Днес мина...

Беше ужасен ден, рано сутринта имах мнпгп важна среща която мина меко казано катастрофално. По някаква случайност ще ми се размине.

Сънувах един от най-ужасните си сънища днес. Редовете по - надолу Ви съветвам да не четете. Предупредени сте.


Стоим аз и двама мои много добри прияели пред един огромен екран и гледаме някакво схематично 3д което показва различни сгради и парцели към тях. Знам че ставаще въпрос за купуване на имоти и за не деклариране на данъци. Щяхме да използваме сградите за някакво незаконни цели, даже доста престъпни и беше много важно кои парцели подбираме за да не ни усетят. Потвърдихме закупуването и изведнуж нещо стана. Неможехме да пипаме нищо по екрана вече /ецрана беше touch screen/ и аз отидох до едната врата да я отворя. Беше заключена. Другите се пръснаха да проверяват прозорците и другите врати. Всички бяха заключени.  Прозорците започнаха да се пръскат един след друг и от тях да изкачат облечени в черно хора. Дотук добре си казах. Вдигнах ръце и видях как двамата ми другари правят същото в другия краи на стаята. Един от маскираните пичове се приближи доста спокоино, погледна ме в очите и ме срита в колената. Проснах се по очи и усетих как ми извиват ръцете към тила. Опитах се да си обурна главата и да кажа нещо злобно но цефта на автомата му ми притисна главата към пода опряна в слепоочието ми. Усмихнах се. Знаех някак си че неможе да ме убие така. Чух изщракване и преди да усетя болката нещо ме извади от тялото ми. Бях като призрак, все още бях свързан към тялото но не усещах болка и можех да усещам и виждам всико около мен. Чувах също. Единия каза " Стига им толкова, след ден два пак че се върнат, хабим си патроните". Този които стреляше в моята глава, с ужасно задоволство извика" НЕ, стряляи, стреляи, сградата е екранирана, колкото повече болка им причиним толкова повече психични увреждания ще имат после". Стряляха по нас дълго и ние бяхме закотвени да вийдаме какво става с телата ни. Натовариха ни на три носилки и низакараха до един камион. Натовариха приятелите ми и когато рябваше да натоварят мен се спряха и единия каза "Този тук не ни трябва, имаме нужда само от тях". Събудих се в една стая, семпло обзаведена. Някакво момиче много учтиво се наведе над мен и започна да ме облича, аз неможех сам. Изправи ме и ме придържаше из някъкъв коридор. Влязохме в една зала където имаше само болни хора, луди, парализирани, всякакви. Аз можех да ходя но ръцете ми бяха изкривени мноо гадно и лицето ми също. Казах нещо и всички започнаха да се смеят и да ме хвалят колко съм остроумен. Аз си мислех само за деня в които ще ме извадят от това тяло, знаех е приятелите ми работят по въпроса и за едно известно време трябваше да съм кретен.

Всичко, по - дяволите, върви надолу.

От момента в които се събудих днес всичко е като началото на някои от онези неприятни депресарски филми, в които главния герои бива смазван от много но дребни битовизми. Ставам аз и си пускам боилераслед 40мин излежаване отивам да видя дали се е стоплила вода. И какво да видя, някои ми е ползвал боилерааааааааа.  И това е момичето, което трябваше да се изнесе преди два дена ама нещо се мотае и ползва моята баня!  Мрусен и закусняващ се обличам и напарфюмирам белким не мириша а косата ми е като полята с олио. Брат ми нахранил плъховете ама сложил храна на мястото на водата и ги оставил без вода за вечерта. Глеам го Тенчи /така се казва единия/ се опитва да се самоубие някак си, висеики от тавана на клетката. Като му сложих вода си боцна главата в нея и започна да се прави на воден плъх.
Отивам в ХЕИ и гледам "работим с граждани от 8.30 до 9.30" гледам си телефона то 10.00. Аре обратно към работа. Посредата на пътя се сещам че имам работа в host.bg, преравям си раницата съответно и не намирам копие от фактурата, с която трябва да свърша тая ми ти работа.

Купих си кашкавалка и си казах  "аз съм за гъби".

Ох, всичко ме боли. Вчера сутринта свалях пералня от  петия етаж! После съответноя качвах, за моя радост, само до първия. Плюс още 10 чанти натоварени с какво ли не. Мамка му не съм свикнал да имам толкова много багаж!  Събудих се като парал. ОООООООООООООООХ!!!

Обичам да не сиспя в къюи, и да спя на чужди места, някак заспивам и спя по спокоино. Този път  не се получи  или просто се получи само  до  6 сутринта. След това се опитвах да заспя и сънувах само некви идиотски неща.

Сега хем м исе спи хем ме боли :( ООООХ

Живота ми е странно нещо. Имам си почти всичко, за което съм мечтал. И всичко което си пожелая се случва но е винаги за мноого малко. Хоп и ми се отнема преди да съм свикнал с него. Аз може би трябва да съм най-доволния човек от живота си. Всичко е в такъв невероятен баланс. Искам много и плащам много за това. Просто се отнесох, нали за това са блоговете :)

Да, тази сутрин всички ми се усмихват и всички около мен са толкова весели. Мина един колега, които продава мотори също някъде си, и разправя как трябвало спешно да си купи презервативи тази сутрин. Влиза в един сексшоп напът за насам и казва "Давай бързо презерватив, че нямам време - продавачкатаму казала - Еи тия са мноо сладки взем  си от тях - и тои - Абе аз няма да ги ближа давай там".  Следваха и още простотии, които ще ви спестя :)

Днес се местя, взех си квартира на 10мин от работата ми, на същата улица само че по надолу :) И днес на работа прситигнах с две огромни анти и една раница. Странно местенето е като онези неща които само като си помислиш че трябва да си причиниш ти става лошо. Но от друга страна в деня в които се случва се чустваш много ентусиазиран или най-малкото спокоен и оптимистично настоен. Всеки път е като едно ново начало, а всяко мое преместване е и смяна на наична ми на живот. Звучи малко странно но ми харесва така.

Вчера преди да си тръгна от работа шефа ми ме помоли да дойда днес два часа по рано на работа. А аз си легнах някъде около 1, нали нямам интернет в нас докато не си сменя новата квартира, което ще е евентуално най-късно до петък. Странното е че не ми се спи и се чуствам някак по добре от това когато ставам в 9.30 и се появявам на работа в 10.10 леееко позакъснял. Да бе знам, кво му е по якото да ставаш по рано и още по-лошото да отиваш на работа по рано. Ами нищо. Но когат ти се случи един ден, само един и ти го знаеш, чустваш се малко или много излязал от това неприатно монотонно ежедневие. Някак си днес е различен ден.

Брат ми пристига в неделя... Толкова усилия вложих преди години да не живея с двамата си братя и семейството ми и сега правя точно обратното, за да живея с брат си. Не че не ги обичам , напротив. Но подяволите лудницата е прекалена когато всички сме в една къща. А аз обичам да живея в малка лудница с контролируеми граници. Един брат е достатачен!

Снощи горката сервитьорка в Баркод остана доста учудена когато седнах и си поръчах бира и капучино :) ами пиеха ми се и двете! В Баркод има Wireless аз имам лаптоп а в къщи нема интернет. Това беше по скоро обяснение за самия мен какво подяволите правих до посреднощ в некъв бар сам. Беше приятно. Да да но беше приятно дам.

Мислех си да не си описвам сънищата тук. Но така или иначе ако не го направя ще съм ги забравил до обяд. Напоследък са много къси и дразнещо контрастни. Можеби защото ежедневието м инапоследк е такова.

Стоях на някъкъв хълм, не можех да видя как изглежда точно и дали изобщо е хълм, но наех че съм там. Гледах съсредоточено ръцете с и си мислех " не, няма да се случи, остави страха, не му се поддаваи, няма да се случи". Усетих леки сърбежи по пръстите на местата на сгъвките. Страхът прерасна в огромно грозно чудовище, което ме убеди да не ги докосвам. Изведнъж започнаха да се подуват. Станаха като кебапчета, после като наденици присвити на местата където се прегъват. И висчко стана забавено. Опитвах се да си приближа ръцете към главата, болеше ме адски. От болката не знаех какво правя, усещах как се опитвам да си наведа главата и да викам но нищо не излизаше от устата ми. В момента в който дланите ми се изравниха с главата, пръстите ми започнаха да се взривяват. Усещах как парчета от тях се удряха в лицето ми, нямаше кръв само парчета. Стори м исе цяла вечност това. Изведнъж времето тръгна в нормалния си ритъм и аз се свлякох на колене крещеики. Чувах се как стенех и крещях тихо едновременно. Нещо топло и меко обгърна лицето ми. Бяха ръцете ми. Не исках даги погледна. Исках само да скрия с тях лицето си. Събудих се.

Стоя си пред компютъра и се сещам, че вече имам блог. Мдаа, я да видя какво става там, да напиша нещо, нали си обещах всяка сутрин дапиша по мъничко. И какво да видя... коментари по първия ми пост :) някакво много приятно ми стана. Благодаря за топлото посрещане. Сега малко ми е и гузно аз не съм писал на никого нищо, но наистина нямам време да чета и да пиша. Даже този блог си е крадене на време :)

Тази сутрин закъснях с цели 5 минути хахаха обожавам да закъснявам с малко :) да отворя шоурума /мнооо куца думичка/ ида седна на някои мотор и да се опитвам да си събера главата за идващия ден. Уви не това беше случая днес. Нападнаха ме двама клиенти докато изключвах алармата! Едните цяло семейство решили да купят скутер на сина си а другия невероятно любезен и културен мъж който постоянно се извиняваше че задава глупави въпроси с това, че отскоро си е купил мотор и не разбира много много.  Ето сега доиде колегата които, ще ни прави сайта. А чай? а закуска? АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

Тазо сутрин минах през блога на morelloblossom и ми се прииска да си направя мои собствен. Някак си всяка сутрин ми се иска да споделя с някого нещо, маничко но все пак нещичко. Защото съм различен за целия ден.

Сутрин много се оплаквам :)

Тази сутрин е ужасно трудна. Ужасно ужасна бих казал. Не че аз не съм ужасен тия дни.