Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 183518 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Януари, 2008 г.
31.01.2008 13:48 - Време
Гледам календара на блога, отдавна не съм писал. Последните няколко дни си стоя плътно в нас. Снощи излязох да се видя с приятели, на по ромче, сега ме боли глава. Да 100 ром и веднага насутринта главоболие адско, основната причина да спра твърдия алкохол. Майната му.

Вчера едно чувство се върна, зашлеви ме, обгърна ме и започна да ми се смее. Смееше се толквоа силно. Усетих се, че и аз се усмихвам по едно време. После ми прилоша. Усетих се че съм глупав и се скрих. "Глупав си вече дай на мен" така казваше един приятел, събирахме се в тях да играем на SEGA-а та му и по късно на PS1. Беше много отдавна. Всеки от нас беше добър в различно нещо и играехме кои където може. Когато някои неможеше да се справи с нещо беше набеждаван, че е станал глупав и джойстика му биваше отнеман. Беше хубаво. Аз играех най-малко но беше задалжително даприсъствам. Знаех англииски още по това време но най-важното беше че помнех абсолютно всичко през което се минаваше в игрите. Всичко. Как сега всичко е точно обратното, можеби прекомерното доверие което имах в паметта си още повече прави всичко това ужасно за възприемане.

Последние няколко дни работя си работя в къщи, говоря си с колелегите по Skype. Засега се справям отлично добре. Ако срещнете едни смешни банери за фотоконкурс на амам.бг е те това е.

Тази сутрин усетих как полагам невероятни усилия да не чувствам нищо. Да не се обаждам на никого да се видим. Това помага но е прекалено голяма цена. трябва да има няакво компромисно решение. Неможе да няма. Кулинарните ми способности се завърнаха с гръм и трясък. Това е плюс дам. Но точно сега ми се повръща, колкото и вкусно да е това в чинията пред мен.

Закърпих положението с финансите. Пак някак си от въздуха. оФ боли ме тиквата.

http://mbmc-lb.blogspot.com/2008/01/blog-post_30.html

И после някои ме питат защо искам да се занимавам с деца.

Страно като си натисна рамото с брада ме боли зверски. Все едно съм цепил три кубика дърва, не помня такова нещо. Обичам мириса на току що сцепени дърва.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0
23.01.2008 13:42 - Думи
"For this, a tragic journey. A vision of a dying embrace. Scattered earth. Silence...
Fulfilment lost in a lifetime of regret. Ornate peace would cover me, as I would die now...
For one last wish."
D. Patterson.

Да опишеш един свят толкова ярко и живо, да предадеш картините в главата си в нечия друга.
Това е изкуство, това е истинската магия, подценявана от толкова много и все пак ценена от повечето.

Магьосник. Но само думите не са ми достатъчни, с цветове и форми искам разказа си да подправя.

А нямало магия? Глупости, Лиспват ви главите не очите.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове: 0
Искаш нещо да ми кажеш?
Да, но...
Казвай, днес тук е тихо, ще те чуя.
Неможе винаги да си толкова объркан!
Аз не съм объркан!
Надут пуяк!
Не съм!
Поне едно от двете си и ако е първото вероятността да си пуяк е 50-50!
Стига с тия удивителни.
Трябва да направим нещо.
Правим.
Спим!!!
Добре какво предлагаш.
...
Ето виждаш ли!
Удивителните верно дразнят.
Да.
Първо любовта.
Ох... неможе ли първо парите?
Не, по добре закусването сутрин и намирането на време за лекар.
Няма време за закусване, лягам си в 3-4, трябва да си отспя.
Работи сутрин, виж вчера колко добре се получи.
Вчера бяхме изостанали със сроковете.
А да, трябва ли всеки път ножа да стига до кокъла?
А трябва ли да има нож изобщо?
Аз задавам въпроси.
Е неможе и да задаваш и да отговаряш. Аз какво правя тогава?
Решаваш.
Имаме нужда от някаква по реална организираност.
А повече свободно време?
Това също, но трябва да се работи.
Беше хубаво в Париж, трябваше да мислиш само за нещо сладко за Гоша и да имаш 70 цента за капучино.
Да, беше но всичко хубаво е обречено да се превърне в нещо по - хубаво независимо дали го искаме или не.
Организираност.
Да.
Какво да?
Съгласен съм.
Това не решава проблема.
Виж колко много постигнахме досега.
Щеше да кажеш заедно.
Да, но бях сам.
Защо ме повика?
А  ти защо дойде?
Май трябва да изясним първо това с въпросите и отговорите.
Немога да определя какъв сезон е.
Прилича ми на зима, студено е, да разбирам сега.
Нали.
Зима, но с топли дни, виж има и залени дървета даже.
Значи зима, единствения сезон ...
...който може да остане завинаги, да знам.
Даже лятото не е постоянно, все някога завалява дъжд.
Дъждът не е ли част от лятото?
Да, есенната част.
Виж, когато е зима тук горе, мислите са някак си по компактни, всичко е по подредено и правилно.
Имам нужда от пролетта.
Да, но веднага след зимата.
Тя неможе да дойде сама.
Нали щяхме да оставаме чувствата за последно?
Неможе да заделим нещата по приоритети, те са едно цяло.
Да, и трябва да се случат някак си. Едновременно.
И това предизвиква хаос.
Не съм объркан.
Пуяк.
Не съм!
Не на удивителните!

Имам нужда от сън, седмица поне. Поне.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове: 0
18.01.2008 14:11 - Топъл чай
Пия топъл чай, поради липса на сътрудничество между нагревателя и водата в машината за вода.

Пак вдигам температура, главата ми е не ме боли пще но всички признаци са налице да ме заболи савсем скоро. Чуствам се болен, схванат и изморен. Преуморен.

Имам си прекрасна, голяма, нежна и умна черна котка в нас. Вечер идва да се сгушва в мен. Милата неможе да свикне с моя начин на спане, през половин час да се въртя на другата страна. Заради нея не го правя но тя все пак се буди когато мърдам, а това е често.

Вчера се предадох. Вървях към метрото и усещах как всичко пропада около мен и моята воля да се боря. И то само защото бях си въобразил, че съм победил нещо в мен което ме плаши до такава степен, че немога да мисля. Мислех, че съм го опознал, че го контролирам а се оказа само заблуда моята увереност. Всъщност аз май никога не се предавам, просто вдигам летвата по високо. Странно нали, неможеш да постигнеш нещо и за да не се провалиш си слагаш още по - високи цели. Не че не съм постигнал това което бях си определил за цел, както всичко което правя, аз просто немога да се задаржа на това ниво, или надолу или ощенагоре. Докога незнам. Затова си определих нови цели. Още по безумни и изненадващи от тези които достигнах.

Чувствам се като пламък, на които му е свършила клечката и тои не иска да го признае. Скача на ръкава на своя създател и яростно го подпалва. Единствената му надежда е да го захвърлят яростно и уплашено на пода. Килима, пердетата, някои да отвори прозореца и да избяга навън. Безумно глупав, нали всички ще го преследват, нали тои няма място там навън. Той знае че някаде има дом за него. Знае че е сам и няма други, само димът, неговия брат, единствения който ще жали след края му.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 482 Коментари: 1 Гласове: 0
16.01.2008 17:39 - Глътка въздух
Имам възможността да си поема глътка въздух, всичко което исках да ми се размине ми е размина, всичко което трябваше да се случи се случи. Разбира се случи се и това което не беше планувано.

Колко трудно е да те сабудят сутрин с вик СТАВАЙ ВЕДНАГА, БЯГАЙ ДО МАГАЗИНА И СЕ ВЪРНИ - не че някои може да си позволи да ми направи това, чувството е такова когато видиш нещо в нечии очи. както всичко ти е ясно /сънуваш/ както всичко е подредено и върви към своя край, които ти очакваш но не знаеш точно кога ще се случи. Ето случи се. Не знам сега точно от коя страна на острието съм, определено не съм вече на него.

Довечера ще ми донесат котка, кяото надявам се да се справи с живота с мен. Не че няма да и угаждам но две котки в една къща понякога не е много умно, но всичко зависи от котките де. Аз съм котка, която се съгласява с повечето но държи да е контрола без да го налага.

Събота неделя може и да успея да замина на командировка за Бургас и Варна. А може и да не ме пуснат. Не разбирам защо управителката нещо се дърпа. Сигурно помни, че когато беше адски изнервена и само се появяваше и говореше пълни глупости аз един ден не издържах и казах " Жените с тежък цикъл може и да не идват на работа като не им понася". И аз имам едни дни дето мога да ги говоря едни... мани мани.

Днес за втори път виждам кръв, единия път моята собствена - нищо сериозно, а втроия път нечия чужда. Имам проблем с кръвта, не трябва да мисял за нея прекалено дълго. Можеби трябва да ида на психолог, това ще е забавно, ако намери причината ще го призная за велик! Да ако сеговори около мен или думата кръв се задаржи повече от 20мин в мислите ми припадам, еи така без да мога да направя нищо, губя съзнание и бум на пода. Последниа път беше на една вечеря с приятели и бях между две момичета, на които родителите бяха съответно медицинска сестра и лекар. И незнам защо подяволите подхванаха разговор за това кои лекар как нацелвал вена завзимане на кръв. След двадесет минути ми изтрупнаха краиниците и аз усетих че ще се случи и побързах да изляза навън, на студа.  Това помага, ако се добереш до него навреме обаче. Паднах посредата на стаята, напът за вратата. Единия от познатите ми имаше много здрави ръце и бързи рефлекси иначе масата с пиенето и яденето щеше да пробва колко ми е здрава главата. Явно само кръвта на чужди хора ми влияе зле, ако знам на кого е и познавам собственика и всичко е по леко някак си. Е да припадал съм и при даване на кръв в казармата при вида на моята собствена изпълваща онези прозрачни половинлитрови флакони.  Там поне имаше една едричка сестра да ми бие шамари.

Тази вечер /писна ми да обещавам ама вече край!/ ще завърша един разказ, почнат преди няколко дена. Да се надявам, че ще ми остане време и да си приключа с един интересен проект на Cinema 4d. Ще виидте как си представям моята спалня.

Можеш ли да се влюбиш в глас? Когато видиш собственика му какво става? Можете ли да си мислите за някого като за нещо невероятно, а тои самия да мисли че е нищо и никои? А да искате да докоснете някого но да знаете че вече всички карти са изиграни и трябва да нарушите една дузина правила за да има второ раздаване. Това е доста обидно за всички други играчи.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове: 0

      Пясъка в ръката ми, остатъци от прегорели чувства. Бавно изнизва се, колкото и силно да стискам умрюци. Разпилява се около краката ми а аз стоя вперил поглед в хоризонта. Утро е, прокълнат или благословен да нямам два дни, които да си приличат аз не смея да помръдна. Да стъпча това от което мечтите са направени. Да обърна гръб на утрото, кои луд би гонил хоризонта завинаги? Луд. Свеждам глава и присвивам очи, страх ме е. Не е онзи страх, които избистря съзнанието ти, страха които те пази и вразумява. Страха помагал ми толкова пъти да остана в реалността. Не е тои. Топка от студена мъгла е този път, Ледена и в същото време пареща, проникваща навсякъде, бавно, вледеняваща и изгаряща всичко по пътя си. Затварям очи, всяка болка в мен се преражда за нов опит да спре дъха ми. Пръстите ми замръзват, немога да си докосна лицето, студа им ме ужасява. Отварям бързо очи но болката е вече тук с мен. Усмихвам се, физическа болка, това ще мине. Всичко минава, като да съм сключил сделка с времето, аз му давам всичко а то има грижата повече да не го видя отново. Сделка между измамник и бог. Нито единия нито другия му пука за правилата. Аз не му давам всичко и тои си взима това, което аз немога да скрия от него. За награда най – горчивите спомени винаги се връщат. Ярки и плътни, мазни и лепкави. И ето я, усещам я. Като семка поникваща в камък, тя се бори да пусне корените си. Усещам силата и, мога да подуша аромата на бъдещите и цветове. Кърваво червени, тъмносиньо-лилави. Как е възможно да намира начин да живее в мен. Лудостта.

 
      Прегръщат ме, водят ме на изложба, красиво е напомня ми Париж. Целуват ме за довиждане, прегръщат ме за добре дошъл и ми благодарят. Нося чанта. Чувам котка, мяукаща в кутия. Днес имам билетче, котролата е изморена жена умираща от тежината на живота. Усмихват ми се. Сами сме. Не за дълго, искат ми съвет. Пак сме сами. Студено ми е на гърба но в краката ми спи котка измъкнала се от кутията. Не искам да си призная но се чувствам щастлив. Не сме сами и но се смеем заедно. Такси. Фонтан от мисли, пиша ги сега и ето скоро идва деня. Пясък в ръката ми... сънища в изгнание.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове: 0
07.01.2008 14:32 - Прилив
Появи се неканен
сграбчи ме за гърлото
стисна главата ми с лапите си от болка
разкъса мислите ми и пося страх.
Беше вътре в мен,
затворен в клетката си беснееше
блъскаше, виеше, кълнеше и заплашваше
Треперех.
Усетих как ме докосва, обърнах се
нямаше я.
Очи, чужди очи. Четях в тях а не исках.
Побързах да си тръгна.
Страх ме е. Той се сви в клетката си, доволен от постигнатото.
Измислих му завеса от спомени и смях да го покрия.
Толкова съм слаб.
Искам да съм вятър.
Но искам да съм до теб, а ти да не мислиш как да разпилееш чувствата ми.
Всичко е наред, спокойно. Беше само прилив.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 0
07.01.2008 11:33 - Понеделник
Ям форнети с ябълково сладко. Пристрастих се към вкуса им рано сутрин. Цяла събота и неделя си стоях в нас! Е събота излязох на кафе вечерта а през повечето от деня имах гост и готвихме макарани по много тайна и невероятна рецепта (измислена на място). Но цялата неделя прекарах сам. Имам да качвам в девиант акаунта си толкова много неща, фотографий и 3д-та.

Имам навика да правя равносметка колко са щастливи приятелите ми и се получава нещо като временна прогноза на щастието около мен. Да видим:

Един преоткрил себе си, научил се да общува сякаш наново и забавляващ се да проучва новите възможностти появили се поради това. Искрено се зарадвах.

Двама болни, оплакващи се и объркани. Ще мина да им погостувам.

Двама разделени, които се целуват, седнали от дясната ми страна. Двама, които имат цялото щастие на света но бързат да го изхарчат като малки деца с два лева в джобчетата на панаир.

Един пълен с планове и подал глава в облаците. Ще гледам да съм на нужното място, като реши да слиза.

Един работещ, усмихващ се, уравновесен и много човечен, които се надявам да е добре. Обещавам че ще мина да го посетя.

Още много, които не съм чул и усетил. Надявам се че са добре, понякога липсата на вести за някого е хубаво нещо. По - добре нищо отколкото лошо.

Ами аз?

Щастлив съм, много. Готвя като виртуоз и то неща, които трудно ми се отдаваха преди, по скоро продукти които не разбирах, защото всичко това което скоро сътворих, не съществуваше преди това. Снимам, рендирам 3д-та и всичко това с такава лекота и удоволствие. Живея на 13С, печката не качва повече. Сам но не в тишина, тази сутрин саседката викаше доста силно, ех някой хора започват деня си по най - прекрасния начин.

Спрях да пиша. Странно. Но започнах да рисувам с молив. Още по странно.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове: 0
04.01.2008 11:19 - Снежен
Пръстите ми са полузамръзнали заедно с брадичката ми. Носа ми упорито тече, въпреки че вече ми е трудно да разбера откъде подяволите извират толкова много неща за течене през него.

Първите дни от новата година ми се струват прекалено сюреалистични, но нали винаги съм искал да живея сюреалистично :) Ето още една сбъдната мечта. отивам до банята да си избърша носа сега се връщам!

Тук. таолетната ни хартия е бледо кафява и адски твърда! А имаше дебат между жените в офиса каква да сложат. Не знам защо са избрали тази точно но като се замисля са избирали по външния вид на опаковката.

Баща ми се обади вчера, каза общо взето това "нямам пари за въглища и за лекарства на брат ти, брат ти днес го оперираха, на 14 трябва да се плати ипотеката, прати пари". Този път нямаше "ако можеш" Не знам как но са я закъсали яко. Днес пратих всичко каквото имах.

Въпреки това съм щастлив. Не загубих много скъп човек, въпреки че тои ме беше почти отписал за доста време, Плъхът ми се оправи, няма да мре. Понякога ми се обажда най-красивия глас, които съм чувал и ми говори мили неща, кара ме да сънувам буден. Всичко е бяло и много студено но аз имам най-топлите зимни дрехи които някога съм имал.

Сюреалистично, да.

Всичко ми прилича на някои от моите сънища, неприятните неща неминуемо присъстват, даже понякога доминират но въпреки това всеки път всичко се подрежда. И много чувства, всякакви, но не хаотични, не натрапчиви и неразгадаеми. Напротив, всичко в главата и сърцето м ие толкова подредено.

Иска ми се да пиша, но всичк ое толкова елегантно подредено в главата ми, че мога само бълвам думи и да ги подреждам в редчета. Да и от време на време да се сещам за досадното следене за запетайки!

Гледах филм снощи, "Не казвай на никого", когато филма свърши всички мълчаха, залата беше адски тиха и всички бавно ставаха от местата си и се обличаха замислени. Препоръчвам го.

Френско синьо
с нежно петифюрено червено
нежен вкус на крем
закъснял аромат на ванилия
и ако всичко това е само сън
събуди ме
всичко това е сън за двама
Категория: Лични дневници
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 183518
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 900
Архив