Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 262178 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
<<  <  1 2
05.02.2008 18:29 - Не викайте
Не викайте, хората чуват независимо ,че се правят на нечули. Чуват.

Спрете да крещите и да се надвиквате, имаме нужда от тишина. За мислене. Да знам може и да няма с какво да мислим но все пак е риск, който трябва да се поемем.

А можете ли да спрете да обвинявате? Без значение кого, може би малко само себе си.
А можете ли да спрете да се страхувате от личните си недостатъци? Да започнете да приемате тези на другите по същия начин, както една майка обича и приема сакатото си дете? Да да хората около вас, другите. Да знам, "тези идиоти ли да приема"? Не, почнете със себе си, после с първия човек, които ви се обди да се видите, после със сервитьорката, която явно не знае къде се намира, с непознатия, които се е спрял баш пред вратата на трамвая и неможете да слезете.

Не бързайте, днес, утре, вдругиден... малко по малко. Имате достатъчно време, ние толквоа бавни си потъваме в собствените лайна, че миризмата едва ли ви задушава чак толкова много. Свиква се със всичко нали така? Стига някои да не прави вълнички...

Бавно, много бавно мислете. Ще трябва и да се замислите над някои неша, които досега сте взимали за чиста монета. Все концепции толкявоа дълбоко залегнали във вашето мислене, че е доста невъзможно да ги промените. Не го правете. Просто ги потърсете и помислете. Защо са там?

Не променяйте начина си на мислене. не можете. Обиждам ли ви? Слабаци ли ви нарекох. Не. Хора.
При това нормални. Не променяйте, подобрете, добавете още нещо и още нещо. Подтиснете друго но малко, не така че да изчезне, не се знае какво ще ви потрябва по пътя.

Нищо немога да добавя. Това е предостатъчно.

Утре сутрин, като се събудите. Усмихнете се на прозореца и на сивото отвън. Насладете се на новия ден. Ако можете. Или  се събудете, напсуваите съквартиранта си полунаглас, че си е  оставил миризливите чорапи посредатат настаята. Изплюите се  в тоалетната чиния докато пикаете /които може прав де/. Но когато се облечете и излезете на вън, помислете си ако ви блъсне трамвая колко от живота ви ще се промени.  Няма значение на кого какво се случва, дорбо или лошо, много ама много по важно е вия как го приемате, какво другите виждат във вас и ка кте реагират и така на татък. Всички сем огледала, ако отразяваме лайна все ще сме заобиколени от повръщащи хора. Да, да лайната си ги има, от нас зависи къде и по колко ще ги срещаме.

Приятна вечер. Отивам да акам.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2501 Коментари: 11 Гласове: 0
04.02.2008 21:45 - На гости
На гости съм, обичам хората когато си слагат wirelessi po ku6tite :)

И тук има котка, само че лоша. И стряскаща се.

И все пак си ме харесва, като всички котки и се цопна до мен.

Днес баща ми, ми скрои такв номер. Дал ми е пълномощно в което ме е упълномощил като служител на фирмата си да тегля пари от частната му сметка... Естествено не ми дадоха никакви пари от банката и служителя ме изгледа сякаш скам да ограбя баща си но не се е получило.

Всъщност деня ми беше един малък ад и се наложи да си спра и двата телефона. За първи път го правя, неможех да се разправям с клиенти чакащи визитки, брокер чакащ плащане, друг клиент фактура и прехвърляне на пари от моята сметка в неговата и пак в моята /дълга история/.

Избягах от отговорност която трябваше да поема въпреки че не бях виновен.

Сутринта се пошегувах с нещо и с някого по много груб и неприятен начин. Беше гадно.  Много.

Да. Само да не се удавя.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове: 0
04.02.2008 02:30 - Преди сън
Ще си лягам, да сточасаевече.

Утре работа и разни задължения, струва ми се че съм станал по слаб от обикновенно. Някак си имам усещането, че скоро ще залитна и този път няма да запазя равновесие. Правя адски много правописни грешки. Ако пиша 5мин. то 15 поправям. И пак имам грешки...

Блога ми е адски скучен, само се оплаквам. Имах хубава събота и неделя. Прекрасна даже.
Само да не беше това тежко чуство за необратимост. Да, странно е но все пак е тук.

Имам идеи и желание да творя но нямам сили. Направих 8 грешки в предишното изречение, своеобразен рекорд.

Все още не съм си изкъпал котката. Страх ме е /много/, че ще ме намрази. Всъщност мее страх, че човека които обичам ще ме намрази точно заради това. Ужасно противна дума. Сега заради моя глупав страх и необяснимо поведение последните дни страда котката ми.

Винаги когато се влюбя страдат хората около мен. Успявам доста добре да заразя с лошо настроение и депресивност всичко които имат контакт с мен.

Лигльо.

Хората пак започнаха да ме дразнят с глупавите си проблеми и прищявки, притеснения и страхове.
Оня що бил облечен така, тоя колко педераски се дъжал, онези колко били зле щото носели смешна вратовръзка, тия деца колко са досадно шумни да се махат от мен, градксия транспорт бил ужасен, пари няма, дебела съм малеееее, тая па кво си показва циците... писна ми.
Имам чуатвото че никои не си живее живота, че хората умират от скука и ги е страх от самите себе си, защото знаят какви отрицателни черти има и за нищо на света не искат да си ги признаят.

Представете си една зала с хора и някои пръдва, за да не се разбере кои и да не се повдигне това на въпрос веднага някои бива замерен с лайно /да всеки в залата си носи едно в херметически загтворена кутиика и отказва да признае че го прави, въпрек иче знае че всеки има/. Въпросния замерен се набеждава за минали възникнали спорове за въпросната миризма, бива очернен  и за в бъдеще. Никои не иска да попада в ситуацията на прикриващ пърденето си и всички са съгласни набедения да е виновен и за в бъдещи такива инциденти.

Това чувство на непоносимост ще се превърне в апатия и ненавист, все неща които не обичам.

Преди да кажете нещо моля ви помислете. Не бягайте от страховете си. Има поне един човек в около вас с когото може да споделите.

Или не, не мислете, заравяите се все пове4е и повече в ежедневието си. Сиво или не, не обръщаите внимание на света около вас. В крайна сметка кавко ви интересува света, нима ако умре някой в Китай ще ви вдигнат заплатата или ще ви заболи вас? Да не ви пука. Ще живеете определен период от време, които никак не е много, някои даже и по малко. Живейте си живота ви казвам, не се тормозете с глупави мисли.
Оставете сраховте ви да контролират живота ви, да ви напътстват, нали затова съществуват.

Аз ще си строша главата само за да видя и усетя едновременно как кръвта ми се разлива по стената.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове: 0
03.02.2008 17:01 - Сънувани думи
Тези дни сънувам без образи само думи. Много отдавна не ми се беше случвало а и никога не бях запомнял всичко с такава точност. Събудих се и думите все още бяха в главата ми.

Вдигам шум а небива
тихо трябва дасе убива
къде със нож къде със поглед лош

после имаше смях, усещах някакви ступки около мен, бях щастлив и радостен. Като малко дете на което са му позволили да види какво има в умрелия си хамстер.

layers after layers i paint despair
with the colours of the blue
who knows what I have been thrоugh
to judge me fair

Late for everything that counts
naked as no bonds remain

днес трябва да свърша едно 3d което беше само за забавление. Доста некадърно се получава но аз съм си некъдърник.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.02.2008 02:33
03.02.2008 05:02 - Късно
Късно е. След 6 часа имам ангажимент да вържа няколко компютъра в мрежа. Когато искаш услуги трябва и да ги връщаш.

Прибирах се пеша от Алкохол до нас. Да бях на диско. Почти стигнах до нас и се почуствха адски изморен. Приклекнах до едно дърво и се заслушах в звуците около мен. Всичко се изпари от главата ми, притесненията, емоциите, имената на жените с които се запознах, всичко. Почуствах се невероятно добре.

Прибрах се.

Тук съм, усмихвам ти се
а ти ме виждаш но не съм дразнител за сетивата ти
тук съм, но не ме виждаш
търсиш ме но аз се крия
Тайно наблюдавам те, липсвам ти
но не за друго, свикнала си с мен
с гласа ми, с вечната ми компетентност по каквото и да е било
с готовноста ми да говорим за всичко, с усмивката ми винаги за теб
Но аз не съм готов да се крия завинаги, нямам смелост да чакам да ме откриеш отново
ами ако ме забравиш, ако затвориш очи и се събудиш без нуждата от моя смях?
Но когато ми е студено ти само се усмихваш
когато ме боли мълчиш и едва ме докосваш
И глупав съм миг след погледа ти
глупав, неспособен да говори
Да, сигурно изглеждам слаб, но какво да ти кажа повече
аз знам какъв ще е отговора или знам по скоро какъв няма да е
Докосвах те случйно, слушах гласа ти безмълвно
И глупав съм, и имам нужда от теб
и няма те
Времето лети, и няма друг миг да има, не и за мен.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 0
01.02.2008 14:02 - Nqame analyse
S exy
T idy
A rtistic
N imble
I ndependent
S pecial
L ikeable
A pproachable
V irtuous


На мен ми харесва :) Name analyze  от facebook :)

Като изключим секси доста добре ме описва, ама маи липсва едно N=noble :P
Категория: Лични дневници
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262178
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив