Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 184588 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Октомври, 2007 г.
30.10.2007 02:59 - Дъжд
Днес беше един от любимите ми дни, хладно но не студено, мрачно но не сумрачно,  дъждовно но не ти трябва чадър.

Чувствам се сякаш съм на пътешествие и скоро още се прибера у дома. Като да пътуваш 10 часа с влак и да знаеш, че скоро, много скоро, всичко свършва и се връщаш там където не си бил толкова отдавна.

За ужас на плъховете ми утре може да си имам коте. Дано да се спогодят. Хаха аз вече наистина  мога да твърдя, че подсъзнателно /понякога не точно/  се стремя към невъзможното. 

Нещо наистина ми има тези дни. Прекалено съм станал хмм, хрисим?

Ако аз съм дъждът защо ти винаги си носиш чадър?
Ако аз съм вятъра защо винаги криеш устните си в пъстър шал?
И топъл и студен съм да, нима не искаш и двама ни?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 504 Коментари: 1 Гласове: 0
27.10.2007 22:51 - Вихрушка
Странно, пиша на един лаптоп, който е с Виста, където фонетичната подредба е страшно объркана ... и удобна :)

Бях слязъл малко на земята, но скоро отново ще полетя. Да, правилно, хубаво е винаги да си стъпил здраво на земята с единия крак. Но аз мисля че нямам нужда, синините от последното приземяване /падане?/ ще ме подсещат още дълго за нея.

И ето я, вихрушката идва, усещам я, дрехите ми се изпълват с въздух, косата ми се вдига и започва да танцува около главата ми. Затварям за секунди очи, само докато си поема дълбоко дъх, няма да изпусна и миг от това летене. Този път ще полетя толкова високо...

Спомен за грешка
забравена
Като да докоснеш себе си
с болка, която вече не боли

Вечер с аромат на ванилия
и не е пусто в сърцето ти
пълно със спомени
погубени в чувства

Идваш ли?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 509 Коментари: 1 Гласове: 0
Хладен чай Каркаде в розова чаша с Мечо Пух. Боли ме глава, и то много ме боли глава в момента. Снощи не исках да си легна, само при мисълта че трябва да се събудя и да имам отговор на въпрса какво ще правя  с финансовот си състояние, желанието за сън ми изчеваше. Легнах си в 3. В 9.35 ме събуди телефона ми, Вдиганх на непознатия номер и мек леко познат мъжки глас ме попита "Станислав Ботев?" "Да" казах аз сънено " Обажда ви се /едикакво си име/ след внимателното разглеждане на кандидатите за позицията на дизайнер /бля бля бля аз спя бе!!!/ се спряхме на вас ../тука го прекъсва/ "Да, и?"  "Интересува ли ви още работата? " "ДА" "Ще бъде ли възможно да се видим вдруги ден в удобно за вас време да уговорим подробностите" " Да супер, добре да, амм два и половина рано ли е ?" "Ам /доста замислено/ аз си мислех 4е вие сте на работа и предполагах 4е след 6 6те вие е по удобно.... " Да да аз напуснах, два или три часа? " "Два е удобно ще се видим там"  " Лека вечер /в 9.40 сутринта!!!!/ " " ам ааа приатен ден ммм аа ммм дочуване"

Останах в леглото до един следобяд имах нужда от зверска почивка. По късно следобяда един приател ме попита дали искам да направя редизайна на един сайт, Беше добре дошло. 20 мин. по късно друг мои приятел ме попита колко пари ще искам ако му помагам след работа с поддръжката на некви компютри и аз бях отворен за предложения.  Даже брат ми ще почне най накрая работа може би тези дни при хубави условия в една зала. Малко пари но пък трудов договор и хубави смени. 

Чувствам се спокоен. Заобграден съм от хора които в тези дни когато бях почти се предал изразиха подкрепата си по невероятен начин. Чувствам се обичан и не искам да се чуствам по друг начин следващите няколко хиляди години :)

Обичам ви, вие знаете кои.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове: 0
Валят бели красиви спомени. Спомени как майка ми се кара, че не съм си сложил добре шала, как брат ми ме подбутва да излизам по бързо защото ще взимаме шейната без разрешение. Защото очите ми винаги издават ако ще става нещо непозволено. Аз обаче бях много важен в цялата конспирация, аз бях застраховката. Ако ни хванеха в провинение трябваше просто да се разплача и всичко ни се разминаваше. Обръщах гордо гръб и се разциврях. Ама тихо. Сега като затворя очи усещам прегръдката на майка ми, тихия и смях, нежната целувка. Само с нейния глас името ми звучи красиво и меко. Спомени.

Днес напуснах работа. Стана красив скандал. Имаше даже класическо затръшване на врата. Красиво е някак да си ужасно глупав. Чустваш се адски щастлив.

Хармониям, казах ти онази вечер, когато времето бяше спряло и всичко изчезваше като цигарен дим.  Красив и дразнещо задушаващ, като всички чувства.

  Идва интересна седмица. Седмицата на страшния съд. Това е вече истински живот. Да крещиш полупиян в снега некви рими на стара песен, да харчиш последните си пари без да знаеш кога ще имаш пак, да си уверен в себе си толкова, че чак да ти е забавно. Да следиш за правописни грешки, въпреки че виждаш тройни буквите АХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХА.

Абе я леглото.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове: 0
19.10.2007 13:00 - Хубави дни
Тази седмица си я бива. Днес пак закаснях заработа но това е защото станах в 7 оправих се и тръгнах към автогарата, стигнах до нея и  трябваше да се връщам. Умрях от студ сутринта беше 2 градуса! ПОсле закусих и заспах и така съм закъснял с цял час... Гал съжелявам.  Напоследък нещо ако не се получи, както е било планирано аз не правя втори опит да го правя.

Докато пшиша това навън в платения пркинг, които е собственост на фирмата ни, тече яка данъчна проверка с изгледи за съставяне на акт за неиздаден касов бон. Шефката си рови из тефтерите и звъни на всякакви телефони да се опита да го предотврати. Аз стискам палци и без тва е студено и ми мръзнат пръстите!

Спешно трябва да си сменя работата и вече бях на едно интервю. Отказах им. Неможе да искаш толкова много а да даваш толкова малко.

Снощи бях на презентация на новите версии на Maya и 3DS MAX + Motion Builder. Бях потресен. Това е един съвсеееем друг свят. И мисля, че искам да го посетя. Както се сещате пътуването към хубавите места е винаги скъпо и още нещо. А я познайте кои си има супер мега коооооооооооол поло на Мая :П

Въртят ми се две идеи в главата и двете снощи се ожениха. Сега са доста по нагли и нахални. 

Колкто повече боли толкова по хубаво ще е накрая.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 0
12.10.2007 11:13 - Катран
Виждa ли ли сте катран? А усещали ли сте го по кожата си? Аз имах преди години, мноого години май, късмета и нещастието да се омажа целия. С катран. Оттогава всеки път когато нещата се влошават и влошават се присещам за онзи ден.

Намалиха ми заплатата с 200лв, защото оборота на фирмата се очаква да спадне с 70% през зимните месеци. Нормално и очаквано, неприатното беше че ми го съобщиха 5мин преди даването на заплатата. Това беше в понеделник.

Вторник беше деня за размисъл. Бях ядосан и нервен, забелязах че така работя повече. Вечерта се видях с една моя много близка приятелка. Имаше да ми казва нещо лошо. Наистна беше така. Наша обща позната, едно много красиво и интелигентно момиче, имаше проблеми със здравето. Нещо с лимфните и възли, в болница та всичко минало добре, няма да навлизам с подробности, но на мен те не ми бяха спестени.  Дотук всичко изглеждаше добре,  докато не доийде частта с "  ще трябва да отиде  на  иследвания да  се провери дали не е тумор  на  лимфните възли или заболяване на  Хочкинс /мисля че това  беше/. Не разбрах дали съществува вероятността да е просто възпаление. Вчера я чух по телефона, плачеше и се смееше едновременно. Това беше вторник.

Сряда се оказа по спокоен ден. Неможаха да ми пуснат нета, купих си обувки които ми направиха 4 пришки, успях да си оправя финансите по много странен начин. Обадиха ми се една дебела фирми и казаха че искат да водя рекламната им кампания. Верно всичко пада от  небето.

Четвъртък беше просто вчера. Целия ден прекарах в размисли за това как ще ми се обадят и ще ми кажат нещо лошо. Няма да е честно да е рак. Никак. Денят мина като сън. Вечерта видях две кучета да пресичат. Едното с каишка другото улично. Това по симпатичното с каишката пресече на зелено, спря се и се обърна да види другарчето си, докато то пресичаше светна червено и то остана да го гледа докато стъпи на тротоара. Когато всичко беше безопасно то се обърна пак и продължи. Не полудявам то наистина знаеше какво става. Следтова минах по Цар Симеон и видях една закусвалня, тъмна и празна но с отворена врата. ПОгледнах вътре докато минавах. В дъното стоеше един човек, възрастен, къдрав с шкембе, седнал пред светещата хладилна витрина, облечен в бяла престилка. Пушеше. Извърна се да ме погледне но аз наведох глава. Не исках да видя очите му. Точно това не исках да видя сега. Сънувах прекрасен идиотски сън и изгледах последните 4 серии на СтарГейт SG1.

Събудих се. Телефона ми падна от рафта заади вибрацията. Сглобих го и пак звънна. Шефа ми ме молеше да отида след 20 мин на работа. Два часа по рано от обикновенно. НА масата в хола ме чакаше бележка, че хазяина е продал сградата и имам нов хазяин. Все още нямах интернет. Шефа ми ще взиама лаптопа за една седмица, ще ходи в италия.

Искам другата седмица да идва по бързо.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.10.2007 14:42
10.10.2007 00:54 - Ще боли
Утре ще ме боли глава. Хах за първ ипът пиша е блог леко пиян :) уахахахах това е като че ли съм писъл много пиян кеке. Ох

Утре ще ме боли глава, мдааааа. Днес беше кофти ден. Ужасно кофти, ден в които се наложи да преосмисля всичко. Намалиха ми заплатта с 200 лв 5мин предида ми я дадат. Доста планове ми се изпаиха. Лошо. Ще се оправя, винаги се оправям, всъщност винаги съм искал да се оправям в личния си живот с лекотата с която се оправям с финансовите си проблеми. Но уви никога не се получава така. Лошо, или вече го казах това. Лошо. Оправих си една правописна грешка, мързи ме за другите, много е забавно да си гледаш пръстите как пишат по клавиатурата. А забавните неща са малко. Пове4ето от тях са скъпи.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове: 0
06.10.2007 14:43 - Счупен
Счупих се... сега докато пиша ме боли зверски дайе. Разчиствахме днес паркинга и склада защото ще получаваме 150 скутера, шефа решил да внесеме по голяма бройка. Всичко добре яко носене и местене н кашони със скутери падна. Аз реших да преместя една огромна плоскост 2м х 3м, че беше тешка беше но не ми беше проблема това. Същата плоскост преди седмица я вадих сам от едно мазе по едни стълби. Проблема беше друг, хванах я малко по отдолу и я вдигнха и тръгнах да се въртя, духна отнякъде баси зверския вятър и плоскоста се опита да ми счупи врата. Не успя но болката която почуствах бешемеко казано ужасна. Сега немога да вдигна даже лаптопа си, като си поема повечко въздух ме реже същата болка и за капак постоянно усещам с една тъпа парещо-гадна болка под рамото.

Не така си представях събота-неделята. И защо подяволите трябва да работя и неделя.

Да и да е пълна картинката колегите смятат че симулирам защото ве4ерта ще идват моторите за разтоварване
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове: 0
Погледнах си предишния постинг. Доста глупав, освен ужасните клавиатурни грешки, сънят ми не изглежда и наполовина толкова неприятен колкото си го спомням аз. Сега това предупреждение ми стои доста смешно и глупаво.

Имам адски много работа а не я върша, шефа ми ще се появи тази вечер и ще ме  убие сигурно.  Дано . И кога подяволите се счуpишибанияспейс?

Пуснахме днес най-после сайта на фирмата www.apriliabg.com Има още сто кубика работа по него но засега е добре. По - добре от нищо. И заслугите на за сайта не са изобщо мои, ако се бях понапънал щеше да е пълен с информация и полезни неща, а аз спя! Единственото което съм направил са главите за категориите, направо ме е срам колко съм мързелив.

Постоянно летя някъде из небесата. Тия дни ИЗОБЩО ме няма никъкъв и това започва да става определено проблем.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 623 Коментари: 1 Гласове: 0
Днес мина...

Беше ужасен ден, рано сутринта имах мнпгп важна среща която мина меко казано катастрофално. По някаква случайност ще ми се размине.

Сънувах един от най-ужасните си сънища днес. Редовете по - надолу Ви съветвам да не четете. Предупредени сте.


Стоим аз и двама мои много добри прияели пред един огромен екран и гледаме някакво схематично 3д което показва различни сгради и парцели към тях. Знам че ставаще въпрос за купуване на имоти и за не деклариране на данъци. Щяхме да използваме сградите за някакво незаконни цели, даже доста престъпни и беше много важно кои парцели подбираме за да не ни усетят. Потвърдихме закупуването и изведнуж нещо стана. Неможехме да пипаме нищо по екрана вече /ецрана беше touch screen/ и аз отидох до едната врата да я отворя. Беше заключена. Другите се пръснаха да проверяват прозорците и другите врати. Всички бяха заключени.  Прозорците започнаха да се пръскат един след друг и от тях да изкачат облечени в черно хора. Дотук добре си казах. Вдигнах ръце и видях как двамата ми другари правят същото в другия краи на стаята. Един от маскираните пичове се приближи доста спокоино, погледна ме в очите и ме срита в колената. Проснах се по очи и усетих как ми извиват ръцете към тила. Опитах се да си обурна главата и да кажа нещо злобно но цефта на автомата му ми притисна главата към пода опряна в слепоочието ми. Усмихнах се. Знаех някак си че неможе да ме убие така. Чух изщракване и преди да усетя болката нещо ме извади от тялото ми. Бях като призрак, все още бях свързан към тялото но не усещах болка и можех да усещам и виждам всико около мен. Чувах също. Единия каза " Стига им толкова, след ден два пак че се върнат, хабим си патроните". Този които стреляше в моята глава, с ужасно задоволство извика" НЕ, стряляи, стреляи, сградата е екранирана, колкото повече болка им причиним толкова повече психични увреждания ще имат после". Стряляха по нас дълго и ние бяхме закотвени да вийдаме какво става с телата ни. Натовариха ни на три носилки и низакараха до един камион. Натовариха приятелите ми и когато рябваше да натоварят мен се спряха и единия каза "Този тук не ни трябва, имаме нужда само от тях". Събудих се в една стая, семпло обзаведена. Някакво момиче много учтиво се наведе над мен и започна да ме облича, аз неможех сам. Изправи ме и ме придържаше из някъкъв коридор. Влязохме в една зала където имаше само болни хора, луди, парализирани, всякакви. Аз можех да ходя но ръцете ми бяха изкривени мноо гадно и лицето ми също. Казах нещо и всички започнаха да се смеят и да ме хвалят колко съм остроумен. Аз си мислех само за деня в които ще ме извадят от това тяло, знаех е приятелите ми работят по въпроса и за едно известно време трябваше да съм кретен.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 531 Коментари: 0 Гласове: 0
02.10.2007 13:39 - Надолу
Всичко, по - дяволите, върви надолу.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове: 0
От момента в които се събудих днес всичко е като началото на някои от онези неприятни депресарски филми, в които главния герои бива смазван от много но дребни битовизми. Ставам аз и си пускам боилераслед 40мин излежаване отивам да видя дали се е стоплила вода. И какво да видя, някои ми е ползвал боилерааааааааа.  И това е момичето, което трябваше да се изнесе преди два дена ама нещо се мотае и ползва моята баня!  Мрусен и закусняващ се обличам и напарфюмирам белким не мириша а косата ми е като полята с олио. Брат ми нахранил плъховете ама сложил храна на мястото на водата и ги оставил без вода за вечерта. Глеам го Тенчи /така се казва единия/ се опитва да се самоубие някак си, висеики от тавана на клетката. Като му сложих вода си боцна главата в нея и започна да се прави на воден плъх.
Отивам в ХЕИ и гледам "работим с граждани от 8.30 до 9.30" гледам си телефона то 10.00. Аре обратно към работа. Посредата на пътя се сещам че имам работа в host.bg, преравям си раницата съответно и не намирам копие от фактурата, с която трябва да свърша тая ми ти работа.

Купих си кашкавалка и си казах  "аз съм за гъби".
Категория: Лични дневници
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 184588
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 900
Архив