Трудно ми беше да напиша заглавието дори, трепереха ми ръцете. Невероятно рядко ми се случва една песен да се прокрадне толкова умело и тихо зад усмихнатата ми маска. Да достигне там, навътре в мен, където всяко движение е болка и обаяние, разкрит спомен заровен с надеждата да остане винаги така.

Но тя не спря, започна да дърпа и рови, да освобождава лудост след лудост, оковани добре, оставени живи заради страха, че никога няма да имам силата която те притежават.

Изведнъж света нахлу отново, леко но до болка настоятелен и упорит. Телефона ми звънна и гласът на баща ми прикова мислите ми отново върху проблемите ми. Някои влезе в офиса, друг усили радиото с любимата си песен. Колегата, на бюрото до мен, се забавляваше на оплакванията наклиентите - минерална вода пристигнала до клиента два дена след поръчката, пица доставена с кутиика клечки за зъби вместо пластмасови прибори, и култовото "когато ми вдигнаха и аз попитах защо салатата ми е без дресинг неучтив мъжки глас ми каза да искам дресинга от майка си - извинете но аз съм прекалено гладен да търся майка си".

В такива дни, неприличащи на нищо, си повтарям - Спокойно твоето кунг-фу е по добро от тяхното...

Пускам си блога и първото което прочитам е "няма такъв празник"...

Е има, гледам го на календара, там си е, датата е червена - празник. Да няма да се раоботи, ще се пие кафе. Не, не само това е червената дата на календара. Спора ще е дълъг и неприятно задалбаващо фактологизиран. Мен ме интересува защо съществува тоя спор въобще.
Чета коментарите и ми направи впечетление този, които се съмнява в съществуването на България изобщо като държава. Не бе няма такова нещо, аз живея в предградие на Токио, ква България па ти? Живеи си там където искаш, всичко си има последствия. Колкото повече живеещи като без да има България толкова по изчезваща ще ставя тя. Всеки има право на свободен избор, а тези които сме избрали България да съществува си записваме че няма да ни е лесно и всичко каквото правим ще се отразява, малко или много, на нея. Нежелаещите и невярващите просто да не пречат.

Прочетох също, че и Великите сили не им пукало за България, ох мили мои каква трагедия. Немога да го приема това, аз винаги в себе си съм се надявал, че Англия /поне тя/ е като братче на Българите. Милия Александър Македонски как ли се е почуствал като е стигнал река Инд и никои от тамошните не бил чувал за неговите подвизи, сигурно е бил сасипан от невежите хорица дето нищо не са знаели, нито името му нито това на коня му. Аз личо мисля че това го е гътнало в крайна сметка.

Да България е малка държава, да имала е възходи и падения, повече от второто за съжаление. Да имаме си СОБСТВЕНА азбука и култура, за последното се говори, като за соковете "бомба" о барачките преди 20г. докато отпиваме от някоя Фанта/Кола. Е и? Има хора, знам, които никога повече не поглежда синовете си задето са си взели жена от друг цвят на кожата или са поели по път който родителите не одобряват. Хайде да зарежем България, тя и без тва едва диша милата, майната им на възходите, глей колко лайна има около тях. Когато бях в Амстердам, без пари и неял три дена, единствения човек които ме погледна в очите и ме попита " are you ok ?"  беше едно мулатче от Израел. След няколко часа разговори с него тои ми каза, нещо много хубаво, много важно. Най-хубавите лалета ги торят с най-миризливата тор. Заради тези думи дошъл в Холандия, да разбере какви са хората казали това и гордеещи се с тези думи. Беше на 18, избягал от тях за да избегне казармата, отношението към децата от смесени бракове между еврейка и негър не били от най приятните.

Втория блог, който прочетох беше на zari. След като го прочетох го манах веднага от моят blog.bg. Блога завършваше с поздрав към всички:

Поздрав за всички, които се спряхте на този постинг- едни мъдри думи за размисъл от Словото :
"Жребието се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа!" /пр.16:33/

Не ми се обяснява сега за непоносимоста ми към всяка религия. Това е най-отвратителната форма на взимане на свободата да решаваш сам и насаждане на дебилна безпомощност, която може да съществува.  Ние сме напълно свободни да решаваме и живеем така както искаме. Цялата тази идея за религията е като детския "паяк" който помага на малкото дете да щипука из цялата къщо но все пак го предпазва от забиване на нос в паркета и развива усещането му за равновесие по - бързо. Помагало. И като такова това помагало се ИЗХВЪРЛЯ след като детето се научи да ходи самичко. Да трудно му е, намира си други помагала, които също захвърля когато не са му потребни вече. Захвърля в тъмния килер, не забравя никога, с умиление се сеща след години за това. Усмихва се и продължава.