Вече е 10.10, току що говорих с един клиент които преди година искаше сайт. Сайта е налице тои ми плати о сега нещо се било случило и загубили сайта... Не исках да знам подробности, лошото е че съм почти сигурен че съм изтрил работните файлове. :(

Новата ми работа е ... ужасна! По цял ден гледам снимки на манджи в чинии и ги цъкам в Фотошопа да станат по апетитни и лъскави /лъскави манджи охх/ Ще питате какво друго.. АМИ НИЩО ДРУГО. А обещаха че ще ходя да ги снимам въпросните манджи, засега имам три диска със снимки за обработване.

Всичко е добре само дето... МАМКА МУ МРАЗЯ ВЕЧЕ КРЪГЛИТЕ ЧИНИИ!!! А пък има едни, които хем са кръгли хем на вълнички! УЖАС! Защо подяволите не използват квадратни чинии...толкова са хубави :)

а и друго неможе да работиш на гладен стомах! Мда, факт!@

Вчера, първия ми ден, се сетих за нещо много странно, ами след 3-4 месеца работа тук ще знам как изглеждат доста от пиците в софия и варна. Няма да има кои да ме изненада :(

Боря се с колежката си за по хладен климат в офиса, тя ми се размотава по лятно облекло и надула парното. Немога да я понасям, вечено ми е гадно топло и сънливо. Да от към колеги мога да се оплаквам доста. Жени, зле.
А да работя в www.amam.bg

Щастлив съм без любовта да е на прага ми, щастлив че знам вкуса и какъв е. Полет на гълъб окъпан в кръв. Красив и последен, но толкова красив. И няма я тишината да ни подслони, и няма никой и все пак любовта е около теб. Думи ли търсиш за мен и за моята самота? О не, о аз знам че те не съществуват, те са ти, те са очите ти. Вече не боли, само спомен за красива нещастна болка. Ванилия. Тъмно е, и все пак чувам гласа ти. Давя се по собствено желание, мое море, моя любов. И коко дълго да те чакам сън мой, и колко пъти ще греша, а колко много боли. Думи като пясък вълните помитат, чуства като пяна от вълни идват и изчезват, красиви и мигновенни.
Идваш ли, защо се бавиш? О да знам. старха.  С много лица е любовта, лъже тя, мами и крои планове за самота. О, любовта, красива и кратка е тя, не о не , дълго живее тя само в моето сърце. Дупки от истински чуства, разкъсани части от надежди толкова наивни, красиви рани кървящи в ритъм.

Щастлив съм аз, че знам за тази болка, за тази суета на душата. Щастлив съм.


One man one goal one mission,
One heart one soul just one solution,
One flash of light yeah one god one vision

One flesh one bone,
One true religion,
One voice one hope,
One real decision,
Wowowowo gimme one vision

No wrong no right,
I"m gonna tell you there"s no black and no white,
No blood no stain,
All we need is one world wide vision

One flesh one bone,
One true religion,
One voice one hope,
One real decision,
Wowowowowowo

I had a dream,
When I was young,
A dream of sweet illusion,
A glimpse of hope and unity,
And visions of one sweet union,
But a cold wind blows,
And a dark rain falls,
And in my heart it shows,
Look what they"ve done to my dream

Vision,
Give me your hands,
Give me your hearts,
I"m ready,
There"s only one direction,
One world and one nation,
Yeah one vision

No hate no fight,
Just excitation,
All through the night,
It"s a celebration wowowowo yeah

One one one

One flesh one bone,
One true religion,
One voice one hope,
One real decision

Gimme one night,
Gimme one hope,
Just gimme,
One man one man,
One bar one night,
One day hey hey,
Just gimme gimme gimme
Fried chicken

The hottest songs from Queen

Станах преди час, да сега е 12.43. Легнах си около 3, доволен, че успях да свърша нещо което толкова отдавна исках. За втори път се отказвам от ученето на Autodesk Maya... Немога подяволите много съм тъп явно за нея. Случайно в нета видях реклама на Cinema 4D, Преди две три години я бях пробвал, стори ми се ужасно непрофесионална и идиотска... Снощи я сложих и сякаш цял живот бях работил на нея. Странно, най-накрая всичко ставаше точно така, както искам и се чувствам адски щастлив, че най - после мога да направя това което ми е в главата!

От друга страна сърцето ми продължава да се свива, втвърдява. Страното е че това носи само хубави неща със себе си. Малко по малко правя неща които досега са били немислими за мен и главно за моята воля. Готвя, готвя през ден и само тогава и когато съм пред 3дето се чуствам спокоен и щастлив.
Свива се, дано не почне  да боли.

А на вън е меко, хубаво и сиво, моето красиво.

Днес беше един от любимите ми дни, хладно но не студено, мрачно но не сумрачно,  дъждовно но не ти трябва чадър.

Чувствам се сякаш съм на пътешествие и скоро още се прибера у дома. Като да пътуваш 10 часа с влак и да знаеш, че скоро, много скоро, всичко свършва и се връщаш там където не си бил толкова отдавна.

За ужас на плъховете ми утре може да си имам коте. Дано да се спогодят. Хаха аз вече наистина  мога да твърдя, че подсъзнателно /понякога не точно/  се стремя към невъзможното. 

Нещо наистина ми има тези дни. Прекалено съм станал хмм, хрисим?

Ако аз съм дъждът защо ти винаги си носиш чадър?
Ако аз съм вятъра защо винаги криеш устните си в пъстър шал?
И топъл и студен съм да, нима не искаш и двама ни?

Странно, пиша на един лаптоп, който е с Виста, където фонетичната подредба е страшно объркана ... и удобна :)

Бях слязъл малко на земята, но скоро отново ще полетя. Да, правилно, хубаво е винаги да си стъпил здраво на земята с единия крак. Но аз мисля че нямам нужда, синините от последното приземяване /падане?/ ще ме подсещат още дълго за нея.

И ето я, вихрушката идва, усещам я, дрехите ми се изпълват с въздух, косата ми се вдига и започва да танцува около главата ми. Затварям за секунди очи, само докато си поема дълбоко дъх, няма да изпусна и миг от това летене. Този път ще полетя толкова високо...

Спомен за грешка
забравена
Като да докоснеш себе си
с болка, която вече не боли

Вечер с аромат на ванилия
и не е пусто в сърцето ти
пълно със спомени
погубени в чувства

Идваш ли?

Хладен чай Каркаде в розова чаша с Мечо Пух. Боли ме глава, и то много ме боли глава в момента. Снощи не исках да си легна, само при мисълта че трябва да се събудя и да имам отговор на въпрса какво ще правя  с финансовот си състояние, желанието за сън ми изчеваше. Легнах си в 3. В 9.35 ме събуди телефона ми, Вдиганх на непознатия номер и мек леко познат мъжки глас ме попита "Станислав Ботев?" "Да" казах аз сънено " Обажда ви се /едикакво си име/ след внимателното разглеждане на кандидатите за позицията на дизайнер /бля бля бля аз спя бе!!!/ се спряхме на вас ../тука го прекъсва/ "Да, и?"  "Интересува ли ви още работата? " "ДА" "Ще бъде ли възможно да се видим вдруги ден в удобно за вас време да уговорим подробностите" " Да супер, добре да, амм два и половина рано ли е ?" "Ам /доста замислено/ аз си мислех 4е вие сте на работа и предполагах 4е след 6 6те вие е по удобно.... " Да да аз напуснах, два или три часа? " "Два е удобно ще се видим там"  " Лека вечер /в 9.40 сутринта!!!!/ " " ам ааа приатен ден ммм аа ммм дочуване"

Останах в леглото до един следобяд имах нужда от зверска почивка. По късно следобяда един приател ме попита дали искам да направя редизайна на един сайт, Беше добре дошло. 20 мин. по късно друг мои приятел ме попита колко пари ще искам ако му помагам след работа с поддръжката на некви компютри и аз бях отворен за предложения.  Даже брат ми ще почне най накрая работа може би тези дни при хубави условия в една зала. Малко пари но пък трудов договор и хубави смени. 

Чувствам се спокоен. Заобграден съм от хора които в тези дни когато бях почти се предал изразиха подкрепата си по невероятен начин. Чувствам се обичан и не искам да се чуствам по друг начин следващите няколко хиляди години :)

Обичам ви, вие знаете кои.

Валят бели красиви спомени. Спомени как майка ми се кара, че не съм си сложил добре шала, как брат ми ме подбутва да излизам по бързо защото ще взимаме шейната без разрешение. Защото очите ми винаги издават ако ще става нещо непозволено. Аз обаче бях много важен в цялата конспирация, аз бях застраховката. Ако ни хванеха в провинение трябваше просто да се разплача и всичко ни се разминаваше. Обръщах гордо гръб и се разциврях. Ама тихо. Сега като затворя очи усещам прегръдката на майка ми, тихия и смях, нежната целувка. Само с нейния глас името ми звучи красиво и меко. Спомени.

Днес напуснах работа. Стана красив скандал. Имаше даже класическо затръшване на врата. Красиво е някак да си ужасно глупав. Чустваш се адски щастлив.

Хармониям, казах ти онази вечер, когато времето бяше спряло и всичко изчезваше като цигарен дим.  Красив и дразнещо задушаващ, като всички чувства.

  Идва интересна седмица. Седмицата на страшния съд. Това е вече истински живот. Да крещиш полупиян в снега некви рими на стара песен, да харчиш последните си пари без да знаеш кога ще имаш пак, да си уверен в себе си толкова, че чак да ти е забавно. Да следиш за правописни грешки, въпреки че виждаш тройни буквите АХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХА.

Абе я леглото.

Тази седмица си я бива. Днес пак закаснях заработа но това е защото станах в 7 оправих се и тръгнах към автогарата, стигнах до нея и  трябваше да се връщам. Умрях от студ сутринта беше 2 градуса! ПОсле закусих и заспах и така съм закъснял с цял час... Гал съжелявам.  Напоследък нещо ако не се получи, както е било планирано аз не правя втори опит да го правя.

Докато пшиша това навън в платения пркинг, които е собственост на фирмата ни, тече яка данъчна проверка с изгледи за съставяне на акт за неиздаден касов бон. Шефката си рови из тефтерите и звъни на всякакви телефони да се опита да го предотврати. Аз стискам палци и без тва е студено и ми мръзнат пръстите!

Спешно трябва да си сменя работата и вече бях на едно интервю. Отказах им. Неможе да искаш толкова много а да даваш толкова малко.

Снощи бях на презентация на новите версии на Maya и 3DS MAX + Motion Builder. Бях потресен. Това е един съвсеееем друг свят. И мисля, че искам да го посетя. Както се сещате пътуването към хубавите места е винаги скъпо и още нещо. А я познайте кои си има супер мега коооооооооооол поло на Мая :П

Въртят ми се две идеи в главата и двете снощи се ожениха. Сега са доста по нагли и нахални. 

Колкто повече боли толкова по хубаво ще е накрая.

Виждa ли ли сте катран? А усещали ли сте го по кожата си? Аз имах преди години, мноого години май, късмета и нещастието да се омажа целия. С катран. Оттогава всеки път когато нещата се влошават и влошават се присещам за онзи ден.

Намалиха ми заплатата с 200лв, защото оборота на фирмата се очаква да спадне с 70% през зимните месеци. Нормално и очаквано, неприатното беше че ми го съобщиха 5мин преди даването на заплатата. Това беше в понеделник.

Вторник беше деня за размисъл. Бях ядосан и нервен, забелязах че така работя повече. Вечерта се видях с една моя много близка приятелка. Имаше да ми казва нещо лошо. Наистна беше така. Наша обща позната, едно много красиво и интелигентно момиче, имаше проблеми със здравето. Нещо с лимфните и възли, в болница та всичко минало добре, няма да навлизам с подробности, но на мен те не ми бяха спестени.  Дотук всичко изглеждаше добре,  докато не доийде частта с "  ще трябва да отиде  на  иследвания да  се провери дали не е тумор  на  лимфните възли или заболяване на  Хочкинс /мисля че това  беше/. Не разбрах дали съществува вероятността да е просто възпаление. Вчера я чух по телефона, плачеше и се смееше едновременно. Това беше вторник.

Сряда се оказа по спокоен ден. Неможаха да ми пуснат нета, купих си обувки които ми направиха 4 пришки, успях да си оправя финансите по много странен начин. Обадиха ми се една дебела фирми и казаха че искат да водя рекламната им кампания. Верно всичко пада от  небето.

Четвъртък беше просто вчера. Целия ден прекарах в размисли за това как ще ми се обадят и ще ми кажат нещо лошо. Няма да е честно да е рак. Никак. Денят мина като сън. Вечерта видях две кучета да пресичат. Едното с каишка другото улично. Това по симпатичното с каишката пресече на зелено, спря се и се обърна да види другарчето си, докато то пресичаше светна червено и то остана да го гледа докато стъпи на тротоара. Когато всичко беше безопасно то се обърна пак и продължи. Не полудявам то наистина знаеше какво става. Следтова минах по Цар Симеон и видях една закусвалня, тъмна и празна но с отворена врата. ПОгледнах вътре докато минавах. В дъното стоеше един човек, възрастен, къдрав с шкембе, седнал пред светещата хладилна витрина, облечен в бяла престилка. Пушеше. Извърна се да ме погледне но аз наведох глава. Не исках да видя очите му. Точно това не исках да видя сега. Сънувах прекрасен идиотски сън и изгледах последните 4 серии на СтарГейт SG1.

Събудих се. Телефона ми падна от рафта заади вибрацията. Сглобих го и пак звънна. Шефа ми ме молеше да отида след 20 мин на работа. Два часа по рано от обикновенно. НА масата в хола ме чакаше бележка, че хазяина е продал сградата и имам нов хазяин. Все още нямах интернет. Шефа ми ще взиама лаптопа за една седмица, ще ходи в италия.

Искам другата седмица да идва по бързо.

Утре ще ме боли глава. Хах за първ ипът пиша е блог леко пиян :) уахахахах това е като че ли съм писъл много пиян кеке. Ох

Утре ще ме боли глава, мдааааа. Днес беше кофти ден. Ужасно кофти, ден в които се наложи да преосмисля всичко. Намалиха ми заплатта с 200 лв 5мин предида ми я дадат. Доста планове ми се изпаиха. Лошо. Ще се оправя, винаги се оправям, всъщност винаги съм искал да се оправям в личния си живот с лекотата с която се оправям с финансовите си проблеми. Но уви никога не се получава така. Лошо, или вече го казах това. Лошо. Оправих си една правописна грешка, мързи ме за другите, много е забавно да си гледаш пръстите как пишат по клавиатурата. А забавните неща са малко. Пове4ето от тях са скъпи.

Счупих се... сега докато пиша ме боли зверски дайе. Разчиствахме днес паркинга и склада защото ще получаваме 150 скутера, шефа решил да внесеме по голяма бройка. Всичко добре яко носене и местене н кашони със скутери падна. Аз реших да преместя една огромна плоскост 2м х 3м, че беше тешка беше но не ми беше проблема това. Същата плоскост преди седмица я вадих сам от едно мазе по едни стълби. Проблема беше друг, хванах я малко по отдолу и я вдигнха и тръгнах да се въртя, духна отнякъде баси зверския вятър и плоскоста се опита да ми счупи врата. Не успя но болката която почуствах бешемеко казано ужасна. Сега немога да вдигна даже лаптопа си, като си поема повечко въздух ме реже същата болка и за капак постоянно усещам с една тъпа парещо-гадна болка под рамото.

Не така си представях събота-неделята. И защо подяволите трябва да работя и неделя.

Да и да е пълна картинката колегите смятат че симулирам защото ве4ерта ще идват моторите за разтоварване

Погледнах си предишния постинг. Доста глупав, освен ужасните клавиатурни грешки, сънят ми не изглежда и наполовина толкова неприятен колкото си го спомням аз. Сега това предупреждение ми стои доста смешно и глупаво.

Имам адски много работа а не я върша, шефа ми ще се появи тази вечер и ще ме  убие сигурно.  Дано . И кога подяволите се счуpишибанияспейс?

Пуснахме днес най-после сайта на фирмата www.apriliabg.com Има още сто кубика работа по него но засега е добре. По - добре от нищо. И заслугите на за сайта не са изобщо мои, ако се бях понапънал щеше да е пълен с информация и полезни неща, а аз спя! Единственото което съм направил са главите за категориите, направо ме е срам колко съм мързелив.

Постоянно летя някъде из небесата. Тия дни ИЗОБЩО ме няма никъкъв и това започва да става определено проблем.