Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 262213 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
<<  <  1 2 3  >  >>
16.12.2007 03:55 - The Club
Вечеря с приятели, все още съм леко пиян. Все пак трима души изпихме три бутилки вино. хах.

Бях в КЛУБЪТ! ХУбаво място, свиреха пичовете от ПИФ но Димо го нямаше да пее, да заведението е караоке, свири ти истинска банда и ти пееш. Мноо готино. Аз не пях нио следващия път няма да пропусна. Стана ми неудобно че всички в моята компания бяха некви познати на ПИФ и можеха да пеят добре. Особенно една от девоиките. Всъщност аз бях сам с 5 жени. Да, понякога го правя, все пак имам адски много приятели жени. Тва е друга тема на разговор /или на блогиране/.

Ето ще ви покажа снимки какво е на караоке с мен :)

Вечерта ми в снимки :

imageimageimageimageimageimageimageimageimage
Категория: Лични дневници
Прочетен: 926 Коментари: 2 Гласове: 0
15.12.2007 17:13 - Демони отново
Гледах The Golden Compass.  Хубав.  Идеята за бягащи деца и цвърчящи, летящи, влачещи и припкащи животни около тях ми хареса повече от колкото бих могъл да предположа. Сюжетът и историята не са кои знае колко невероятни. Можеби защото са измислени за деца. Чаровно увлекателна, неусложнена и елегантно проста, историята не се натрапва. Но визуалните съкровища, които филма притежава... Дизайна на сградите, на дрехите и превозните средства /влюбих се в дирижабала на лошите :)/ завладява напълно.

Колко по лесно бибило да си имаме и ние по един демон, които да ни показва кои какъв е по характер. Би било прекалено лесно дам.

Гледайки филма се замислих. Винаги съм вярвал, че светът е една балансирана система, ако някъде се появи Казчей безсмъртни то веднага би се появил и някои богатир да го ступа. Замислих се как нашия свят страда от липсата на истински зли хора. Да да, зли, вманиачени в това да имат всичко. Най-важното нещо което ни липсва обаче е глупавото чуство за чест, за доблест. Ако лошите го имат в повече всичко ще е прекрасно. По красиво. Защо мисля така ли?

Най-гадната болест, която виждам в хората е малодушието, самовглъбяването в душевните им терзания и абсолютната невъзприемчивост към промени. Никакво желание за прогрес и промяна. Липсата на воля. Злите хора имат воля, те знаят какво искат и често знаят как да постигнат това за което мечтаят. Да, и тази воля за борба, дава сили и смисъл на тези които неискат нещата да се случват по този начин. Без причина няма следствие. А борбата между такива хора създва, не не не руши, тя създава. И повлича след себе си останалите да творят. Водовъртеж от хора, да много се давят но по силните и оцеляват. Много мислих и се опитвах да разбера защо Далай Лама в едно интервю, взето наскоро, каза "Много хора има на тази земя, много. А важно е качеството не количеството" - каза го с присъщия си смях накрая.

Хората трябва да бъдат едновременно свободни и ограничаващи се. Но не ограничавани "за тяхно добро". Всеки има право да нарани всеки, стига да е готов да посреще последствията за това. И те не са възмездието или наказанието. О не, има по страшни неща от това. Да загубиш нечие доверие. Много по страшно е да живееш без него и да ти го върнат. Тогава наистина тежи.

Ох отнесох се. Скоро не съм правил нищо забележително. Нито на работа нито за себе си.
Искам да седна да пиша.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове: 0
14.12.2007 00:05 - Демони
Вчера прочетох "Господаря Демон" на Роджър Зелазни. По някъкъв странен начин тази книга ми беше убягнала а аз съм наистина ужасно голям негов фен. Просто така, досега не бях чувал за нея. Книгата е великолепна. Някак наивна и пълна ама ПЪЛНА със странни и необесними неща. Шекли и Адамс биха се засрамили от въображението на Зелазни. И всичко е някак толкова основателно реално докато четеш. Затваряш книгата и се осъзнаваш, всичко е невероятно странно свързана фантазия. Книгата е толкова абстрактна колкото и земна и свежа. Но не е за всеки.

Вдъхновен от това в момента рендирам един портал... странен е, без много смисъл и все пак е портал. Утре ще го видите :)
Категория: Лични дневници
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове: 0
13.12.2007 11:25 - Работата
Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.
Buddha

Странно, но този цитат е единственото нещо в което толково твърдо и отдавна вярвам. Принципът, с който живея и мисля. Целия ми свят е изграден около това изречение. Всичко.

Днес трябва да свърша доста работа, която по една или друга причина не свърших през изминалите дни и тя се натрупа като трохи по масата, които са вече такава купчина че неможе да си сложиш чинията някъде на равно.

Отново ям тези малки вкусотиики с ябълково сладко. Пекът ги срещу офиса и аз съм неизбежно пристрастен. Жаден съм, много. В буквалния и преносния смисъл.  Жаден за чиста вода, жаден за чиста любов, нерафинирана, онази която нагарча  ако отпиеш малко повече. Жаден за уют и свободно време с което да продам малко плът и кръв на идеите си. Жаден за усмивки и одобрителни кимвания на непознати, жаден за сълзите на другите.

Въпреки чувствата, които трябва да заровя, да отместя настрани за да мога дапродължа, живота ми си остава едно прекрасно място, в което колкото повече дам толкова повече получавам. Нямам все още, сили да правя това, което знам че мога, все още само вкусът му отвреме на време се появява. Разлива се по езика ми и аз преглъщам усмихнато.

Ще има дни :)

Категория: Лични дневници
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове: 0
12.12.2007 20:48 - Коледно
Ето на псина ми да правя фотомонтажи!

Направих си па своя си картичка за коледа! Остава да я харесат и шефовете...


image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 865 Коментари: 2 Гласове: 0
Аз видях нещо
разбрах още малко.
Но ти, самата ти какво си? Не бих могъл да зная.
А греша ли, не бих искал да зная.
Събуди се. Отвори слънцето да влезе.
Аз през ключалката надникнах.
Докато ключа разглеждаше ти.
Усети ме ти и  побърза да се скриеш.
Аз видях красивите ти голи бедра.
А исках очите ти да зърна.
Истинските.
Сега стоим двама с гръб на стената студена.
А толкова копнеем за топлина.
Само ласките на слънцето останаха за нас.
Аз ще тръгна по друг коридор, през друга ключалка ще надникна.
Или може би ще се затворя в моята стая.
Но няма да чакам теб.
И няма да заключвам.
Но вратата ще притворя.
Защото уморен съм, ще поспя.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 925 Коментари: 2 Гласове: 0
11.12.2007 11:42 - Просто не днес
Днес няма да разбирам нищо. Днес оставих нещо след себе си. Днес няма да е деня в които ще съм разумен. Няма да е деня в които ще правя това което няма да наранява. Няма да е деня в които ще мисля. Ден като всички останали в които много ще остане зад гърба ми.

Моят ден на глупостта без която не можем.

Мисли мои хванати през деня до сега:

"баси майката пие ми се кафе а небива"
"не ме карай да се усмихвам когато не искам да те виждам"
"браво гении два часа е ти си сваршил работа за 20ст. ШО НЕ МИНЕШ ДА СИ ЗЕМЕШ ЕДНА ДЪВКА?"
"вместо да игнорваш хора си смени статуса на инвизибъл, простак"
"сладко кисело горчиво сладко сладко"
"боли а?"
"проклет проклет да съм само да мине днес и утре ще е друго ДА БЕ КАТО ВЧЕРА - не викай моля те"
"колко пъти се натттттиска шибаното копче?"
"да нося странна шапка искаш ли да те ухапя?"
"боли я"
"картичка за нова година? ТИ МРАЗИШ НОВА ГОДИНА - казах невикай мухлиооо"
"как да им измисля карти4ка за нг!!!"
"гладен съм, ядох, стомаха ме боли, мноо ясно всеки път ме боли стомаха като съм бил влюбен"
"престани да се оплакваш, САВЗЕМИ СЕ! абе ти ще спреш ли да викаш а? НЕ ТОВА! викаи де викаи сега ММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММММ - викаш а?"

If you haven"t found something strange during the day, it hasn"t been much of a day
.John A. Wheeler
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1115 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12.2007 14:25
10.12.2007 17:06 - Там където
Там където огъня е мъдрост не стихия.
Там където няма богове.
Там където спокойно е сърцето.
Любовта е чума и лек за нея няма.
Там където смъртта и живота са еднакво красиви.
Кръвта е ценност, която никои не пилее.
Чувствата са оковани слуги на душите.
А мечтите ни са разпилени, като звездите.
Там където нямаме нужда от друга светлина.
Там ще бъде моя дом, там.

image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 927 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 10.12.2007 17:15
Имам адски много работа, която планувах да свърша през събота-неделята... 7 часа неделя е, аз нищо не съм почнал още, а се притеснявах че можеби няма да ми стигнат двата дни да я свърша...

Ще работя цяла вечер. до зори. Това е най - тъпото нещо което мога да направя и най - глупавото което мога да си причиня. Ето, че ще го направя. Не си оставих много голям избор.

Прекарах мудна събота със сладък край. Усмихната неделя с горчив привкус за вечерта.
Аз съм следващия кулинарен демон, гответе се.

Все повече се изумявам как съм развил способността да не работя точно когато трябва и да наваксвам за невероятно кратко време.

Видях нещо различно. Усетих нещо колкото странно толкова и пленително. Като да вкусиш ароматен чист черен шоколад. Вкуса му е ужасен, но по късно разбираш нещо много различно. Нещо, което не си очаквал да усетиш.

За два дни ядох толкова, сладко колкото ям за един месец и понякога повече. Виновните ще бъдат наказани.

Ако белите листи са плътта ми, защо винаги рисуваш нещо, което ще изтриеш?
Защо късаш, не знаеш ли че боли?
Ако за мастило ползваш кръвта ми, не се чуди защо изтива в ръцете ти.
Не знаеше ли че се разрежда само със сълзи?
Всичко ли аз трябва да ти покажа, да нарисуваш две тела в едно, какво трябва да в теб да промениш?
Да, точно така, нарисувай ми вълни, нима можеш без бряг и звезди?
Да, и облаци, но без небе?
Късай, скоро белите листи ще свършат.
Чупи и крещи, след кръвта ще ти останат само тези твои сълзи.
А аз ще изрисувам стените си със цветове на пролет.
Ще си купя шал от мечти изтъкан.
Ще се върна там при топлите летни вечери, при есенните целувки, при зимните усмивки.
Ще се върна.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове: 0
07.12.2007 17:07 - Лудост
От колко думи имам нужда да ти кажа какво правят с мен очите ти?
От колко дни имаш нужда да решиш дали да ме отпратиш.
Събери ги нежно, нишките на любовта ми.
Изхвърли ги, можеш ли?
Изскубни ги от мен, смотай ги на бързо.
Внимавай, финни и лъскави са, но режат дълбоко.
Имам нужда от бели листи.
Но каквото и да нарисувам, на рани ми прилича.
Имам нужда от музика нежна.
Но каквото и да пусна, всеки тон в душата ми болезнено отеква.
Лудост.
Да.
Застига ме.
Като вълна, огромна.
Нямаш време да се върнеш назад.
Пътят ти е през нея, напред.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 863 Коментари: 2 Гласове: 0
06.12.2007 01:12 - Парещи очи
Очите ми парят. Втора седмица съм без очила или повече, не знам къде са. Имаше един ден, в който усетих толкова много лиспа на надежда в себе си, че си загубих очилата. Събудих се ужасен, имах нещо което немога да понеса да имам. Отрязох си косата, надявайки се да си отиде с нея. То си остана там, само изградих стъклена стена и сега е като затвоник там, вътре в мен. Смее ми се, аз плача, то ми се подиграав.

Тъмно е, полунощ е. Малки бели снежинки от време на време катастрофират в лицето ми. Казах и лека нощ, живееше в моята посока. Каза, че и било много весело с мен, да всичко го казват, и сме щели да се видим пак. Не мисля. А можеби да, не искам да знам.

Две кученца си играеха на пазара до една сергиа. Малки и бели. Очакваше ги труден живот а бяха двете най-щастливи същества, които съм виждал скоро.

Купих и рокля. Красива, нежна и бяла. Тя каза че това е най-хуабвия подарък който е получила за рождения си ден, след този на брат си разбира се. Той много я обича. Аз също. Стигаше ми до кръста и ми викаше бати, когато се запознахме. Хубава е в роклята, тя винаги е хубава, въпреки че сега е почти без коса. Тя е човека, който мога да прегърна и да му прошепна "боли ме".

Шала и шапката ми спираха студа и вятъра. Само лицето ми усещаше милувките на зимата. Харесваше ми така.

Вечер с красиви хора. Топли, искрени усмивки. Малко алкохол и много смях и прегръдки. Смешни ситуации.
Стоя пред бара и си доявам тутманика /нямаше абсолютно нищо друго на попа освен тутманици и гадниа Мимас/. Ходихме да купуваме един бонзай, за друг рожден ден на който приятеля ми трябваше да бъде по късно. На него м устана студено и извика " Хайде бе замръзна ми фикуса да те чакам!" - погледнах го, държеше бонзая и аз се разсмях като дете. Изхвърлих остатъка от тутманика и влязохме вътре. "Ей сега ако се пребия с тоя бонзай по стълбите.." - "ще е много японско ша знайш!" добавих аз.

ICQ-то ми стана червено. Нямам нет. кога подяволите ще си постна блога, който пиша сега?

Офф, декември е, началото, някой плати ли нета?



Категория: Лични дневници
Прочетен: 1345 Коментари: 0 Гласове: 0
03.12.2007 17:11 - Малко
Вярвате ли колко малко може да преобърне стомаха ви, да ускори ритъма на сърцето ви. Да ви извади от света и да ви прати някъде другаде, където няма граници, няма гравитация. Вярвате ли, че съществува, за всеки човек по отделно, комбинация от думи, която употребена в подходящия момент може да ви отнесе. Като взрив.

А как искам да не съм прав. Колко много искам да греша в този момент.

Може би полудявам и си въобразявам. Цял смс?
Ще погледна пак смс-а.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262213
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив