... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Постинги в блога
22.08.2008 11:39 -
Плисък или Плясък
Сънувах хубав ,сън. Отдавна не бях сънувал така. И като се събудя да помня всичко, с най -малката подробност.
Вървях сам по асфалтов път, които много ми напомняше на родния ми квартал във Варна. Вървях и задгърба ми оставаше огромно поле с жита а пред мен отлявата ми страна, спокойно си блестеше Балтийско море. Поне знаех, че е това, никога не съм бил там. Отдясно започваше борова гора, която се качваше по рязко спускащи се височини.
Беше военно пристанище, бях в неговия край, където се намираше военния мемориал, моята цел.
Вървях бавно, бях невероятно спокоен и щастлив, сякаш нещо много важно и ужасно вече беше минало. Подминах един кей с някъкъв полупотопен кораб и веднага след него видях главната сграда. Беше затворена за посетители, знаех това много добре. Исках само да мина, и да беше отворена за посещения нямаше да вляза.
Сградата беше построена на пилони направо върху водата. Малка тераска колкото двама души заедно да вървят обикаляше цялата конструкция. Входа и беше така направен, че залязващото слънце да осветява вътре през арковидиния вход. Точно под него имаше вход които потъваше във водата. Знаех, че това е входа през които с мини подводници-ковчези бяха внесени телата на загиналите подводничари.
Подминах сградата и се насочих към следвашата сграда музей, доста по малка и скромна от предишната. Тя също еше над водата но имаше доста по широка тераса без парапет. Качих се на терасата и закрачих към неиния край, навътре към морето. Минах покрай надписа на входа и се спрях за секунда. "Плисък или плясък" пишеше със сребърни букви. Тук беше залата в която бяха увековечени геройствата на подводничарите. Продължих напред. Спрях се на ръба и се вгледах в красивото море. Мисля, че бях в някъкъв залив, не виждах открито море, неешо като фиорд помилих си тогава. Беше края на септември и хладния бриз се усилваше със залеза на слънцето. Изведнъж сякаш вятъра ме грабна и се опита да ме хвърли в морето. Неможех да мръдна, обърнах гръб и се насочих към брега но тъпчех на едно и също място. Усмихвах се, забавляваше ме това, че немога да мръдна а вятъра се усилваша. Докопах се до завет и слязох на брега. Вятъра пак се усили когато се приближих до водата и всичко се повтори, само че този път успя да ми намокри обувките.
телефона звънна и трябваше да ставам.
п.п
намерих го в нета мястото, някак бях сигурен че съществува. Само дето няма мемориали там де :)
Там, над градчето с името Narva.
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta5.gif&imgrefurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta.htm&h=394&w=599&sz=19&hl=bg&start=7&um=1&usg=__xVkd18BHy054ErVKPRAiXlS_xZQ=&tbnid=8xwuA3tK6UVOEM:&tbnh=89&tbnw=135&prev=/images%3Fq%3Dgulf%2Bof%2Bfinland%26um%3D1%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:en-US:official%26sa%3DN
Вървях сам по асфалтов път, които много ми напомняше на родния ми квартал във Варна. Вървях и задгърба ми оставаше огромно поле с жита а пред мен отлявата ми страна, спокойно си блестеше Балтийско море. Поне знаех, че е това, никога не съм бил там. Отдясно започваше борова гора, която се качваше по рязко спускащи се височини.
Беше военно пристанище, бях в неговия край, където се намираше военния мемориал, моята цел.
Вървях бавно, бях невероятно спокоен и щастлив, сякаш нещо много важно и ужасно вече беше минало. Подминах един кей с някъкъв полупотопен кораб и веднага след него видях главната сграда. Беше затворена за посетители, знаех това много добре. Исках само да мина, и да беше отворена за посещения нямаше да вляза.
Сградата беше построена на пилони направо върху водата. Малка тераска колкото двама души заедно да вървят обикаляше цялата конструкция. Входа и беше така направен, че залязващото слънце да осветява вътре през арковидиния вход. Точно под него имаше вход които потъваше във водата. Знаех, че това е входа през които с мини подводници-ковчези бяха внесени телата на загиналите подводничари.
Подминах сградата и се насочих към следвашата сграда музей, доста по малка и скромна от предишната. Тя също еше над водата но имаше доста по широка тераса без парапет. Качих се на терасата и закрачих към неиния край, навътре към морето. Минах покрай надписа на входа и се спрях за секунда. "Плисък или плясък" пишеше със сребърни букви. Тук беше залата в която бяха увековечени геройствата на подводничарите. Продължих напред. Спрях се на ръба и се вгледах в красивото море. Мисля, че бях в някъкъв залив, не виждах открито море, неешо като фиорд помилих си тогава. Беше края на септември и хладния бриз се усилваше със залеза на слънцето. Изведнъж сякаш вятъра ме грабна и се опита да ме хвърли в морето. Неможех да мръдна, обърнах гръб и се насочих към брега но тъпчех на едно и също място. Усмихвах се, забавляваше ме това, че немога да мръдна а вятъра се усилваша. Докопах се до завет и слязох на брега. Вятъра пак се усили когато се приближих до водата и всичко се повтори, само че този път успя да ми намокри обувките.
телефона звънна и трябваше да ставам.
п.п
намерих го в нета мястото, някак бях сигурен че съществува. Само дето няма мемориали там де :)
Там, над градчето с името Narva.
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta5.gif&imgrefurl=http://www.novision.fi/viapori/erannikkokartta.htm&h=394&w=599&sz=19&hl=bg&start=7&um=1&usg=__xVkd18BHy054ErVKPRAiXlS_xZQ=&tbnid=8xwuA3tK6UVOEM:&tbnh=89&tbnw=135&prev=/images%3Fq%3Dgulf%2Bof%2Bfinland%26um%3D1%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:en-US:official%26sa%3DN
21.08.2008 16:09 -
Почти на 30
Да, днес се събудих на 29...
Догодина юбилей :)
радвам се.
Догодина юбилей :)
радвам се.
03.08.2008 02:21 -
В къщи
Майка ми беше заспал на фотйойла в хола. Ей така, прегърнала си колената, с нощницата си на сини цветченца. Стресна се когато я събудих а положих толкова усилия да не се получи така.
Гадно ми е, а съм изпил само една бира и две /малки/ чаши бяло вино. Мисля, че толкова беше с алкохола, всеки път ми става все по гадно и по гадно от него.
Гадно ми е във Вара, имам чувството, че умирам. Винаги съм го имал тук. Сега просто е по силно от всякога. Скоро ще пристигне някой много специален за мен човек. Отдавна не е имало такъв. Всъщност винаги е имало, но почти винаги тои не е искал да е такъв.
Сега всичко е нормално. Някои който да ме накара да се чувствам специален за самия него. Нещо от което имах толкова нужда.
Да знам, като разпилян дюкян съм. Но как няма да съм, колкото повече се чувствам щастлив, толкова повече ме боли.
Гадно ми е, а съм изпил само една бира и две /малки/ чаши бяло вино. Мисля, че толкова беше с алкохола, всеки път ми става все по гадно и по гадно от него.
Гадно ми е във Вара, имам чувството, че умирам. Винаги съм го имал тук. Сега просто е по силно от всякога. Скоро ще пристигне някой много специален за мен човек. Отдавна не е имало такъв. Всъщност винаги е имало, но почти винаги тои не е искал да е такъв.
Сега всичко е нормално. Някои който да ме накара да се чувствам специален за самия него. Нещо от което имах толкова нужда.
Да знам, като разпилян дюкян съм. Но как няма да съм, колкото повече се чувствам щастлив, толкова повече ме боли.
30.07.2008 15:10 -
Заминаване
Заминавам за Варна! Фиииууу и да ме няма, типично в мои стил :)
Това не ознаава, че няма да ме има в ицку или скайпе, само че ще съм труден за разбиране и още по труден за разчитане какво пиша :)
Имам си нова раницааааааааааааааааа /тез икоито ме заплашваха че ще ми подаряват да си търсят друг подарък :П/
Миша ще остане самичка две седмици.... предишния и рекорд беше 11 дена.
НЯМА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
/кога ли ме е имало :)/
Това не ознаава, че няма да ме има в ицку или скайпе, само че ще съм труден за разбиране и още по труден за разчитане какво пиша :)
Имам си нова раницааааааааааааааааа /тез икоито ме заплашваха че ще ми подаряват да си търсят друг подарък :П/
Миша ще остане самичка две седмици.... предишния и рекорд беше 11 дена.
НЯМА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
/кога ли ме е имало :)/
30.07.2008 09:13 -
Кога
Днес? Или да оставя пак всичко за последния момент, както винаги?
Трябва да има нещо, което да мога да направя по въпроса, трябва да има начин.
Да скрия нещо, за да мога да приема нещо друго.
Не, не е игра.
бележки до мене си.
Трябва да има нещо, което да мога да направя по въпроса, трябва да има начин.
Да скрия нещо, за да мога да приема нещо друго.
Не, не е игра.
бележки до мене си.
29.07.2008 08:14 -
Лятно бяло
Сънуваш ли често
в лятно бяло
а може би в пясъчно златно
Мечтаеш ли често
в люляково синьо
в тревисто зелено
Събуди се!
...цветно е!
в лятно бяло
а може би в пясъчно златно
Мечтаеш ли често
в люляково синьо
в тревисто зелено
Събуди се!
...цветно е!
21.07.2008 16:26 -
Спи ми се а не спя и ето това става
да го духат саседите !
съсед и сасед?
съ?
съ трябва да е
щото СЪседите се дават често под СЪД
нал тъй?
като малък си мислех че ДАВАМ ПОД СЪД идва от неква специална телевизия дето се казва СЪД
и там разни хора се ДАВАТ и се гледат
много ми беше интересно какво правят, че им е на тях толкова много интересно да се гледат
Гал ще идваш ли да ми носиш ябълки в лудницата ?
ама обещай!
аз ще обещая да не хапя, макар и можеби май съвсем никак няма да си го спомням това обещание
нали това е удобството да си луд в лудница
помниш това което ти е удобно
тази дума ТАВТОЛОГИЯ, интересна, трябва да идва от ТАФТА ама си е сменила "Ф" с "В" за да се маскира
ама тя май сама самичка неможе да се маскира
някои и е помогнал
хмм
Gal каза: :|
ето сега разбрах, тафтата е декорация която постоянно се повтаря!
Ха! Кой е най добрия сега а ?
А?
съсед и сасед?
съ?
съ трябва да е
щото СЪседите се дават често под СЪД
нал тъй?
като малък си мислех че ДАВАМ ПОД СЪД идва от неква специална телевизия дето се казва СЪД
и там разни хора се ДАВАТ и се гледат
много ми беше интересно какво правят, че им е на тях толкова много интересно да се гледат
Гал ще идваш ли да ми носиш ябълки в лудницата ?
ама обещай!
аз ще обещая да не хапя, макар и можеби май съвсем никак няма да си го спомням това обещание
нали това е удобството да си луд в лудница
помниш това което ти е удобно
тази дума ТАВТОЛОГИЯ, интересна, трябва да идва от ТАФТА ама си е сменила "Ф" с "В" за да се маскира
ама тя май сама самичка неможе да се маскира
някои и е помогнал
хмм
Gal каза: :|
ето сега разбрах, тафтата е декорация която постоянно се повтаря!
Ха! Кой е най добрия сега а ?
А?
21.07.2008 09:55 -
По вятъра, напред, напред
Идваш ли?
Чакай малко, слушай.
...
Да. Всеки град си има своята мелодия.
Да.
Хайде.
Тръгваме.
Ние от коя мелодия сме част?
Ние сме от друг вид оркестър приятелю.
Защо се усмихваш така иронично. Винаги си искал да си част от нещо.
Идваш ли?
Ще те настигна... друг оркестър, хмм.
Чакай малко, слушай.
...
Да. Всеки град си има своята мелодия.
Да.
Хайде.
Тръгваме.
Ние от коя мелодия сме част?
Ние сме от друг вид оркестър приятелю.
Защо се усмихваш така иронично. Винаги си искал да си част от нещо.
Идваш ли?
Ще те настигна... друг оркестър, хмм.
20.07.2008 03:39 -
Размисли
"Не си губи времето"
Все още немога да разбера защо родителите постоянно ми споменаваха това. Каквото и да се случваше с мен, главно когато бях постигнал нещо важно, след похвалите веднага следваше това " А сега не си губи времето". Нещо като " хванал си вълната сега стой на нея, не се разсейваи да не паднеш". Това ми звучи глупаво сега. Няма такова нещо като " излезе ти късмета сега гледай да не го изпуснеш". Няма.
Бях заспал надивана и ми се присъни нещо, което ми беше адски познато. Чак накрая, малко преди да се събудя, се сетих кавко е. Беше продължение от стар сън, много стар.
Проблема с вълните, е че винаги има следваща, която вероятно е по голяма. И докато се забавляваш с тази, другата бива безвъзвратно загубена. Точно така, загубена. За да се появи следващата и следващата...
Не съществува такова нещо като "късмет" или по скоро "късмет" е всичко това, което не можем да предвидим. Много от нещата няма ме нужда да предвиждаме, да знаем точно как ще се случат. Като вълните, всяка е уникална, неможе да са индентични, колкото повече задълбаваме в анализа на две вълни, толкова повече различни стават те. Начина по който ги разделяме и класифицираме, е най -удобен за нас самите. Ако ние се променим, например станем по 100м. високи, малките вълнички, на които досега сме се радвали докато се разбиват в глезените ни и подкопават стъпалата ни, стичайки се обратно в морето, ще изчезнат. Тези вълни, който сега притесняват рибарските лодки, ще заемат мясото им.
Точно това се случва с израстването на хората, промяната на социалното положение, интелектуалното развитие, всеки един аспект дори най -тривиалния.
Ако станем по 100м. високи, какво ще ни е нужно за да се сетим пак за малките вълнички. Не, не спомена за тях, нещо друго, нещо което ще ни накара да ги потърсим. Отново. Знаейки, че усещането няма да е вече същото. И въпреки това да го направим.
Все още немога да разбера защо родителите постоянно ми споменаваха това. Каквото и да се случваше с мен, главно когато бях постигнал нещо важно, след похвалите веднага следваше това " А сега не си губи времето". Нещо като " хванал си вълната сега стой на нея, не се разсейваи да не паднеш". Това ми звучи глупаво сега. Няма такова нещо като " излезе ти късмета сега гледай да не го изпуснеш". Няма.
Бях заспал надивана и ми се присъни нещо, което ми беше адски познато. Чак накрая, малко преди да се събудя, се сетих кавко е. Беше продължение от стар сън, много стар.
Проблема с вълните, е че винаги има следваща, която вероятно е по голяма. И докато се забавляваш с тази, другата бива безвъзвратно загубена. Точно така, загубена. За да се появи следващата и следващата...
Не съществува такова нещо като "късмет" или по скоро "късмет" е всичко това, което не можем да предвидим. Много от нещата няма ме нужда да предвиждаме, да знаем точно как ще се случат. Като вълните, всяка е уникална, неможе да са индентични, колкото повече задълбаваме в анализа на две вълни, толкова повече различни стават те. Начина по който ги разделяме и класифицираме, е най -удобен за нас самите. Ако ние се променим, например станем по 100м. високи, малките вълнички, на които досега сме се радвали докато се разбиват в глезените ни и подкопават стъпалата ни, стичайки се обратно в морето, ще изчезнат. Тези вълни, който сега притесняват рибарските лодки, ще заемат мясото им.
Точно това се случва с израстването на хората, промяната на социалното положение, интелектуалното развитие, всеки един аспект дори най -тривиалния.
Ако станем по 100м. високи, какво ще ни е нужно за да се сетим пак за малките вълнички. Не, не спомена за тях, нещо друго, нещо което ще ни накара да ги потърсим. Отново. Знаейки, че усещането няма да е вече същото. И въпреки това да го направим.
18.07.2008 15:52 -
15:51
The day start`s at 12.00 with two days old caffee and a carrot.
Job is submitted and all is just like was planned. Marie Fredriksson is singing about milk and toast and honey.
The fear bites me.
I have to mark my way.
Besides the usual chaos, things a getting in place some how.
Transparency my friend, transparency.
The best is still to come.
...done.
10.07.2008 00:44 -
Там навън
Излез, излез, има някой на терасата отвън. Хмм /как ли пък може да има някой на терасата отвътре?/ мислех си излизайки. Хладния вятър ме обгърна навън, искаше ми се да беше малко по тихо, не не , много по тихо, но колите по булеварда не изчезваха.
Няма никой тук, кого очакваше да видиш? Стана тихо, за малко.
Ти... ти винаги имаш нужда от огледало, за да се видиш.
Нима, ами ако е точно обратното? Ако съм си омръзнал вече да се гледам? Ако съм успял в опитите си да виждам през себе си? Като през стъкло...
Трудна задача, ужасяваща? Кой би искал да вижда силуета си насложен върху всичко това, което вижда. А когато е прекалено тъмно пред очите му ще е само лицето му, собствените му искрящи очи. Колкото по светло става толкова по размито ще вижда лицето си. В един момент то ще изчезне изцяло, ще остане само спомена за извитите устни, две дупки вместо очи.
Винаги ли пиеш чая без захар?
Не само черния, или зеления а и....
Добре, добре кога слагаш захар или можеби мед?
Когато аромата на чая го изисква...
Аромата, да, аромата...
Няма никой тук, кого очакваше да видиш? Стана тихо, за малко.
Ти... ти винаги имаш нужда от огледало, за да се видиш.
Нима, ами ако е точно обратното? Ако съм си омръзнал вече да се гледам? Ако съм успял в опитите си да виждам през себе си? Като през стъкло...
Трудна задача, ужасяваща? Кой би искал да вижда силуета си насложен върху всичко това, което вижда. А когато е прекалено тъмно пред очите му ще е само лицето му, собствените му искрящи очи. Колкото по светло става толкова по размито ще вижда лицето си. В един момент то ще изчезне изцяло, ще остане само спомена за извитите устни, две дупки вместо очи.
Винаги ли пиеш чая без захар?
Не само черния, или зеления а и....
Добре, добре кога слагаш захар или можеби мед?
Когато аромата на чая го изисква...
Аромата, да, аромата...
09.07.2008 15:31 -
ТИЯ НЕ СА ХОРА!
АБЕ ИЗВИНЕТЕ ЗА ГОЛЕМИТЕ БУКВИ!!!!
ТИЯ НЕ СА ХОРА БЕ, НЕ СА БЕ, НИ СААААА!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 902
Блогрол