Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 262188 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
07.02.2008 15:51 - Галерия
Днес реших в блога си да ви покажа част от многото хора, които ме вдъхновяват и радват:

http://terminaitor.deviantart.com/gallery/ - комикс стил идиотско - забавни стрипове.

http://girltripped.deviantart.com/gallery/ - един фотограф и много красиви жени хванати по специален начин.

http://meckanicalmind.deviantart.com/gallery/ - техноманиак, невероятен художник.

http://aegis-strife.deviantart.com/gallery/ - ярки абстракции и сюреализъм.

http://ukitakumuki.deviantart.com/gallery/ - любимия ми mate-painter . Невероятен. "Imaginary friends" anyone?

http://kuzy62.deviantart.com/gallery/ - 3d фрактали.

http://afvoetomath.deviantart.com/gallery/ - невероятен фотограф на живота в цветове толкoва ярки...

http://photoport.deviantart.com/gallery/ - руски фотограф, повечето снимки спадат в графата "за възрастни" и изискват регистрация в deviantart.com.


Забавлявайте се.

http://swetq.deviantart.com/favourites/ - това е моята favourits gallery. Тук е всичко което ми е направило голямо впечетление през годините прекарани в Deviantart.com
Категория: Лични дневници
Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.02.2008 17:16
05.02.2008 18:29 - Не викайте
Не викайте, хората чуват независимо ,че се правят на нечули. Чуват.

Спрете да крещите и да се надвиквате, имаме нужда от тишина. За мислене. Да знам може и да няма с какво да мислим но все пак е риск, който трябва да се поемем.

А можете ли да спрете да обвинявате? Без значение кого, може би малко само себе си.
А можете ли да спрете да се страхувате от личните си недостатъци? Да започнете да приемате тези на другите по същия начин, както една майка обича и приема сакатото си дете? Да да хората около вас, другите. Да знам, "тези идиоти ли да приема"? Не, почнете със себе си, после с първия човек, които ви се обди да се видите, после със сервитьорката, която явно не знае къде се намира, с непознатия, които се е спрял баш пред вратата на трамвая и неможете да слезете.

Не бързайте, днес, утре, вдругиден... малко по малко. Имате достатъчно време, ние толквоа бавни си потъваме в собствените лайна, че миризмата едва ли ви задушава чак толкова много. Свиква се със всичко нали така? Стига някои да не прави вълнички...

Бавно, много бавно мислете. Ще трябва и да се замислите над някои неша, които досега сте взимали за чиста монета. Все концепции толкявоа дълбоко залегнали във вашето мислене, че е доста невъзможно да ги промените. Не го правете. Просто ги потърсете и помислете. Защо са там?

Не променяйте начина си на мислене. не можете. Обиждам ли ви? Слабаци ли ви нарекох. Не. Хора.
При това нормални. Не променяйте, подобрете, добавете още нещо и още нещо. Подтиснете друго но малко, не така че да изчезне, не се знае какво ще ви потрябва по пътя.

Нищо немога да добавя. Това е предостатъчно.

Утре сутрин, като се събудите. Усмихнете се на прозореца и на сивото отвън. Насладете се на новия ден. Ако можете. Или  се събудете, напсуваите съквартиранта си полунаглас, че си е  оставил миризливите чорапи посредатат настаята. Изплюите се  в тоалетната чиния докато пикаете /които може прав де/. Но когато се облечете и излезете на вън, помислете си ако ви блъсне трамвая колко от живота ви ще се промени.  Няма значение на кого какво се случва, дорбо или лошо, много ама много по важно е вия как го приемате, какво другите виждат във вас и ка кте реагират и така на татък. Всички сем огледала, ако отразяваме лайна все ще сме заобиколени от повръщащи хора. Да, да лайната си ги има, от нас зависи къде и по колко ще ги срещаме.

Приятна вечер. Отивам да акам.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2501 Коментари: 11 Гласове: 0
04.02.2008 21:45 - На гости
На гости съм, обичам хората когато си слагат wirelessi po ku6tite :)

И тук има котка, само че лоша. И стряскаща се.

И все пак си ме харесва, като всички котки и се цопна до мен.

Днес баща ми, ми скрои такв номер. Дал ми е пълномощно в което ме е упълномощил като служител на фирмата си да тегля пари от частната му сметка... Естествено не ми дадоха никакви пари от банката и служителя ме изгледа сякаш скам да ограбя баща си но не се е получило.

Всъщност деня ми беше един малък ад и се наложи да си спра и двата телефона. За първи път го правя, неможех да се разправям с клиенти чакащи визитки, брокер чакащ плащане, друг клиент фактура и прехвърляне на пари от моята сметка в неговата и пак в моята /дълга история/.

Избягах от отговорност която трябваше да поема въпреки че не бях виновен.

Сутринта се пошегувах с нещо и с някого по много груб и неприятен начин. Беше гадно.  Много.

Да. Само да не се удавя.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове: 0
04.02.2008 02:30 - Преди сън
Ще си лягам, да сточасаевече.

Утре работа и разни задължения, струва ми се че съм станал по слаб от обикновенно. Някак си имам усещането, че скоро ще залитна и този път няма да запазя равновесие. Правя адски много правописни грешки. Ако пиша 5мин. то 15 поправям. И пак имам грешки...

Блога ми е адски скучен, само се оплаквам. Имах хубава събота и неделя. Прекрасна даже.
Само да не беше това тежко чуство за необратимост. Да, странно е но все пак е тук.

Имам идеи и желание да творя но нямам сили. Направих 8 грешки в предишното изречение, своеобразен рекорд.

Все още не съм си изкъпал котката. Страх ме е /много/, че ще ме намрази. Всъщност мее страх, че човека които обичам ще ме намрази точно заради това. Ужасно противна дума. Сега заради моя глупав страх и необяснимо поведение последните дни страда котката ми.

Винаги когато се влюбя страдат хората около мен. Успявам доста добре да заразя с лошо настроение и депресивност всичко които имат контакт с мен.

Лигльо.

Хората пак започнаха да ме дразнят с глупавите си проблеми и прищявки, притеснения и страхове.
Оня що бил облечен така, тоя колко педераски се дъжал, онези колко били зле щото носели смешна вратовръзка, тия деца колко са досадно шумни да се махат от мен, градксия транспорт бил ужасен, пари няма, дебела съм малеееее, тая па кво си показва циците... писна ми.
Имам чуатвото че никои не си живее живота, че хората умират от скука и ги е страх от самите себе си, защото знаят какви отрицателни черти има и за нищо на света не искат да си ги признаят.

Представете си една зала с хора и някои пръдва, за да не се разбере кои и да не се повдигне това на въпрос веднага някои бива замерен с лайно /да всеки в залата си носи едно в херметически загтворена кутиика и отказва да признае че го прави, въпрек иче знае че всеки има/. Въпросния замерен се набеждава за минали възникнали спорове за въпросната миризма, бива очернен  и за в бъдеще. Никои не иска да попада в ситуацията на прикриващ пърденето си и всички са съгласни набедения да е виновен и за в бъдещи такива инциденти.

Това чувство на непоносимост ще се превърне в апатия и ненавист, все неща които не обичам.

Преди да кажете нещо моля ви помислете. Не бягайте от страховете си. Има поне един човек в около вас с когото може да споделите.

Или не, не мислете, заравяите се все пове4е и повече в ежедневието си. Сиво или не, не обръщаите внимание на света около вас. В крайна сметка кавко ви интересува света, нима ако умре някой в Китай ще ви вдигнат заплатата или ще ви заболи вас? Да не ви пука. Ще живеете определен период от време, които никак не е много, някои даже и по малко. Живейте си живота ви казвам, не се тормозете с глупави мисли.
Оставете сраховте ви да контролират живота ви, да ви напътстват, нали затова съществуват.

Аз ще си строша главата само за да видя и усетя едновременно как кръвта ми се разлива по стената.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове: 0
03.02.2008 17:01 - Сънувани думи
Тези дни сънувам без образи само думи. Много отдавна не ми се беше случвало а и никога не бях запомнял всичко с такава точност. Събудих се и думите все още бяха в главата ми.

Вдигам шум а небива
тихо трябва дасе убива
къде със нож къде със поглед лош

после имаше смях, усещах някакви ступки около мен, бях щастлив и радостен. Като малко дете на което са му позволили да види какво има в умрелия си хамстер.

layers after layers i paint despair
with the colours of the blue
who knows what I have been thrоugh
to judge me fair

Late for everything that counts
naked as no bonds remain

днес трябва да свърша едно 3d което беше само за забавление. Доста некадърно се получава но аз съм си некъдърник.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.02.2008 02:33
03.02.2008 05:02 - Късно
Късно е. След 6 часа имам ангажимент да вържа няколко компютъра в мрежа. Когато искаш услуги трябва и да ги връщаш.

Прибирах се пеша от Алкохол до нас. Да бях на диско. Почти стигнах до нас и се почуствха адски изморен. Приклекнах до едно дърво и се заслушах в звуците около мен. Всичко се изпари от главата ми, притесненията, емоциите, имената на жените с които се запознах, всичко. Почуствах се невероятно добре.

Прибрах се.

Тук съм, усмихвам ти се
а ти ме виждаш но не съм дразнител за сетивата ти
тук съм, но не ме виждаш
търсиш ме но аз се крия
Тайно наблюдавам те, липсвам ти
но не за друго, свикнала си с мен
с гласа ми, с вечната ми компетентност по каквото и да е било
с готовноста ми да говорим за всичко, с усмивката ми винаги за теб
Но аз не съм готов да се крия завинаги, нямам смелост да чакам да ме откриеш отново
ами ако ме забравиш, ако затвориш очи и се събудиш без нуждата от моя смях?
Но когато ми е студено ти само се усмихваш
когато ме боли мълчиш и едва ме докосваш
И глупав съм миг след погледа ти
глупав, неспособен да говори
Да, сигурно изглеждам слаб, но какво да ти кажа повече
аз знам какъв ще е отговора или знам по скоро какъв няма да е
Докосвах те случйно, слушах гласа ти безмълвно
И глупав съм, и имам нужда от теб
и няма те
Времето лети, и няма друг миг да има, не и за мен.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 0
01.02.2008 14:02 - Nqame analyse
S exy
T idy
A rtistic
N imble
I ndependent
S pecial
L ikeable
A pproachable
V irtuous


На мен ми харесва :) Name analyze  от facebook :)

Като изключим секси доста добре ме описва, ама маи липсва едно N=noble :P
Категория: Лични дневници
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове: 0
31.01.2008 13:48 - Време
Гледам календара на блога, отдавна не съм писал. Последните няколко дни си стоя плътно в нас. Снощи излязох да се видя с приятели, на по ромче, сега ме боли глава. Да 100 ром и веднага насутринта главоболие адско, основната причина да спра твърдия алкохол. Майната му.

Вчера едно чувство се върна, зашлеви ме, обгърна ме и започна да ми се смее. Смееше се толквоа силно. Усетих се, че и аз се усмихвам по едно време. После ми прилоша. Усетих се че съм глупав и се скрих. "Глупав си вече дай на мен" така казваше един приятел, събирахме се в тях да играем на SEGA-а та му и по късно на PS1. Беше много отдавна. Всеки от нас беше добър в различно нещо и играехме кои където може. Когато някои неможеше да се справи с нещо беше набеждаван, че е станал глупав и джойстика му биваше отнеман. Беше хубаво. Аз играех най-малко но беше задалжително даприсъствам. Знаех англииски още по това време но най-важното беше че помнех абсолютно всичко през което се минаваше в игрите. Всичко. Как сега всичко е точно обратното, можеби прекомерното доверие което имах в паметта си още повече прави всичко това ужасно за възприемане.

Последние няколко дни работя си работя в къщи, говоря си с колелегите по Skype. Засега се справям отлично добре. Ако срещнете едни смешни банери за фотоконкурс на амам.бг е те това е.

Тази сутрин усетих как полагам невероятни усилия да не чувствам нищо. Да не се обаждам на никого да се видим. Това помага но е прекалено голяма цена. трябва да има няакво компромисно решение. Неможе да няма. Кулинарните ми способности се завърнаха с гръм и трясък. Това е плюс дам. Но точно сега ми се повръща, колкото и вкусно да е това в чинията пред мен.

Закърпих положението с финансите. Пак някак си от въздуха. оФ боли ме тиквата.

http://mbmc-lb.blogspot.com/2008/01/blog-post_30.html

И после някои ме питат защо искам да се занимавам с деца.

Страно като си натисна рамото с брада ме боли зверски. Все едно съм цепил три кубика дърва, не помня такова нещо. Обичам мириса на току що сцепени дърва.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове: 0
23.01.2008 13:42 - Думи
"For this, a tragic journey. A vision of a dying embrace. Scattered earth. Silence...
Fulfilment lost in a lifetime of regret. Ornate peace would cover me, as I would die now...
For one last wish."
D. Patterson.

Да опишеш един свят толкова ярко и живо, да предадеш картините в главата си в нечия друга.
Това е изкуство, това е истинската магия, подценявана от толкова много и все пак ценена от повечето.

Магьосник. Но само думите не са ми достатъчни, с цветове и форми искам разказа си да подправя.

А нямало магия? Глупости, Лиспват ви главите не очите.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове: 0
Искаш нещо да ми кажеш?
Да, но...
Казвай, днес тук е тихо, ще те чуя.
Неможе винаги да си толкова объркан!
Аз не съм объркан!
Надут пуяк!
Не съм!
Поне едно от двете си и ако е първото вероятността да си пуяк е 50-50!
Стига с тия удивителни.
Трябва да направим нещо.
Правим.
Спим!!!
Добре какво предлагаш.
...
Ето виждаш ли!
Удивителните верно дразнят.
Да.
Първо любовта.
Ох... неможе ли първо парите?
Не, по добре закусването сутрин и намирането на време за лекар.
Няма време за закусване, лягам си в 3-4, трябва да си отспя.
Работи сутрин, виж вчера колко добре се получи.
Вчера бяхме изостанали със сроковете.
А да, трябва ли всеки път ножа да стига до кокъла?
А трябва ли да има нож изобщо?
Аз задавам въпроси.
Е неможе и да задаваш и да отговаряш. Аз какво правя тогава?
Решаваш.
Имаме нужда от някаква по реална организираност.
А повече свободно време?
Това също, но трябва да се работи.
Беше хубаво в Париж, трябваше да мислиш само за нещо сладко за Гоша и да имаш 70 цента за капучино.
Да, беше но всичко хубаво е обречено да се превърне в нещо по - хубаво независимо дали го искаме или не.
Организираност.
Да.
Какво да?
Съгласен съм.
Това не решава проблема.
Виж колко много постигнахме досега.
Щеше да кажеш заедно.
Да, но бях сам.
Защо ме повика?
А  ти защо дойде?
Май трябва да изясним първо това с въпросите и отговорите.
Немога да определя какъв сезон е.
Прилича ми на зима, студено е, да разбирам сега.
Нали.
Зима, но с топли дни, виж има и залени дървета даже.
Значи зима, единствения сезон ...
...който може да остане завинаги, да знам.
Даже лятото не е постоянно, все някога завалява дъжд.
Дъждът не е ли част от лятото?
Да, есенната част.
Виж, когато е зима тук горе, мислите са някак си по компактни, всичко е по подредено и правилно.
Имам нужда от пролетта.
Да, но веднага след зимата.
Тя неможе да дойде сама.
Нали щяхме да оставаме чувствата за последно?
Неможе да заделим нещата по приоритети, те са едно цяло.
Да, и трябва да се случат някак си. Едновременно.
И това предизвиква хаос.
Не съм объркан.
Пуяк.
Не съм!
Не на удивителните!

Имам нужда от сън, седмица поне. Поне.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове: 0
18.01.2008 14:11 - Топъл чай
Пия топъл чай, поради липса на сътрудничество между нагревателя и водата в машината за вода.

Пак вдигам температура, главата ми е не ме боли пще но всички признаци са налице да ме заболи савсем скоро. Чуствам се болен, схванат и изморен. Преуморен.

Имам си прекрасна, голяма, нежна и умна черна котка в нас. Вечер идва да се сгушва в мен. Милата неможе да свикне с моя начин на спане, през половин час да се въртя на другата страна. Заради нея не го правя но тя все пак се буди когато мърдам, а това е често.

Вчера се предадох. Вървях към метрото и усещах как всичко пропада около мен и моята воля да се боря. И то само защото бях си въобразил, че съм победил нещо в мен което ме плаши до такава степен, че немога да мисля. Мислех, че съм го опознал, че го контролирам а се оказа само заблуда моята увереност. Всъщност аз май никога не се предавам, просто вдигам летвата по високо. Странно нали, неможеш да постигнеш нещо и за да не се провалиш си слагаш още по - високи цели. Не че не съм постигнал това което бях си определил за цел, както всичко което правя, аз просто немога да се задаржа на това ниво, или надолу или ощенагоре. Докога незнам. Затова си определих нови цели. Още по безумни и изненадващи от тези които достигнах.

Чувствам се като пламък, на които му е свършила клечката и тои не иска да го признае. Скача на ръкава на своя създател и яростно го подпалва. Единствената му надежда е да го захвърлят яростно и уплашено на пода. Килима, пердетата, някои да отвори прозореца и да избяга навън. Безумно глупав, нали всички ще го преследват, нали тои няма място там навън. Той знае че някаде има дом за него. Знае че е сам и няма други, само димът, неговия брат, единствения който ще жали след края му.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 804 Коментари: 1 Гласове: 0
16.01.2008 17:39 - Глътка въздух
Имам възможността да си поема глътка въздух, всичко което исках да ми се размине ми е размина, всичко което трябваше да се случи се случи. Разбира се случи се и това което не беше планувано.

Колко трудно е да те сабудят сутрин с вик СТАВАЙ ВЕДНАГА, БЯГАЙ ДО МАГАЗИНА И СЕ ВЪРНИ - не че някои може да си позволи да ми направи това, чувството е такова когато видиш нещо в нечии очи. както всичко ти е ясно /сънуваш/ както всичко е подредено и върви към своя край, които ти очакваш но не знаеш точно кога ще се случи. Ето случи се. Не знам сега точно от коя страна на острието съм, определено не съм вече на него.

Довечера ще ми донесат котка, кяото надявам се да се справи с живота с мен. Не че няма да и угаждам но две котки в една къща понякога не е много умно, но всичко зависи от котките де. Аз съм котка, която се съгласява с повечето но държи да е контрола без да го налага.

Събота неделя може и да успея да замина на командировка за Бургас и Варна. А може и да не ме пуснат. Не разбирам защо управителката нещо се дърпа. Сигурно помни, че когато беше адски изнервена и само се появяваше и говореше пълни глупости аз един ден не издържах и казах " Жените с тежък цикъл може и да не идват на работа като не им понася". И аз имам едни дни дето мога да ги говоря едни... мани мани.

Днес за втори път виждам кръв, единия път моята собствена - нищо сериозно, а втроия път нечия чужда. Имам проблем с кръвта, не трябва да мисял за нея прекалено дълго. Можеби трябва да ида на психолог, това ще е забавно, ако намери причината ще го призная за велик! Да ако сеговори около мен или думата кръв се задаржи повече от 20мин в мислите ми припадам, еи така без да мога да направя нищо, губя съзнание и бум на пода. Последниа път беше на една вечеря с приятели и бях между две момичета, на които родителите бяха съответно медицинска сестра и лекар. И незнам защо подяволите подхванаха разговор за това кои лекар как нацелвал вена завзимане на кръв. След двадесет минути ми изтрупнаха краиниците и аз усетих че ще се случи и побързах да изляза навън, на студа.  Това помага, ако се добереш до него навреме обаче. Паднах посредата на стаята, напът за вратата. Единия от познатите ми имаше много здрави ръце и бързи рефлекси иначе масата с пиенето и яденето щеше да пробва колко ми е здрава главата. Явно само кръвта на чужди хора ми влияе зле, ако знам на кого е и познавам собственика и всичко е по леко някак си. Е да припадал съм и при даване на кръв в казармата при вида на моята собствена изпълваща онези прозрачни половинлитрови флакони.  Там поне имаше една едричка сестра да ми бие шамари.

Тази вечер /писна ми да обещавам ама вече край!/ ще завърша един разказ, почнат преди няколко дена. Да се надявам, че ще ми остане време и да си приключа с един интересен проект на Cinema 4d. Ще виидте как си представям моята спалня.

Можеш ли да се влюбиш в глас? Когато видиш собственика му какво става? Можете ли да си мислите за някого като за нещо невероятно, а тои самия да мисли че е нищо и никои? А да искате да докоснете някого но да знаете че вече всички карти са изиграни и трябва да нарушите една дузина правила за да има второ раздаване. Това е доста обидно за всички други играчи.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262188
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив