Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 184588 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Ноември, 2007 г.
2  >  >>
29.11.2007 23:43 - Преди сън
Human beings, who are almost unique in having the ability to learn from the experience of others, are also remarkable for their apparent disinclination to do so.

Дъглас Адамс.

Днес съм адски доволен и щастлив. МОжеби когато не ти върви във любовта другаде всичко се нарежда като с вълшебна пръчица.

Днес завърших два банера, по които работих два дена!!! Което е адски МАЛКО! Поне за мен. Но идеята за тях ме сполетя като комета, взриви се в главата ми и от ударната вълна имах толкова много енергия и всичко необходимо да завърша това за некви си два РАБОТНИ дена.
Шефовете ми много харесаха всичко, макар че на единия съм оплескал размера /естествено ако не осера нещо няма ка да мога да си сложа името под него после/. Още по - хубаво беше когато мои приятели ми казаха колко им харесват банерите. ЩАСТЛИИИИИИИВ!!!!!! ^_^

След работа трябваше да бягам до нас защото имах много важен раговор по Skype с едни други клиенти. Аз много ги харесвам като клиенти тези хора но наистина ме измъчиха с едно лого! За мое щастие едномесечната драма приключи и тази вечер ми казаха след разговора "Много сме доволни от теб и начина ти на работа, даваме ти пълна свобода занапред за другите задачи, които ще ти възложим" ^_^

Адски съм доволен. Обаче искам да спя. ДА СПЯ!!!!! ИЗМОРЕН СЪМ!!!

Да и не съм изморен от работата не тя върви по толквоа невероятен начин, че се чуствам отпочиващ не работещ. Изморен съм да обичам. Смъртно изморен.

Като в сън празнувам собствената си загуба
Като в приказка, всичко има своята важна роля
И когато времето е точно, дали не ще протегна ръка а ще я оставя в джоба си на топло?
Хубаво е да не ти липсва нищо но да нямаш нищо.
Да имаш всичко и все пак да ти липсва само едно.
Какво да искам повече когато ти не си тук и никога не си могла да бъдеш.
Като панделка красива от подарък ще те захвърля мила моя любов, някъде във някои шкаф,  в кутия  от друг подарък.
Ще се събудя с усмивка, студа ще ме нападне и пак ще съм готов да понеса деня без да видя очите ти, без да мога да ти кажа "ставай гадино спяща"
Без да мога да измисля глупост, която да те усмихне.
Без толкова много малки прекрасни неща.
Без.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.11.2007 00:33
Ентусиазиран и пълен с идеи сутринта, леко превъзбуден и енергичен на обяд, уморен но уверен вечер и скапан и заспиващ два часа педи полунощ. И винаги щастлив. Да вярно че това щастие е изградено върху лошите и неприятни неща които ми се случват.
Много хора около мен ме обиждат и нараняват без да искат. Като че ли толкова съм си променил начина на мислене, възприемане на всичко, че не попадам в нито една категория за общуване. Разбирам ги но защо те не искат да ме разберат поне за миг? Един се опита и мисля че успя. След това ме прегърна и ми каза че ме обича. Ето затова съм толкова щастлив, през ден чувам "обичам те". Не по начина по които искам да го чуя, не от човека от които копнея да го чуя, но това не го прави по малко важно. Не, отдавна не сортирам любовта по важност. Ралична е но еднакво важна за мен.

Най- странното е факта че всички мои приятели и познати или 99% от тях са самотни, с неприятни проблеми в любовта и ужасна нужда от половинка. Явно всеки чака нещо толкова невероятно, всеки живе с огромните си очаквания за ангела които ще ги сполети. А аз просто мразя ангели.

Предпочитам обикновенна котка, колкото по  обикновенна толкова по добре. Защото обикновенни котки няма, те самите са необикновенни. Но трябва да имаш онова определено котешко търпение и усет за да усетиш котешката магия.

Пак е тихо.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове: 0
Гледах най-красивия филм, които досега съм гледал. Да, звучи пресилено но е вярно. Пръстена на Нибелунгите. Не най-хубавия а най-красивия.

Хареса ми нещо. Магическа отвара имаща способността да изтрие всичката любов, която някога си чувствал, да забравиш за всяка целувка, смях. Да отвориш очи със сърце празно и жадно за любов и да пожелаеш устните на този, който ти предложи тази напитка. Затворих очи и си представих как отпивам от този бокал с вино и билки и се потапям в морето. Единствено то може да понесе толкова много любов и забрава.

Видях нещо. Видях силата притежавана от добрите разказвачи на истории. Замислих се каква огромна отговорност им се пада. Как думите определят реалността около нас, заедно с картините, музиката...

Колко черно може да бъде бялото и колко бяло черното могат само те да ни кажат, а колко са много цветовете след тях?

"Старата вяра ме плаши, сурова сила, която не може да бъде контролирана." - Да, но всеки сам прави избора си. Аз избирам суровата вяра, неконтролируема, съществуваща, не създадена да ни е по удобно. Морето не го интересува твоята религия, то е било много преди твоите богове и ще бъде много след тяхното изчезване. Мразя да гледам оковани хора.

Аз не съм бяло платно, на което случайността рисува с черен въглен.
Аз съм и сивото, и топлото, лъскавото и калното, и кълбото и стана.
Аз имам начало, знам и ще видя и края си.
Аз нямам богове и се страхувам, само защото мога да изпитвам всички чувства.
Аз греша и боли, но ти ме погледни в очите и виж, аз съм ти.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 424 Коментари: 0 Гласове: 0
Да, навън е студено, точно токова колкото очите ми тази вечер. А не бяха така допреди час. И виновен съм за това само аз. И можеби моето сърце. Дали защото тя не протегна ръце или просто самия аз незаслужавам дори това, което кучето от улицата има. Ах да, сега имам почти всичко. Допреди два месеца се чудих откъде да намеря пари да си купя хляб, изморен бях и изнервен. Сега имам всичко, даже малко в повече, изморен съм но щастлив, съкрушен но готов да стана и продължа. Там навън в студа, имам си шапка, нови ботушки, шал и палто. Имам си всичко, за студ и за дъжд. И колко е хубaво да газиш в локвите и да не усещаш водата. Само да чуваш плясъка, да гледаш как се стича по краката ти, как образа ти в локвата се строшава и бавно се възстановява. Да. Ето това е да се влюбиш. Но понякога прекалено силно цопваш в локвата, изплискваш я почти цялата. От образа ти не остава почти нищо, има вода само за очите ти, за носа.

Ще си изпия витамините и калция. Да, примирих се стова, до края на живота си трябва да пия калции и некви други неща ако искам да... Няма значение, казах че се съгласих и това е дастатъчно. Брат ми храни плъховете с моркови. Можеби затова са станали толкова агресивни я вище зайчето Бъни колко е деструктивен в повечето случаи. Преди минути шефа ми писа в чата "утре, кaто се появиш в афиса ще ти кажа нещо. Има проблeм с едно от менютата, които си пратил за печат." Аз-"Какъв?" - "Утре, утре сега не си на работа" - поне е учтив и някак си...

Трябва да си взема котка.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 26.11.2007 23:35
26.11.2007 00:20 - пред вечер
Болят ме очите от взиране и недоспиване. Бях на Остава в Бакстейдж. Много, много хубаво беше, браво на пичовете. След това на диско, прибрах се в 8 сутринта. Ни жив ни умрял. Имам чуството че се опитвам да се самоубия по някъкъв много фин и елегантен начин. Защото в четвъртък срещу петък направих точно същото. Хубаво е че поне спрях да пия. Малко е странно.


В главата ми пак е претъпкано с мисли, но по друг начин, не както преди. Всичко е толкова подредено, толкова смислово навързано.
Едно изречение от един блог на някъкъв пич, които скоро навършил 30г. ми се върти в главата нон-стоп. "И е време да изградим нещо с тези знания и опит който сме натрупали, не е много но достатъчно да завъртим колелото"
Съгласен.

Случи ми се нещо в Енигма снощи. немога да го напиша в блога но един фрагмент от случилото се ми се запечата в главата. Всички пият в дискотеката, нормално, аз този път влязох трезвен и си излязох такъв. И за това което се случи алкохола неможе да бъде извинение, както преди. Когато влязох в тоалетната с ръка половината в кръв и отидох да се измия на мивката, се погледнах в огледалото. Имах най-спокойното изражение на лицето, леко усмихнат. Измих се и тръгнах да излизам, Охраната която беше нахлула вътре само ме гледаше, без да мърдат, без да ме заговарят. Бях толкова уверен, че увереността ми спираше въпросите им. Не се случи нищо чак толкова интересно.

За два дни, станах свидетел на толкова физическа и психическа болка и безпомощност, колкото не бях виждал и усещал последните три години. Някак за да ми се покаже че моите малки нищожни проблемчета и болежки са като подарък пред това какво може да ми се случи. И все пак. Чудя се дали просто по някакъв начин успявам да омаловажа болката и всичко лошо което виждам. Преди да го приема в себе си.

Колко болка и напрежение мога да понеса? Наведнъж? А постепенно? Може би скоро ще разбера.

А и все повече и повече се опитвам да се затварям в себе си и да си казвам че всъщност имам много работа и нямам време за друго. А работата си стои и другото също. Еи така без мен.


I will die with smile
you will stand upon me crying

sorrow will hide in your shadow
as you scream in my fathers meadow

Love is everything but yours to command
Vast and timeless, slipping away from your commandment

I will die with smile
you will stay with a dime
Категория: Лични дневници
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.11.2007 11:34
Как можех да зная
не можах да я позная
усетих я чак накрая
Как се хлопна вратата на рая?

Беше до болка познато
все така миришещо на лято
да това беше най-лошото
това беше онова, чувството

Прогонил го бях
Преди години, със смях
преди сърцето ми да превърне в празен мях
Но ето го пак, сладко като грях

Заспивам със него
но се събуждам за него




Категория: Лични дневници
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове: 0
22.11.2007 19:20 - Ами ако?

.....

Да се заровиш в пясъка на самотата
и тя да те намери
Да се гмурнеш във вълните луди
и тя да те последва

И смехът и да чуваш
дори в съня си
Да се събудиш
а тя да се усмихне и да те прегърне
силно

Да се заровиш в пясъка на самотата
и бурени да те покрият
Да се гмурнеш във вълните луди
и тишината да намериш

И смехът и да чуваш
само в съня си
Да се събудиш
а вятъра да вие името и
силно

Категория: Лични дневници
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове: 0
21.11.2007 03:05 - Късно вечер
    Три часа е. Не м исе спи особенно. Пак бях на гости да готвя, харесва ми да готвя на чужди места, сред хора които усещам за близки.

А тихо е около мен. Купих си шал. Исках с ярки цветове и на раета, но си харесах друг които повече подхождаше на настроението ми.
И нещо ми липсва, имам чуството че съм закопал нещо с някого и сме се рабрали, без да говорим, да не казваме на никои за него, дори и пред самите нас.
Тихо е и топло.
Леко ми е на главата.
Усещам мекото на пантофите си.
Само от време на време се чува тъп звук от скачащи плъхове.
Все още плюя кръв но не боли вече.
Спрях да вдигам и температура.
Тихо е.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 601 Коментари: 1 Гласове: 0
20.11.2007 12:04 - Има дни
Има дни в които те боли толкова много а всичко е толкова хубаво около теб, че даже не ти се иска да умреш. Ужас!

Гладен съм като два вълка, които са припаднали от глад.

По някаква случайност съм щастлив, въпреки непоносимото главоболие и постоянно покачващата се температура.

Липсват ми разни хора. Хубавите хора винаги липсват.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 440 Коментари: 0 Гласове: 0
19.11.2007 17:52 - Боли
Извадиха ми два корена преди час и половина. Упойката минава и боли БОЛИ!

мамка му а колко работа има да свърша.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове: 0
19.11.2007 01:59 - Късно вечер
Полунощ минава. Аз съм на улицата, хладно е но приятно, ръмящия дъжд целува лицето ми. Оглеждам се в локвите на тъмната улица. Няма лампи но много хора не спят. Домовете им светят. Връщам се от гости на второто си семейство. Да имам си две, И двете толкова ги обичам. Да имам любов в повече. Колкото и да давам тя все не свършва, дори когато се връща студена и отхвърлена, вие в тъмното наранена. Бих я хвърлил пак и пак, там в пропаста без дъно.

Влизам в нас, по скоро в една от двете стаи за които плащам да използвам. Брат ми е пред компютъра, масата е цялата в трохи, няма минерална вода, навсякъде опаквовки от сладки неща, дрехи по столовете и гладни скачащи плъхове в ъгъла. Прилича на дом но не е моя. В моя няма да има никъде въргалящи се найлонови пликчета, торби и секви там такива.

За миг си бях внушил, че може би някои може да ме обича по онзи странен и налудничав начин, че всичко е възможно  да е толкова просто и естествено. Почуствах се ужасно не че нищо не е било толкова елементарно. а просто защото допуснах да се самоизлъжа. Изведнъж забравих колко сложни са хората, колко лесно може да допуснеш, че можеш просто да протегнеш ръка към нечии устни. Защо изобщо се чуствах ужасно след като всичко е толкова подредено около мен. Като прилива, винаги идва тогава когато трябва да дойде, някога мъничко по рано, друг път леко закъснява, но винаги е там. Не не бях прав, и към себе си и към всички. Не съжелявам, че имам сърце и то е по силно от разума ми понякога, няма начин да сгрешиш в чувствта си, те са или чувства или сянка на такива. Да понякога могат да притиснат някого в ъгъла, дори и теб самия, да те накарат да се задушаваш. Важно е тогава да си отвориш очите, чусвствата не нараняват те просто са като планински поток, отиват някъде и трябва да стигнат до там и ти или се опитваш да ги задържиш и си понасяш последствията или се отдръпваш и се наслаждаваш на силата им. И в някои много редки случай се вливаш в тях, без да знаеш къде отиваш, без да те е страх дали ще се удавиш. Един ден ще стигнеш морето, ще се влееш в неговото спокойствие, Един ден, но не днес.

http://youtube.com/watch?v=eF6gEqGw7r4&feature=related

http://youtube.com/watch?v=o26SlmROH5Q
Категория: Лични дневници
Прочетен: 478 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.11.2007 02:08
17.11.2007 00:18 - Някъде
Подреждам си рафтовете, сякаш мебелите са мои. Но не са. Рафтове пълни със спомени, мои лични. Толкова е мръсно тук, толкова разхвърляно. Където живееш, такъв си и ти. Истина.
Сънувах крака, много, стъпили на пръсти, готови за старт. Отлепиха се от земята, застлана с кадифе. Бягахме през ноща, Хоризонта беше залят от светлини на град към, който отиваше мост огрят от светлини. Бягах натам, вече не виждах никои от хилядите с които тръгнах. Паднах във вода, черна но някак красива и безопасна. Заплувах успокоен докато се събудя.
Толкова лесно стигам до хората, минавам през страховете им, през надеждите до сърцата им. Обгръщам ги  с ръце. Докато не разбера, че вече се задушават. Отдръпвам се, не мога да им помогна да си вземат въздух, само трябва да се отдалеча.  Правя го с неохота, но вървя назад без да гледам. Спъвам се, залитам, понякога падам. Продължавам да вървя на една страна. След време проумявам как стоя на пътя на светлината и хвърлям огромна сянка. Там където трябваше да е светло и топло.
Днес станах свидетел на нещо толкова неприятно колкото и странно. Стоях пред стълби на които беше седнал бащата на едно 7г. дете. Тои плачеше защото си е загубил сребърната запалка. Детето стоеше и гледаше леко смутено как баща му хлипа. Прокарах пръсти през косата му. То ме погледна с поглед на възрастен. Само за секунда.  След 5мин. се оказа че запалката е в джоба му. Но тези 5мин. убиха нещо в мен. Какво ли са направили с детето? Този въпрос неспира да ме измъчва. После сънищата ми били странни.
Оказа се, че не познавам човек, които да може да се похвали, че някои го обича както тои него,  в този момент. Аз познавам адски много хора.
Сигурно има някъде някой, които сега ми убягва.
Дано има.
От няколко дена имам ужасно усещане, че ще се случи нещо лошо на някого които познавам.
Чуствам се като котка, която е искал нежно да погали а е изпуснала ноктите си.
Брат ми не иска да ходи на зъболекар. При него това меко казано опасно. Каза че не иска повече никой да му бърка в устата. Разбирам го напълно, след две-три години и аз ще мина през всичко това.
Не си взех котето. Можеби на улицата ще е в по голяма безопасност.
Утре сме на пазар. Не съм готвил цяла седмица. Не помня какво съм ял цяла седмица.
Утре ще изхвърля нещо пълно със спомени, част от мен. И знам какво ще направят с нея, ще я съберат с лопатка и в коша. Така правят с ненужните неща, дори когато са били част от самите нас, обичана част. Правилно е така.

Няма ли най-накрая да ми се доспи.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 184588
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 900
Архив