Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 262201 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Май, 2008 г.
http://www.blingit.us/blog/2008/02/27/pictures-taken-just-at-the-right-time/
Категория: Лични дневници
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове: 0
Пътувах си в трамвая и се замислих.

Обичаш някого, тои си тръгва, обичаш друг и после пак и пак. Казваш, че е любов, всичките пъти. Сетих се за първия си път, когато вкусих еклер и веднага с това първата си целувка. Да, да помня и двете. Толкова еклери - вкусни, скъпи, домашни, развалени, солени, сладки, сладоледени... Толкова пъти "обичам те". Всеки път е любов. всеки път различно.

Хиляди шопски салати, като хилядите прегръдки с приятели. Все е салатата, която обичаш, но вкуса винаги е различен. Пропит от атмосферата на мястото където е правена, с колорита на хората, с които си на масата. Прегръдка.

Може би затова не оже да се върнеш назад към любовта, изконсумирал си я вече, няма я. Има само място за нещо ново, освен ако си толкова добър за да успееш да направиш еклер с вкуса на предходния. Но не може, винаги става или по -добър или по -зле. По -добре или нещо различно.

Да, да обожавам еклери. 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове: 0
Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, вземи си компания - Африка.


Категория: Лични дневници
Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове: 0
Пуф, пуф - поглеждам в страни - пуф, пуф отново.

Да облаците, обичам да ги гледам, понякога живея в тях. Вече все по малко и по за кратко.
Какво губим, когато печелим знания и спокойствие?

Боря се и малкото креативизъм, който ми е останал да не се превърне в кретенизъм.  Не, не щастлив съм, макар и на ръба. Няма да залитна, но обичам светлинките там долу.

Пуф, пуф все нататък...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове: 0
23.05.2008 09:45 - Рано сутрин
ХУбаво е да се събудиш някъде другаде. Обичам да спя в приятели, най -страното е че винаги се чуствам адски бодър и наспан сутринта. Обикновенно ставам преди всички и не ми се спи ама никак :)
Беше последния работен ден на Илиян /много много близак човек/ и решихме след кафето и черниа чай да слезем пеша до работата му. Не е ного около 40мин. от Бели брези до градинката на Кристал. По пътя си взехме по една закуска и обсъждахме какво ще направим ако някога се докопаме до управленчески постове. И двамата бяхме на мнение, че ще изкараме не повече от месец :) и после ще ни гръмнат-отровят-взривят-заколят-нещодругомногоболезнено.

Първата идея беше да се направи програма, която да използва затворниците в България за общополезни дейности, като например почистване на речни корита, залесяване, прокарване на канали и пътища и още много неща от които ще има полза самата държава във по дългосрочен план. Самите затворници ще имат избор да работят по да речем 5 часа на ден и да ползват ред бенефити. Има хиляди културни начини да накараш човек като тях да работи с желание.

Втората идея беше да се намали работната седмица на полицаите с един ден и в този ден те даходят на училеще. Дам, училище. По специална програма, разработена специално за тях /мноо специално стана но така е/ на тези хора да се преподава основи на психологията на масите, престъпниците и Българска история. Да, да история. Ще им е забавно особенно ако се набляга на военната ни история.

Тъй-като вече се бяхме отписали от живите, дойде и третата идея:

Държавна стратегия за развиване на определени отрасли. Не като сегашните обаче "Сега ще стимулираме еди какво си в българия айде идваите с идеи а ние МОЖЕ да ви отпуснем пари" - Ама хората нямат бизнес култура, те НЕМОГАТ да направят бизнес план, да направят елементарно дори маркетингово проучване. Говоря за национална икономическа стратегия за развитие по подобие на Япония или Южна корея /никакво откриване на топлата вода/. Варна например се слави с добрите си програмисти. Горе долу добро убочение от тамошния технически университет. Трябва само малко да се вдъхне дверие на тези младежи и девойки, които искат и могат да се занимават с това. Да им се покаже че това е доста платена и добра професия предлагаща мноого широк кръг от вазможности за развитие. Имат нужда от леко побутване било то от организиране на безплатни семинари за да им стане ясно какво предлага тази индустрия. Да се надъхат хората, да им се даде достъп до безплатна литература, места където се провеждат курсове, движат се някакви проекти не заради тяхното изпълняване а по скоро да се използват като обучение. Не ми се обясняват тук дреболиите.

И всичко това може да е възможно ако има малко поне съвестно управление. Напоследък чета адски много статии за упадака на нашата държавица, на младите хора в нея /тук ще вметна, че пиша от една пейка пред Иван Вазов театъра и НЕ СИ КУПУВАЙТЕ ЛАПТОП С ОГЛЕДАЛЕН ЕКРАН нищо почти не виждам :) това като оправдание на правописните грешки:)/ И понеже съм човек, които внаги се опитва да види хубавото в нещо лошо се замислих. Ами да! Колкото повече таквиа статии значи толкова повече положението е станало нетърпимо и МОЖЕ БИ ще се задейства някакъв социален механизъм, който ще задвижи нещата в нужната посока за подобряване. Дано само не е късно.

Ох задуха студен вятър, много е приятно сред звука на фонтаните, не ми се напуска България пак. Но ше се върна, с повече опит и с повече идеализъм и воля. Да, глупавия идеализъм понякога е полезен, стига да е добавка а не основа на работата.

Хубави дни ви желая :)
Категория: Лични дневници
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове: 0
21.05.2008 13:20 - Главоболие
Събудих се с главоболие, да бъда честен няколко пъти се събудих.
Вчера имах два странни разговора, които ме оставиха замислен до късно през ноща. Не можех да заспя но и неможех да да свърша нещо кои знае колко полезно.

Пак всичко се обръща с главата надолу.
Хубавото е, че се събудих с ентусиазъм и желание, нещо което ми липсваше толкова дълго.

Отивам да ям. Вчера ми беше толкова странен ден, успях да измисля какво ще ям до края на седмицата. Луда работа.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове: 0
17.05.2008 15:11 - Оглупявам
Чувствам се адски глупав тези дни. Пиша глупости с надеждата нещо от някъде да изкочи. Започнах да се дразня за всичко и на всички. Сякаш някои друг ми е виновен за собствената ми пропадналост.

Мога да оглавя всеки конкурс за най -глупаво поведение сред хора. трудно се говори с мен за обикновенните хубави неща в живота. Не искам да се забавлявам не исакам да мисля за ежедневните проблемчета, не искам да правя това което съм правил досега.

Искам дапия кафе, подяволите стомаха ми. Току що обядвах свинско с картофи и неможах да устоя на скилидката чесън, която по някаква причина съм забравил на масата. Изядох я, обичам чесънче с манджа. Сега се превивам от болки в стомаха. Ще изляза да си купя и кафе, нека се мре.

Телефона ми клипна, отивам на гости. Току що получих много добър съвет.  Благодаря ти Елена, имах нужда от това.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 971 Коментари: 1 Гласове: 0
16.05.2008 12:03 - Гарвани
Хораа които ме познават добре знаят колко МНОГО обичам гарвани.

http://www.ted.com/talks/view/id/261


ако не ви се гледа цялото просто превъртете до 3 минута....
Категория: Лични дневници
Прочетен: 836 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 16.05.2008 12:03
14.05.2008 14:08 - Възможно ли е ?
Възможно ли е всичко, за което мечтаем, всички любими неща, всички нежни красиви-леко глупави и наивни мечти да бъдат провокирани от един единствен човек?

Тогава, когато счупеното ни усмихва. Когато всеки звук е музика и всеки цвят желание.
Тогава, когато кафето е аромат и нежност. Когато всичко, от което имаш нужда се намира на върха на пръстите ти. Устните и, извивката на брадичката и, малката трапчинка.

Wishful  thinking.  Words like token, better be spoken.

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 833 Коментари: 1 Гласове: 0
13.05.2008 08:46 - Пак е утро

Eyes unseen will hunt them

through their memories

through their dreams

until the end of all of them

Категория: Лични дневници
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове: 0
11.05.2008 00:29 - Razkysani misli

И този ден отмина, последните минути от него бавно умират някъде дълбоко в мен. Най –хубавия ден от началото на годината, най –усмихнатия, най –приятния. Всички се веселяха, прекрасни, невероятни хора, хора които аз изоставих, преди не толкова много години в преследване на нещо толкова илюзорно сега. Може би винаги съм живял в илюзия. Това няма значение сега. Илюзия или не с годините тя стана перфектна, толкова реална и понятна. За мен.

В един момент исках да изчезна, да изчезна от най –прекрасното място на земята за мен в този момент. Сякаш болката вече никога не ми стига, не мога да се почуствам истински щастлив, както преди. Познати лица минаваха покрай мен и странно ме гледаха, аз стоях седнал. През цялото време. Аз. Може би само те си спомняха дните, когато можех да накарам всеки да вика с мен, да се смее с мен. Аз не.

Изграден съм от нишки, помислих си аз, всяка една е един човек, които аз съм допуснал до себе си. Част от самия него, от всеки един от тях, изгражда моята личност. Аз съм единствено алгоритъма, по които са оплетени тези нишки, за да се стигне до моето съществуване. И сега бях мъртъв. Не, не бях изгубил нито една нишка, но защо тогава? Защо в устата ми имаше вкус на пясък, когато се усмихвах в отговор, защо. Нишките пееха. Всяка една имаше своя собствена мелодия. Тази музика ме държеше жив. Колкото и да исках всичко да свърши, а последните няколко месеца отварях очи само в очакване на деня в който ще ги затворя за последно, песента им ми даваше всичко, което аз толкова небрежно бях загубил. Да. Губех всичко, със замах, с лека ръка. Понякога със стил, понякога с глупава самоувереност.

Случвало ми се беше да се чувствам празен. Сега това ми се струва толкова хубаво и безобидно. Сега съм като перла, само че малко на обратно. Нещо хубаво се беше появило в тази предишна празнина. Тогава бях доволен, но не мислех че то ще се окаже толкова крехко. Слой след слой, утайка след утайка хубавото нещо се отдалечаваше от мен. Когато един ден остана само спомена за него. Нямаше го, с него си замина и радоста щастието, любовта, всичко.    

Защо ме прегръщаха толкова сърдечно, защо ме целуваха толкова нежно. Нима бяха слепи, нима не виждаха калта по мен, помията и жлъчката унищожаващи всичко до което се докосна.

Без север и юг, без желание и страст, без вяра и воля живея аз. Живея е силно казано, нормално за мен да не използвам правилните думи. Правя всичко възможно да се убедя, че всичко е наред. Доста съм добър в това.

А вярваш ли сънища. Тогава защо никога не спиш?

Категория: Лични дневници
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262201
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив