Кои е най -универсалния език с които могат да те разберат навсякъде?

Ама наистина навсякъде :)

Пак сънувах странен сън.

...както ръцете на любимия се ровят в косите ти , така вибрациите на гласовете им се заровиха в мислите ни. Безсмъртни, думите им намериха своя нов дом. Безсмъртни.

Върти ми се из главата това. Гласове от сън.

Научил съм се да обичам това което нямам, докато нямах това което обичам.

Немога да заспя, във Варна съм в старото си легло. Навън заваля тих летен дъжд предвождан от гръмове и светкавици. Четири и половина е, трябва да съм буден след 3 часа за да не чакам огромните опашки за вадене на лична карта. Ако не беше проклетата лична карта изобщо нямаше да се върна тук. Но добре че съм тук, инак никога нямаше да разбера какво се случва в семейството ми.

Лежах си досега по гръб и немоожех да заспя, обичам да си затоворя очите и да си направя ретроспекция на това как е минал деня. И без това ужасната ми памет ми прави номера, това се оказа добър начин да я опреснявам. Самоче последните дни заспивах с усмивка, сега немога да заспя дори. Да не говорим за двете сълзи, които изненадаха и мен самия.

Преди месец си бях в къщи и проблемите които заварих се оказват сега само върхът на айзберга. Тогава се прибрах в София угрижен но не и изплашен. Сега се страхувам колко още от проблемите си родителите ми крият от мен.

Имам нуждата да си поговоря с някого, някой адски близък. А тук вече почти не са останали такива хора.

Дъджът вече спря.

Аааа... събудих се с главоболие. Много неприятно и силно, закусих макарони останали от вчеа /изобщо не бях в състояние да си направя нещо за закуска/ и изпих един парацитамол, от които разбира се ме заболя стомаха. Влязох в банята и си взех зверски горещ душ. Излязох и не исках да се облека, излегнах се в леглото по хавлия и задрямах за около 20 -тина минути. Станах облякох се и свърших малкото работа която беше предвидена за днес, чух се с клиента и всичко мина нормално. Главата пак ме заболя, този път беше тъпа но сковаваща болка. Направих си чай от шипка и метнах наързо една зеленчукова супа. На масата имаше /не знам по каква причина/ печено пиле във фолио. Отчупих и едно парченце месо, изядох до и ми стана още по гадно.
Подяволите сега ли трявбаше да се разболявам?

Има дни в който трябва да намериш себе си.
Има дни в който трявба да използваш това кеото си намерил, за да скриеш нещо друго.
После идва деня в който трябва да изхвърлиш намереното, да покажеш скритото.
И когато се почувстваш лек и чист, свободен и необвързан...

Ще разбереш, че единственото от което имаш нужда е да се чувстваш обичан и все пак свободен.

Камерата е наживо. Ужасно ужасно пристрастяващо е. Юбер сладки пухкавите топки :)

http://atvs.vg.no/player/?id=16995

Имало едно време един рибар. Живеел си тои сам на брега на морето, живеел без часовник, без електричество и без социална осигуровка. Живеел щастливо. Рибаря имал хубава лодка, казвала се Мария. Докадето водата стигала лодката била синя, от там нагоре зелена. Стара била лодката, нямало да издаржи още дълго, също като собственика си. Рибаря бил привързан към лодката си, обичал я, чувствал я като част от себе си.
За нещастие негово, рибаря бил обичан много от синовете си и от внуците си. Обичали го, но живеели в града и не го рабирали. Но искрено се притеснявали за него, отказвали да проумеят неговот щастие и постоянно си мислели как да го зарадват. Всички били убедени, че тои се измъчва сам, там на брега на морето. На рождения му ден, всички, цялата рода се събрали и му купили лодка. Бяла и по -голяма от Мария. Лъскава и по всички стандарти по -добра от старото мо коритце. Тои се усмихнал и им благодарил, разходил децата в морето с новата лодка. Всички кимали доволни от избора си на подарък, все пак ще спят по -спокойно, влизането в морето с Мария си е чисто самоубииство, мислели си те.
Гостите заминали и рибаря легнал да спи след уморителното тържество в негова чест. Събудил се малко след изгрева, облякал се и преди още да се наслади на сутрешното кафе отишъл при лодките. Двете стояли една до друга, едната сливаща се с пеизажа, другата гордо стърчаща и блестяща на сутрешното слънце. Рибаря взел две греди, на които по принцип качвал Мария за през зимата, и качил бялата лодка, която наричал просто "Подаръкът". Избутал Мария във водата и се качил в нея.
Късно вечерта се разразила страшна буря. Рибаря на някоко пъти излизал да провери лодките. Вятъра бил толквоа силен, че качил Мария върху гредите на Подаръкът. При блъскането Мария се пробила но рибаря не видял това, поройния дъжд бил прекалено силен за да се види каквото и да е в ноща. Изведнъж бурята спряла, останал само ситен ръмеж, морето утихнало. Рибаря излязал отново навън да види последствията от бурята и тогава забелязал светлини в морето. Познал сигнала веднага -SOS - и без да се бави и мисли забутал Мария към водата. Бил толкова улисан в гребането а и в лодката имало толкова вода от дъжда, че тои не забелязал как се пълни с вода. След около половин час гребане пристигнал до почти обърнато малко увеселително корабче. В цялата суматоха крясъци и викове се оказало, че рибаря е пристигнал първи и към корабчето са се насочили и други съдове да помагат. Но корабчето потъвало бързо и на лодката на рибаря били качени всички деца. Възрастните можели да почакат и във водата помоща. На връщане с децата лодката тежала много повече и се пълнела с вода много по бързо. Почти посредата на пътя рибаря разбрал, че няма да успеят до брега и започнал да чупи седалката и да кърти дъски от носа на лодката. "Дръж това дърво здраво и махай с крака сякаш бягаш" казал тои подавайки парче от Мария на едно от децата. Минути след това лодката потънала и над водата стояли дядото и шест деца, всяко прегърнало по едно парче от лодката. Трудно било но с помоща на рибаря всички стигнали до брега.

