Днес мина...

Беше ужасен ден, рано сутринта имах мнпгп важна среща която мина меко казано катастрофално. По някаква случайност ще ми се размине.

Сънувах един от най-ужасните си сънища днес. Редовете по - надолу Ви съветвам да не четете. Предупредени сте.


Стоим аз и двама мои много добри прияели пред един огромен екран и гледаме някакво схематично 3д което показва различни сгради и парцели към тях. Знам че ставаще въпрос за купуване на имоти и за не деклариране на данъци. Щяхме да използваме сградите за някакво незаконни цели, даже доста престъпни и беше много важно кои парцели подбираме за да не ни усетят. Потвърдихме закупуването и изведнуж нещо стана. Неможехме да пипаме нищо по екрана вече /ецрана беше touch screen/ и аз отидох до едната врата да я отворя. Беше заключена. Другите се пръснаха да проверяват прозорците и другите врати. Всички бяха заключени.  Прозорците започнаха да се пръскат един след друг и от тях да изкачат облечени в черно хора. Дотук добре си казах. Вдигнах ръце и видях как двамата ми другари правят същото в другия краи на стаята. Един от маскираните пичове се приближи доста спокоино, погледна ме в очите и ме срита в колената. Проснах се по очи и усетих как ми извиват ръцете към тила. Опитах се да си обурна главата и да кажа нещо злобно но цефта на автомата му ми притисна главата към пода опряна в слепоочието ми. Усмихнах се. Знаех някак си че неможе да ме убие така. Чух изщракване и преди да усетя болката нещо ме извади от тялото ми. Бях като призрак, все още бях свързан към тялото но не усещах болка и можех да усещам и виждам всико около мен. Чувах също. Единия каза " Стига им толкова, след ден два пак че се върнат, хабим си патроните". Този които стреляше в моята глава, с ужасно задоволство извика" НЕ, стряляи, стреляи, сградата е екранирана, колкото повече болка им причиним толкова повече психични увреждания ще имат после". Стряляха по нас дълго и ние бяхме закотвени да вийдаме какво става с телата ни. Натовариха ни на три носилки и низакараха до един камион. Натовариха приятелите ми и когато рябваше да натоварят мен се спряха и единия каза "Този тук не ни трябва, имаме нужда само от тях". Събудих се в една стая, семпло обзаведена. Някакво момиче много учтиво се наведе над мен и започна да ме облича, аз неможех сам. Изправи ме и ме придържаше из някъкъв коридор. Влязохме в една зала където имаше само болни хора, луди, парализирани, всякакви. Аз можех да ходя но ръцете ми бяха изкривени мноо гадно и лицето ми също. Казах нещо и всички започнаха да се смеят и да ме хвалят колко съм остроумен. Аз си мислех само за деня в които ще ме извадят от това тяло, знаех е приятелите ми работят по въпроса и за едно известно време трябваше да съм кретен.