Изморен съм
не съм спал доста, повече от 20 часа мисля. Отдавна не бях го правил. Когато не спя дълго време накрая започвам да виждаме неща, които по -рано не съм забелязвал около мен.

Очите ми парят, устата ми пресъхнала е
като пътник в пустиня
бродя по безкрайните дюни
преследвам миражи
крия се от слънцето
а без него не мога.

Да умреш щастлив, затънал в пясъка
жаден, но не за вода
уморен, но не от път
посредата на нищото
където всяка крачка може да е едно ново начало.
"Изживей смъртта си" - шепне ми вятъра.

Ох събудих се в 15 и нещо, чувствах се леко пиян сякаш, много смотан /след акто 2 минути се опитвах да си отворя капака на лаптопа с една ръка, които беше до леглото на земята, за да си пусна малко музика/ и ужасно размазан от щастие.

Много случайно намерих едно парче на Роксет, което не бях чувал а е толкова хубаво. Деня или каквото беше останало от него :) започваше невероятно добре. След няколко минути се появи любовта под формата на ник в Скайп-a. Навън затрещяха грамотевици но нямаше дъжд. неможех да повярвaм на красивия неделен следобед. Да мечтите се превръщат в реалност, за това много внимавайте какво си пожелавате. Ето го и дъжда, трополящ по стъклата.

Разговор със стар прятел, които е на 5 хиляди километра от мен. Все повече и повече ми харесваше деня. Покана за вечерта от друг приятел ммммм ще си изрежа датата от календара и ще си я сложа в рамка. Хубав ден. Време е да стана от леглото, да нападна хладилника, в които има предвидливо сложено кисело мляко и лутеничка :) е и майонеза разбирасе :П

Гледам оставил съм си и кафе и фафли от вчера  ааххахааха.

Не помня послено откога не съм бил толкова щастлив. Непомня.


Даже успях да си изразя щастието с цветове и форми. Рядко ми се случва.