Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 262224 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
2 3  >  >>
31.12.2007 22:40 - Последно
Последния постинг за тази година, казват че както прекараш новогодишната нощ така ще ти е цялата година.  Е добре, заобиколен от стари приятели и добре забравени такива.  Приятели които бях отписал, сега са ми единствената опора, единствената преграда преди лудоста и мизерията на душата. Да знам пиша несвързано но това чуствам, това усещам, освен неимоверното коли4ество обич и топлина лъхащо от хората около мен.

Утре започва нов ден, първият от много в които ще отрека много от себе си за да получа още повече. Колко символично налиу, клиширано. Но самите събития ме доведоха до тук.

Ако някога някои ме е наранявал то вината не е негова, всичко е заради мен самия. Неможе да те наранят, да се почустваш обиден или нищожен ако не позволиш на някои да стигне толкова дълбоко в теб.  По далеко от хората, по далеко от топлите им пръсти от красивите им усмивки, по далеко.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове: 0
31.12.2007 14:47 - Вятър
Варна, студена и сива точно като мен. Никога няма да избягам от това да приличам на града в които съм роден. Характер - сезонен.

Вървях до морето, никога не съм се чуствал толкова мизерно, добре че има малко студен вятър да ме кара да се чувствам малко по жив.

Прибрах се в нас и не немерих дом, вместо това само проблеми, двама души със сажди в душите и искри в очите а аз нямам сили да им дам поне малко топлина.

Отивам на гробищата, да посетя най - добрия си приятел. Искаше ми се да е само той, после трябва да се сабера и да отида до другите горбища, при другия приятел. Май само за това бих целия този път до тук.

Немога да направя нищо, всичко около мен пак се разпада и пак и пак. Вчера замлко се появи омраза в сърцето ми, сега даже немога да повярвам че съм чуствал това.

Нямам очи а опушени стъкла.
И така е по добре.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 697 Коментари: 0 Гласове: 0
30.12.2007 19:53 - Горчив студ
Мислех си, че всичко неприятно си замина с боледуването ми на коледа. Мразя коледа и нова година.

Защо винаги когато имаш сутрин сливаща се с обяд в момент на спокойна тишина, вечерта задължително трябва да бъде ужасно горчива. Палачинки на обяд с приятели и някои специален, приятно забързан ден и ...

Вкусът на палачинки се превърна в горчилка и бавно но безпощадно се разнесе по езика ми, мина през гърлото и стигна до сърцето. Изпитвал съм това преди но този път студа отвън влезе през очите ми, смеси се с горчилката и погълна мислите и чувствата ми.  Светът  започна отново да се върти и да ми се присмива " пак ли ти, глупак, пак ли?". След няколко часа само пътувам за Варна, не исках да пътувам до последния момент, сега нямам търпение да се отдалеча колкото се може повече от тук. Далеко, никога няма да е достатъчно далеко, толкова далеко че да забравя. Гладен съм но ми се повдига от всяка миризма, топло ми е да съм на топло, треперя на студа.

Не не съм аз неразбралия този път, само глупав бях да се оставя да повярвам.
И тази дупка ще зарасне, а белезите са толкова красиви но чак когато спре да боли.

Никога повече играчка, никога.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове: 0
29.12.2007 12:03 - Успях
Успях да взема ключовете за новия ми дом. Да, много съм доволен от себе си и от избора си. Новата квартира ще ми косва абсолютно всички пари, които съм успял да спестя. Освен майка ми и баща ми само други двма специални хора получиха подаръци от мен тази година, можеби още един ще получи но това ще е тази година.

Единия ми плъх умира. Не съм тъжен.

Сега ще почвам да прибирам всичко в чанти. Студено е аз съм все още отпаднал и не се чуствам здрав достатачно да мъкна торби в студа, но ще се наложи да се взема в ръце.

Вчера се видях с бившата си съквартирантка, имаше нужда от мен, трябваше да остави в миналото 4г. връзка, която приключи като венецуелски сериал. Може би това я спаси, по лесно е когато всичко се превръща в идиотски фарс и на всички им е смешно и невъзможно да повярват как един човек може да направи такава глупост както нейния бивш направи.

Пиша за последно от това място, няма да ми липсва.

Вчера, как звучи едно такова отминало и все пак близо, видях една дума.  Една дума която може да осмисли толкова много. Днес се събудих с мисълта, че написаните думи си остават написани думи. Въпреки това неочаквах нищо от никого, бях изгасил всеки пламък в сърцето си и някои подхвърли клонка на жарта. Бавно, много внимателно, малки пламъчета се появиха и започнаха да облизват колнката. Появи се топлина отдавна забравена.

Чуствам се спокоен и много, много уравновесен. Усещам как някои мисли за мен, надявам се и чувства също. Никога не съм се справял с мисълта, че съм един от възможен избор. Никога няма и да мисля така за някого, да правил съм го. Не искам да си ходя във Варна. Искам спокойствие и музикална тишина. Искам ванилеви нощи, сметанови дни и портокалови целувки.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2007 15:25
28.12.2007 16:29 - 4ernowa
www.4ernowa.blog.bg :)
Категория: Лични дневници
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове: 0
27.12.2007 01:04 - Затворник
Четири дни болен, от които три бяха ужасни. По скоро две вечери. Първата беше болката а втората кошмара. Не мога сега да определя, кое от двете беше по лошо но ако ми се случат и двете нведнъж няма да мога да го понеса.

Няма да ви говоря за болката но за кошмарите.

Цялата вечер неможех да заспя, първо ме болеше зверски главата но туширах болката до поносима степен с коктейл от лекарства. Легнах си и се започна. Един огромен неспиращ кошмар в които постоянно чувах гласа си да обяснява какво виждам. Не, не да обяснява а да описва всичко. Това ме побъркваше и неможех наистина да заспя, бях в някаква странна просъница.
Да за кошмара.
Не си спомням всичко и съм адски доволен от това. Но дори това което си спомням ме караше да треперя на сутринта.

По дяволите нищо не помня... Само ужаса, чувството за ужас.

А някакъв свят, мъглив и тъмен, огромни стебла на дървета идващи от безкрая и губещи се надолу в безкрая. Някои дървета са свързани с мостове изплетени сякаш от клони както се плете плет. Вървя по моста към едно дърво в което има дупка, тъмна и все пак по добре от всичко наоколо. Дупката е хралупа, тясна за един човек, идеално издълбана. Вътре е почти видимо светло. Има много завои. Изведнъж стигам до края. Ужасно тъмно е станало, няма стени, няма таван вече, само тъмнина и чувам гласа си да ме пита - сега можеби ще видиш лицето му? Немога да отговоря. В тъмното се появяват бледи очи, отварят се, аз се напрягам и всичко обаче изчезва. "За какво минах през всичко това? Пак не говидях" Минава през главата ми и ставам да си взема една мандарина.    

През това време на адско главоболие, отпадналост, кашляне и гадене сякаш подсъзнанието ми сякаш искаше да ме постави на колене, да ми подскаже нещо с което аз нямах сили точно сега да се боря. Всички неприятни и лоши моменти от моето минало минаха през главата ми. Не не всички, само най-ужасните. Един след друг неприоятните спомени се нижеха. Един след друг и аз бях толкова предал дух че можех само да ги преживея отново и отново. Този път всеки един веднага след другия. Ако това ми се случи сега, когато мога да мисля трезвено вече, ще изпадна в наистина огромна депресия. Тогава просто си казвах, хайде давай, колко ли мога да понеса още?
Оказа се много.
Събудих се една вечер и около мен имаше 14 топчетатоалетна хартия със сополи. Аз си спомнях че съм се събуждал не повече от 7-8 пъти. А имаше едно малко топче от лявата страна на възглавницата. Него го помня, беше от сълзи, непомня за какво се бях разплакал, беше обаче нещо много неприятно.
А сънувах няколко епизода от бъдещата ми история /която все се каня да пиша/. Помня, много смътно, някои от тях. Знаех си че трябваше да си ги записвам докато все още ги помня.

Да знам, доста скучен и дълъг пост. Дам.
Две неща:

Признавам си че съм голям боклук, едвам се понасям.
Ще положа огромни усилия животи ми през новата година да е различен от този досега. Имам нужда от това.

Започвам да пиша това което е в главата ми мноого отдавна. И разказите и по-голямото писание. Затова ще си направя втори акаунт тук в блог.бг че ми е по лесно и ще пиша по малко ВСЯКА ВЕЧЕР ВЪЗМОЖНА! Обещавам.

Това означава доста, не, адски много стоене в къщи и никакво мотаене по заведенията. Да, още една причина да си сменя квартирата след два дни с нещо което се влюбих като го видях. Много, ама много уютно място. Ще приемам гости но никъде нямам да мърдам.









       
         
Категория: Лични дневници
Прочетен: 661 Коментари: 0 Гласове: 0
23.12.2007 21:54 - Болен
Знам точно как се разболях. Дано никога не го забравя защото така се прецаках. Ето какво е да си болен:

Да стоиш на две крачки от коша за боклук и да неможеш втори ден да вкараш нещо което е около 20 пъти по малко от отвора на коша.

Да ти се обади майка ти и ти да неможе да кажеш че си добре защото едва говориш, чудейки се кое отнема повече усилия да държиш телефона или да мислиш как да излъжеш майка си.
Да се почустваш рано сутрин отпаднал и свеш и след това да се псуваш защо подяволите реши да станеш толкова рязко.

Да сънуваш толкова кристално чисто, как жена ти влиза с викове в хола предвождана от бързо тичащата ти дъщеричка, крещейки /по скоро театрално/ "Не стига, че се обърках с баща ти ами сега и ти! Дървени философи!" Малката се скри чевръсто зад левия ми крак и надникна с полу - разплакан полу - триумфален поглед майка си. "Никаква вечеря и никакви филми!" Врътна се троснато тя и се върна в кухнята. Като минаваше покрай плъзгащата се врата огледало видях за секунда усмивка на лицето и.
Усмихнах се на малката и се качихме двамата на покрива, беше малко студено и дя се вмъкна в огромния ми домашно плетен пуловер. Отворихме откраднатия от мен по рано буркан с шоколад и изпразнихме джобчетата и които беше натъпкала с кроасани. Беше свършила нейната част от плана перфектно.

Да те боли толкова глава, че да изпиеш /да заедно/ два парацитамола, една ампула аналгин, 6-ст витаминчета и един ГрипМакс стоп едиквоси и да си вземеш ГОРЕЩ душ. Все пак да продължи да те боли само дето вече можеш сам да отваряш вратата.

Да ти се спи а единственото положение, в което не те боли така главата е с гръб към два невероятно мощни реотана и все пак да потреперваш от леки студени вълни, въпреки че подушваш как вълнената ти фанела се топи вече.

Да ти се обади много много добър приятел да те попита как си и ти да паднеш върху телефона си и да прекъснеш разговора. Набираш трескаво представяйки си какво си е помислил той отсреща.

Абе боли!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1113 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 23.12.2007 21:55
21.12.2007 18:13 - Колко е часа?
Колко ли е часът?
Да виждам, имам три часовника пред мен и все пак ми липсва този, най-точния.
Колко е часът?
Стана ли време за любов?
Усмихваш се, създаваш спомени, капки безвремие.
Ако имам среща с нея и не знам колко е часа ще я изпусна ли?
Сега да бързам ли или да те изчакам?
Но ти си в друга посока... а няма време...
Да знам, нямам представа колко е часа.
Но времето лети и без тази малко подробност.
А ти?
Пак ще се разминем.
Или всичко е било случайност, ти никога не си имала среща с мен.
Двама сме просто на перона, чакащи.
А ти си в обратната посока.
Не, незнам колко е часа, незнам какво чуствам.
Нима чуствата имат трайност?
Нима и могат да чакат?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1999 Коментари: 1 Гласове: 0
21.12.2007 15:14 - Ужас
Имам температура, болки в гърлото и сметки за плащане. Това е, повярвайте ми, най-неприятната комбинациа която може да си докарте на главата преди коледа.
Утре съм на оглед за един апартамент, дам пак си сменям квартирата.

