Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... на сутринта ще се чустваш по добре сега спи или умри избора си е твой.
Автор: swetq Категория: Лични дневници
Прочетен: 183518 Постинги: 177 Коментари: 220
Постинги в блога от Юли, 2008 г.
30.07.2008 15:10 - Заминаване
Заминавам за Варна! Фиииууу и да ме няма, типично в мои стил :)

Това не ознаава, че няма да ме има в ицку или скайпе, само че ще съм труден за разбиране и още по труден за разчитане какво пиша :)

Имам си нова раницааааааааааааааааа /тез икоито ме заплашваха че ще ми подаряват да си търсят друг подарък :П/

Миша ще остане самичка две седмици.... предишния и рекорд беше 11 дена.

НЯМА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

/кога ли ме е имало :)/
Категория: Лични дневници
Прочетен: 598 Коментари: 1 Гласове: 0
30.07.2008 09:13 - Кога
Днес? Или да оставя пак всичко за последния момент, както винаги?

Трябва да има нещо, което да мога да направя по въпроса, трябва да има начин.

Да скрия нещо, за да мога да приема нещо друго.

Не, не е игра.

бележки до мене си.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове: 0
29.07.2008 08:14 - Лятно бяло
Сънуваш ли често
в лятно бяло
а може би в пясъчно златно

Мечтаеш ли често
в люляково синьо
в тревисто зелено

Събуди се!
...цветно е!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.07.2008 12:45
да го духат саседите !
 съсед и сасед?
 съ?
 съ трябва да е
щото СЪседите се дават често под СЪД
 нал тъй?
като малък си мислех че ДАВАМ ПОД СЪД идва от неква специална телевизия дето се казва СЪД
 и там разни хора се ДАВАТ и се гледат
 много ми беше интересно какво правят, че им е на тях толкова много интересно да се гледат
 Гал ще идваш ли да ми носиш ябълки в лудницата ?
 ама обещай!
аз ще обещая да не хапя, макар и можеби май съвсем никак няма да си го спомням това обещание
 нали това е удобството да си луд в лудница
помниш това което ти е удобно
 тази дума ТАВТОЛОГИЯ, интересна, трябва да идва от ТАФТА ама си е сменила "Ф" с "В" за да се маскира
 ама тя май сама самичка неможе да се маскира
 някои и е помогнал
 хмм
 Gal каза: :|
 ето сега разбрах, тафтата е декорация която постоянно се повтаря!
 Ха! Кой е най добрия сега а ?

А?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове: 0
Идваш ли?
Чакай малко, слушай.
...
Да. Всеки град си има своята мелодия.
Да.
Хайде.
Тръгваме.
Ние от коя мелодия сме част?
Ние сме от друг вид оркестър приятелю.
Защо се усмихваш така иронично. Винаги си искал да си част от нещо.
Идваш ли?
Ще те настигна... друг оркестър, хмм.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове: 0
20.07.2008 03:39 - Размисли
"Не си губи времето"

Все още немога да разбера защо родителите постоянно ми споменаваха това. Каквото и да се случваше с мен, главно когато бях постигнал нещо важно, след похвалите веднага следваше това " А сега не си губи времето". Нещо като " хванал си вълната сега стой на нея, не се разсейваи да не паднеш". Това ми звучи глупаво сега. Няма такова нещо като " излезе ти късмета сега гледай да не го изпуснеш". Няма.

Бях заспал надивана и ми се присъни нещо, което ми беше адски познато. Чак накрая, малко преди да се събудя, се сетих кавко е. Беше продължение от стар сън, много стар.

Проблема с вълните, е че винаги има следваща, която вероятно е по голяма. И докато се забавляваш с тази, другата бива безвъзвратно загубена. Точно така, загубена. За да се появи следващата и следващата...

Не съществува такова нещо като "късмет" или по скоро "късмет" е всичко това, което не можем да предвидим. Много от нещата няма ме нужда да предвиждаме, да знаем точно как ще се случат. Като вълните, всяка е уникална, неможе да са индентични, колкото повече задълбаваме в анализа на две вълни, толкова повече различни стават те. Начина по който ги разделяме и класифицираме, е най -удобен за нас самите. Ако ние се променим, например станем по 100м. високи, малките вълнички, на които досега сме се радвали докато се разбиват в глезените ни и подкопават стъпалата ни, стичайки се обратно в морето, ще изчезнат. Тези вълни, който сега притесняват рибарските лодки, ще заемат мясото им.

Точно това се случва с израстването на хората, промяната на социалното положение, интелектуалното развитие, всеки един аспект дори най -тривиалния.

Ако станем по 100м. високи, какво ще ни е нужно за да се сетим пак за малките вълнички. Не, не спомена за тях, нещо друго, нещо което ще ни накара да ги потърсим. Отново. Знаейки, че усещането няма да е вече същото. И въпреки това да го направим.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове: 0
18.07.2008 15:52 - 15:51

The day start`s at 12.00 with two days old caffee and a carrot.

Job is submitted and all is just like was planned. Marie Fredriksson is singing about milk and toast and honey.

The fear bites me.

I have to mark my way.

Besides the usual chaos, things a getting in place some how.

Transparency my friend, transparency.

The best is still to come.

 

...done.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове: 0
10.07.2008 00:44 - Там навън
Излез, излез, има някой на терасата отвън. Хмм /как ли пък може да има някой на терасата отвътре?/ мислех си излизайки. Хладния вятър ме обгърна навън, искаше ми се да беше малко по тихо, не не , много по тихо, но колите по булеварда не изчезваха.
Няма никой тук, кого очакваше да видиш? Стана тихо, за малко.
Ти... ти винаги имаш нужда от огледало, за да се видиш.
Нима, ами ако е точно обратното? Ако съм си омръзнал вече да се гледам? Ако съм успял в опитите си да виждам през себе си? Като през стъкло...
Трудна задача, ужасяваща? Кой би искал да вижда силуета си насложен върху всичко това, което вижда. А когато е прекалено тъмно пред очите му ще е само лицето му, собствените му искрящи очи. Колкото по светло става толкова по размито ще вижда лицето си. В един момент то ще изчезне изцяло, ще остане само спомена за извитите устни, две дупки вместо очи.

Винаги ли пиеш чая без захар?
Не само черния, или зеления а и....
Добре, добре кога слагаш захар или можеби мед?
Когато аромата на чая го изисква...
Аромата, да, аромата...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове: 0
09.07.2008 15:31 - ТИЯ НЕ СА ХОРА!
АБЕ ИЗВИНЕТЕ ЗА ГОЛЕМИТЕ БУКВИ!!!! ТИЯ НЕ СА ХОРА БЕ, НЕ СА БЕ, НИ СААААА!!!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 963 Коментари: 2 Гласове: 0
Събудих се в 8.47.  Все още не знаех колко е часа, опитвах се да си спомня имаше ли някъде часовник. Станах и се замъкнах до коридора, откъдето надникнах в другата стая, нямаше никой - значи беше след 7.00. Добрем. Пуснах компютъра и той услужливо ми показа колко е часа. Отпуснах се назад на стола и пуснах винамп-а. Имаше адски много музика, която не слушам по принцип а харесвам. Пуснах си нещо на рандом - Jackie DeShannon - What The World Needs Now Is Love.mp3

Кухнята е на тоочно три три крачки от тук. Направих си ментов чай, момент да си го примъкна до тук.

Готов.

А там в кухнята всичко е толкова цветно, разхвърляно-подредено, някак спретнато и живо.
Легнах си в 2.45 и е истински рекорд че станах токова рано БЕЗ никакви усилия. Е да трябва да съм в 10.00 на Витошка и Солунска но ако си бях в нас щях да легна пак и да стана по -късно.

А тук. Пълно е с цветове, звуци и форми различни за мен, необичайни и в същото време познати. А, пардон и вкусове, чая е прекрасен.

Няма слънце навън, забравил бях колко обичам да се събуждам на високо.

Всичко е толковоа красиво около нас, само трябва да излезем от пашкула, който наричаме ежедневие, всичко е толкова различно, толкова стимулиращо за живот, само трябва да му даден шанс.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове: 0
Напоследък всяка вечер е колкото сюреалистична толкова и хубава. Най -хубавите дни са тези след болката.

Стоях на терасата на един приятел, които се побъркваше малко по -малко. Вече беше доста пиян, когато се появих на вратата малко след обещтаните "в осем и половина съм при теб". Пиехме бира в чаши за шампанско. Адски малко бира се пие в тях да ви кажа. Не бях сам, преди това имах среща с Ели, не се бяхме виждали доста време.
Тя се закова пред йониката на нещастния пиян домакин и започна да свири нещо на нея, нещо известно беше. Аз
Аз стоях на терасата, седнал в онези на всички-познати-бели-пластмасови-столове и гледах Витоша потъваща в ноща.

Като в сън домакинът ни говореше несвързани неща.

Трябва да съм бил много добър миналата година, подаряват ми такива хубави вечери.

Предната вечер беше още по -красиво, на покрива на една кооперация с печено пиле и бира и питка и две хубави същества -особенно едното :)

Колко съм длъжен на хубавите хора около мен само аз си знам.

Благодаря ви.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 587 Коментари: 1 Гласове: 0
01.07.2008 01:26 - Мы из будущего
Не бях гледал руски филм отдавна. Филма ми хареса, особенно санитарката :).

Фелма е Мы из будущего / My iz buduschego има го в арена.

Тази песничка ми влезе в главата.

____________________________________________________________________

Кофе, сигареты, я опять без тебя
В этом мире так пусто для меня
Сны, воспоминанья, как ты там без меня?
Не найду я ответа, тишина.
Вновь ухожу одна,
Вновь ухожу одна

ПРИПЕВ
Ведь это ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой

Холодно, в печали слезы катятся с глаз,
Где-то слышится шепот твоих фраз.
Ждать не прекращаю,
Все пытаюсь вернуть.
В наше прошлое можно заглянуть,
Просто забыть и жить
Просто забыть и жить

ПРИПЕВ

Ведь это ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой

Ты и я
Скажут глаза за нас с тобой
Насегда
В сердце останется нежная боль
Ты и я
Время покажет дорогу домой
Никогда
Нет мне спасенья, бегу за тобой,
За тобой
Категория: Лични дневници
Прочетен: 924 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 01.07.2008 01:47
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 183518
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 900
Архив