви.
Кръвта е ценност, която никои не пилее.
Чувствата са оковани слуги на душите.
А мечтите ни са разпилени, като звездите.
Там където нямаме нужда от друга светлина.
Там ще бъде моя дом, там.