Съжелявам ужасно много че платих 200лв на последната агенция.

Почти е сигурно че няма да бъда пр ибаба и дядо заколеда, което е баси тъпотиата!

Почти е сигурно, че ще убия брат ми ако още веднъж ми каже че незнае къде са му парите когато го попитам какво правим със сметките.

Ужас.

А докато пиша това се оказа, че съм направил някаква грешка в сметките. Ще ми платят едни клиенти 50лв по малко. Сякаш не ми трябват парите че и грешки правя...

Абе ужас.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове: 0
20.12.2007 15:58 - Дни като сняг
Като сняг да, бели, пухкави, наслаждаваш им се но се надяваш да не се заредят прекалено много. Спокойни но като минути преди буря.

Днес обидих човек които обичам. направих го така кактосамо аз мога, без да целя да му причиня болка,прост оговорех това което чуствам и мисля. Да сигурно я е заболяло, много. Не болката и ме интересува, а начина по които ще възприеме всичко което и наговорих. Може малко да съм попрекалил. Да прекалих но това ще си остане моята болка.

Няма да отида на  представянето на книгата на tinyblizzard. Искаше ми се но не съм в настроени за това след този ден. Всъщност причините са прекалено много и все пак ги няма.

Не искам идващите празници. Искам истински празници.
Мърморя вече, искам - неискам, само повтарям.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 640 Коментари: 0 Гласове: 0
19.12.2007 18:15 - Желания
Искам толкова много неща и всичките ги искам от себе си.
Искам да намеря точните думи за всеки един човек към, който изпитвам някакви чуства.
Искам да се науча да рисувам коса.
Искам да мога да накарам светлината да разказва истории в тъмното.
Искам организираността да ми стане фамилно име.
Искам хаоса и умението ми да изненадвам хората да са като моя сянка.
Исакам тези които съм обичал да разберат, че никога не съм преставал, че нищо не е било случайно, че любовта има различен цвят за всеки един. Никога не обичам по същия двама души и въпреки това всеки път е еднакво силно и красиво. След всичко ще ми остане една дъга пъстроцветна, няма да бъда от хората които се жалват колко време са пропилели с едикого си.

Днес ми хрумна най-добрата идея за почивка за мен. Ще потърся частни психически клиники и ще искам да ме приемат сред лудите за седмица.  Не в българия обаче. Франция. Ще измисля все някъкъв предлог че е експеримент или незнам още какво. Ще им платя подяволите.

Искам да престана да бъркам къде се пишат гласните букви и съгласните!!! Все пиша "сикам"!!!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.12.2007 18:27
17.12.2007 03:35 - Музиката
Съня и деня, когато започнат да си приличат
когато ноща е сцена а утрото антракт
Усещаш света изкривен и пълен с чудеса
пречупен през болката показала ти всичко това

Тои няма да дойде, знаеш го нали
нито тя ще се появи
ще трябва да повярваме в собствения си глас
да загърбим пропилените дни.
Аз и ти, красиви незбъднати мечти

Силни сме да обичаме пак,
Дръзки да мечтаем
Глупави достатъчно да крадем от времето мигове щастие
Узрели достатъчно да знаем за виното и любовта
така както зимата знае за пролетта.

Защото една детска усмивка е всичко
Защото слънчев лъч в студа е щастие
Защото едно докосване е вечност

Без път без време
тук и сега
Категория: Лични дневници
Прочетен: 701 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262224
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив