"Блясъка в очите им отразяваше бурята бушуваща в сърцата им а сълзите безсилието им. Имаше още нещо, там в тези очи, което никога няма да забравя. Във всеки един от тях живееше звяра на отмъщението, хранеха го с омраза и болка... имаха предостатъчно, бях се погрижил добре за това. Страхът се спусна по гръбнака ми, скова ръцете ми и заръфа сърцето ми. Мразеха ме, умираха бавно един по един, изгаряха отвътре. Но никои от тях не ме спря. Отвъд омразата в очите им се беше спотаила надеждата, че смъртта им ще доведе хиляди като тях, по -умни, по -смели, по -способни. По -решителни. И тогава всичко ще свърши. Всичко."

Част от сън. Не помня останалото толкова подробно но това записах на едно листче веднага следкато се събудих.

http://www.imeem.com/people/xhRjFV/music/J5V76mHz/paul_oakenfold_jag_fight/

ДАААААААААААААААААААА


Не бе не, не съм откачил, просто малко ентусиазиран и екзалтиран от гледането на трейлари. Няколко филма, които очаквам с ОГРОМЕН интерес:

http://www.apple.com/trailers/lions_gate/religulous/      -The ONE and ONLY :) обичам го тоя човек! Филм за религиозните хора и тяхната глупост.

http://www.apple.com/trailers/fox/cityofember/      - Дълго, много дълго очаквах фантастичен приключенски филм в стил Златния компас. Засега изглежда красив и забавен.

http://www.apple.com/trailers/independent/righteouskill/    -Двамата просто ще ме спукат от смях :)

http://www.apple.com/trailers/universal/themummytombofthedragonemperor/    -Много ефекти + много син екран + много обичани от мен актьори + хумор = МОЯ ФИЛМ :)

http://www.apple.com/trailers/paramount/tropicthunder/        - :) мои мои!




http://www.apple.com/trailers/magnolia/biggerstrongerfaster/trailer/         - не знам дали ще гледам това, трейлара ми е достатъчен мисля. Пре достатъчен.

Приятно гледане и чакане :)

Събудих се. Хиляди събуждания. Винаги с едно повече. Осъзнах, че живея само за борбата със самия себе си. Това трябва да спре. Но всичко си има цена.

Все повече и повече свиквам да живея с това което имам. Не искам повече. Цял ден съм на чай. Не отидох да си получа парите. Дадох последните си пари за баница с кисело мляко. Вкусно.

5 часа сутринта е, трябва да стана в 10, след 5 часа. Не ми се спи а трябва. Ще стана, уморен и умиращ за сън. Ще се изкъпя, ще обуя панталон, ще си сложа риза и сако. Ще отида да си получа хонорара, ще взема следващата поръчка, ще се договорим за цената. Ще си купя билет за влака за Варна. Ще си платя за личната карта. Няма да съм повече нелегален и ще мога да си ползвам вече банковата сметка.

Да, да нужни и важни неща. А слънцето ще изгрее, докато спя.  Като сянка деня ще се издължи и избледнее, за да се появи пак утре. И слънцето ще изгрее но дали ще ме събуди. Хиляди и следващото събуждане. С раните и болката от вчерашната битка ще започна нова. Освен ако не захвърля меча и не посадя дърво, да сваля броните и да потърся вода.

Лягам си, Миша е недоволна, че е самичка на терасата. Много шум вдига рано сутрин. Заточена е да не ме събуди точно когато заспя. Има този навик. Преди не беше така, заспивахме по едно и също време, тя се събужда адски рано но аз тогава спя като труп. Сега си пречим.

Развиделява се, трябва да лягам вече.

Изморен съм
не съм спал доста, повече от 20 часа мисля. Отдавна не бях го правил. Когато не спя дълго време накрая започвам да виждаме неща, които по -рано не съм забелязвал около мен.

Очите ми парят, устата ми пресъхнала е
като пътник в пустиня
бродя по безкрайните дюни
преследвам миражи
крия се от слънцето
а без него не мога.

Да умреш щастлив, затънал в пясъка
жаден, но не за вода
уморен, но не от път
посредата на нищото
където всяка крачка може да е едно ново начало.
"Изживей смъртта си" - шепне ми вятъра.

Ох събудих се в 15 и нещо, чувствах се леко пиян сякаш, много смотан /след акто 2 минути се опитвах да си отворя капака на лаптопа с една ръка, които беше до леглото на земята, за да си пусна малко музика/ и ужасно размазан от щастие.

Много случайно намерих едно парче на Роксет, което не бях чувал а е толкова хубаво. Деня или каквото беше останало от него :) започваше невероятно добре. След няколко минути се появи любовта под формата на ник в Скайп-a. Навън затрещяха грамотевици но нямаше дъжд. неможех да повярвaм на красивия неделен следобед. Да мечтите се превръщат в реалност, за това много внимавайте какво си пожелавате. Ето го и дъжда, трополящ по стъклата.

Разговор със стар прятел, които е на 5 хиляди километра от мен. Все повече и повече ми харесваше деня. Покана за вечерта от друг приятел ммммм ще си изрежа датата от календара и ще си я сложа в рамка. Хубав ден. Време е да стана от леглото, да нападна хладилника, в които има предвидливо сложено кисело мляко и лутеничка :) е и майонеза разбирасе :П

Гледам оставил съм си и кафе и фафли от вчера  ааххахааха.

Не помня послено откога не съм бил толкова щастлив. Непомня.


Даже успях да си изразя щастието с цветове и форми. Рядко ми се случва.

http://www.blingit.us/blog/2008/02/27/pictures-taken-just-at-the-right-time/

Пътувах си в трамвая и се замислих.

Обичаш някого, тои си тръгва, обичаш друг и после пак и пак. Казваш, че е любов, всичките пъти. Сетих се за първия си път, когато вкусих еклер и веднага с това първата си целувка. Да, да помня и двете. Толкова еклери - вкусни, скъпи, домашни, развалени, солени, сладки, сладоледени... Толкова пъти "обичам те". Всеки път е любов. всеки път различно.

Хиляди шопски салати, като хилядите прегръдки с приятели. Все е салатата, която обичаш, но вкуса винаги е различен. Пропит от атмосферата на мястото където е правена, с колорита на хората, с които си на масата. Прегръдка.

Може би затова не оже да се върнеш назад към любовта, изконсумирал си я вече, няма я. Има само място за нещо ново, освен ако си толкова добър за да успееш да направиш еклер с вкуса на предходния. Но не може, винаги става или по -добър или по -зле. По -добре или нещо различно.

Да, да обожавам еклери. 

Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, вземи си компания - Африка.

Пуф, пуф - поглеждам в страни - пуф, пуф отново.

Да облаците, обичам да ги гледам, понякога живея в тях. Вече все по малко и по за кратко.
Какво губим, когато печелим знания и спокойствие?

Боря се и малкото креативизъм, който ми е останал да не се превърне в кретенизъм.  Не, не щастлив съм, макар и на ръба. Няма да залитна, но обичам светлинките там долу.

Пуф, пуф все нататък...

ХУбаво е да се събудиш някъде другаде. Обичам да спя в приятели, най -страното е че винаги се чуствам адски бодър и наспан сутринта. Обикновенно ставам преди всички и не ми се спи ама никак :)
Беше последния работен ден на Илиян /много много близак човек/ и решихме след кафето и черниа чай да слезем пеша до работата му. Не е ного около 40мин. от Бели брези до градинката на Кристал. По пътя си взехме по една закуска и обсъждахме какво ще направим ако някога се докопаме до управленчески постове. И двамата бяхме на мнение, че ще изкараме не повече от месец :) и после ще ни гръмнат-отровят-взривят-заколят-нещодругомногоболезнено.

Първата идея беше да се направи програма, която да използва затворниците в България за общополезни дейности, като например почистване на речни корита, залесяване, прокарване на канали и пътища и още много неща от които ще има полза самата държава във по дългосрочен план. Самите затворници ще имат избор да работят по да речем 5 часа на ден и да ползват ред бенефити. Има хиляди културни начини да накараш човек като тях да работи с желание.

Втората идея беше да се намали работната седмица на полицаите с един ден и в този ден те даходят на училеще. Дам, училище. По специална програма, разработена специално за тях /мноо специално стана но така е/ на тези хора да се преподава основи на психологията на масите, престъпниците и Българска история. Да, да история. Ще им е забавно особенно ако се набляга на военната ни история.

Тъй-като вече се бяхме отписали от живите, дойде и третата идея:

Държавна стратегия за развиване на определени отрасли. Не като сегашните обаче "Сега ще стимулираме еди какво си в българия айде идваите с идеи а ние МОЖЕ да ви отпуснем пари" - Ама хората нямат бизнес култура, те НЕМОГАТ да направят бизнес план, да направят елементарно дори маркетингово проучване. Говоря за национална икономическа стратегия за развитие по подобие на Япония или Южна корея /никакво откриване на топлата вода/. Варна например се слави с добрите си програмисти. Горе долу добро убочение от тамошния технически университет. Трябва само малко да се вдъхне дверие на тези младежи и девойки, които искат и могат да се занимават с това. Да им се покаже че това е доста платена и добра професия предлагаща мноого широк кръг от вазможности за развитие. Имат нужда от леко побутване било то от организиране на безплатни семинари за да им стане ясно какво предлага тази индустрия. Да се надъхат хората, да им се даде достъп до безплатна литература, места където се провеждат курсове, движат се някакви проекти не заради тяхното изпълняване а по скоро да се използват като обучение. Не ми се обясняват тук дреболиите.

И всичко това може да е възможно ако има малко поне съвестно управление. Напоследък чета адски много статии за упадака на нашата държавица, на младите хора в нея /тук ще вметна, че пиша от една пейка пред Иван Вазов театъра и НЕ СИ КУПУВАЙТЕ ЛАПТОП С ОГЛЕДАЛЕН ЕКРАН нищо почти не виждам :) това като оправдание на правописните грешки:)/ И понеже съм човек, които внаги се опитва да види хубавото в нещо лошо се замислих. Ами да! Колкото повече таквиа статии значи толкова повече положението е станало нетърпимо и МОЖЕ БИ ще се задейства някакъв социален механизъм, който ще задвижи нещата в нужната посока за подобряване. Дано само не е късно.

Ох задуха студен вятър, много е приятно сред звука на фонтаните, не ми се напуска България пак. Но ше се върна, с повече опит и с повече идеализъм и воля. Да, глупавия идеализъм понякога е полезен, стига да е добавка а не основа на работата.

Хубави дни ви желая :)

Събудих се с главоболие, да бъда честен няколко пъти се събудих.
Вчера имах два странни разговора, които ме оставиха замислен до късно през ноща. Не можех да заспя но и неможех да да свърша нещо кои знае колко полезно.

Пак всичко се обръща с главата надолу.
Хубавото е, че се събудих с ентусиазъм и желание, нещо което ми липсваше толкова дълго.

Отивам да ям. Вчера ми беше толкова странен ден, успях да измисля какво ще ям до края на седмицата. Луда работа.

Чувствам се адски глупав тези дни. Пиша глупости с надеждата нещо от някъде да изкочи. Започнах да се дразня за всичко и на всички. Сякаш някои друг ми е виновен за собствената ми пропадналост.

Мога да оглавя всеки конкурс за най -глупаво поведение сред хора. трудно се говори с мен за обикновенните хубави неща в живота. Не искам да се забавлявам не исакам да мисля за ежедневните проблемчета, не искам да правя това което съм правил досега.

Искам дапия кафе, подяволите стомаха ми. Току що обядвах свинско с картофи и неможах да устоя на скилидката чесън, която по някаква причина съм забравил на масата. Изядох я, обичам чесънче с манджа. Сега се превивам от болки в стомаха. Ще изляза да си купя и кафе, нека се мре.

Телефона ми клипна, отивам на гости. Току що получих много добър съвет.  Благодаря ти Елена, имах нужда от това.