Стоя сега, от няколко часа на студено, треперя целия. Слушам James Blunt - Goodby my Lover. Преди обичах тъмнината сега и студа.
 
Реших да проверя до колко съм успял да превъзмогна миналото, доколко то може отново и отново да ме побеждава. Отворих си пощата и започнах да чета скъпи за мен писма. Стари псима някои на повече от 4 години. Някои започваха със "Здравей :)" и "Липсваш ми". В други имаше изобилие на многоточия, думичката "Защо" и завършващи с "Кога?". Някои дълги други само два реда, без точки, без главни букви, просто думи.
Имаше писма на двама души които никога няма да видя повече.

Студено.

Погледнете снимка, без значение коя. И знаете ли от какво е изградена тя? От малко минало, от малко бъдеще и тънък слой от момента, в който е направена тя, разположен между тях. Точно в тази толкова финна равнина лежат чуствата запечатани с цветове.

Flyleaf - Fully Alive

Шум, искам шум.
Шум от сградание на което да се смея.
Шум от болка която да обичам, шум от края на деня.
Шум, бетонен шум.

И после тишина да го последва.
Плътна, мамеща и безмилостна.
Тишина, като коприна раздираща плът.
Тишина, като студ в сини очи.

Без очи цветовете бих искал да видя.
Без уши музиката да усетя.
Без.