Всички грешат, но не всеки е способен да види грешките си преди да нарани някого.

Аз лично се приключих от смях :)

Аниматора е мноо добър, тва кличпе си е истинско предизвикателство за анимирае, бравос :)

"Блясъка в очите им отразяваше бурята бушуваща в сърцата им а сълзите безсилието им. Имаше още нещо, там в тези очи, което никога няма да забравя. Във всеки един от тях живееше звяра на отмъщението, хранеха го с омраза и болка... имаха предостатъчно, бях се погрижил добре за това. Страхът се спусна по гръбнака ми, скова ръцете ми и заръфа сърцето ми. Мразеха ме, умираха бавно един по един, изгаряха отвътре. Но никои от тях не ме спря. Отвъд омразата в очите им се беше спотаила надеждата, че смъртта им ще доведе хиляди като тях, по -умни, по -смели, по -способни. По -решителни. И тогава всичко ще свърши. Всичко."

Част от сън. Не помня останалото толкова подробно но това записах на едно листче веднага следкато се събудих.

http://www.imeem.com/people/xhRjFV/music/J5V76mHz/paul_oakenfold_jag_fight/

ДАААААААААААААААААААА


Не бе не, не съм откачил, просто малко ентусиазиран и екзалтиран от гледането на трейлари. Няколко филма, които очаквам с ОГРОМЕН интерес:

http://www.apple.com/trailers/lions_gate/religulous/      -The ONE and ONLY :) обичам го тоя човек! Филм за религиозните хора и тяхната глупост.

http://www.apple.com/trailers/fox/cityofember/      - Дълго, много дълго очаквах фантастичен приключенски филм в стил Златния компас. Засега изглежда красив и забавен.

http://www.apple.com/trailers/independent/righteouskill/    -Двамата просто ще ме спукат от смях :)

http://www.apple.com/trailers/universal/themummytombofthedragonemperor/    -Много ефекти + много син екран + много обичани от мен актьори + хумор = МОЯ ФИЛМ :)

http://www.apple.com/trailers/paramount/tropicthunder/        - :) мои мои!




http://www.apple.com/trailers/magnolia/biggerstrongerfaster/trailer/         - не знам дали ще гледам това, трейлара ми е достатъчен мисля. Пре достатъчен.

Приятно гледане и чакане :)

Събудих се. Хиляди събуждания. Винаги с едно повече. Осъзнах, че живея само за борбата със самия себе си. Това трябва да спре. Но всичко си има цена.

Все повече и повече свиквам да живея с това което имам. Не искам повече. Цял ден съм на чай. Не отидох да си получа парите. Дадох последните си пари за баница с кисело мляко. Вкусно.

5 часа сутринта е, трябва да стана в 10, след 5 часа. Не ми се спи а трябва. Ще стана, уморен и умиращ за сън. Ще се изкъпя, ще обуя панталон, ще си сложа риза и сако. Ще отида да си получа хонорара, ще взема следващата поръчка, ще се договорим за цената. Ще си купя билет за влака за Варна. Ще си платя за личната карта. Няма да съм повече нелегален и ще мога да си ползвам вече банковата сметка.

Да, да нужни и важни неща. А слънцето ще изгрее, докато спя.  Като сянка деня ще се издължи и избледнее, за да се появи пак утре. И слънцето ще изгрее но дали ще ме събуди. Хиляди и следващото събуждане. С раните и болката от вчерашната битка ще започна нова. Освен ако не захвърля меча и не посадя дърво, да сваля броните и да потърся вода.

Лягам си, Миша е недоволна, че е самичка на терасата. Много шум вдига рано сутрин. Заточена е да не ме събуди точно когато заспя. Има този навик. Преди не беше така, заспивахме по едно и също време, тя се събужда адски рано но аз тогава спя като труп. Сега си пречим.

Развиделява се, трябва да лягам вече.