Да, не е станала грешка, от няколко седмици си мисля защо подяволите спрях да пиша в блога си ?
Няколко причини.

Все не съм си доспал, организирал и подредил времето.
Когато напиша всичко в главата си не ми се пише никъде другаде.
Често, прекалено често оставам в леглото си чак до обяд  /да ,мога да си го позволя, едно от малкото хубави неща когато си си сам шеф/ и сънувам и когато отворя очи реалноста ми е толкова чужда.

Като ги погледна сега тези извинения-причини виждам само едно. Затворил съм се в себе си. направил съм си списък с проблемите си и всеки ден си избирам с кой да се преборя, загубвам или печеля малка победа, почивам си и после пак.

Най-добрия начин да разбереш смисъла на една дума-фраза-състояние е да го изживееш-почустваш-усетиш. Директно, без да го очакваш и да имаш възможност да го избегнеш. Ей така, прас и вече това е факт.

Рабрах смисала на думата "оскотяване".

Много, много лошо нещо. Не защото те лишава от вазможността да чувстваш това, което чувстват другите, не само защото спира желанието ти да мечтаеш и трансформира мечтите ти в съниша на които ставаш пленник. А защото не знаеш кога и как се е случило, неможеш да го усетиш а те изгаря отвътре и незнаеш какво се случва.

В един момент ми се присъни " Глупаво е да си умен и толкова умно да си глупав". След това не помня.

Свалям си The Matrix. Знам. че почти няма да го гледам, репликите на героите ще бъдат други, таквиа каквито аз искам. Не знам кога се научих да гледам филм и да виждам и чувам това което искам.

Не гледайте Blindness, предупредени сте.

а обърнете внимание на здравето си повече тази година и на свободата си разбирасе.