Виждa ли ли сте катран? А усещали ли сте го по кожата си? Аз имах преди години, мноого години май, късмета и нещастието да се омажа целия. С катран. Оттогава всеки път когато нещата се влошават и влошават се присещам за онзи ден.

Намалиха ми заплатата с 200лв, защото оборота на фирмата се очаква да спадне с 70% през зимните месеци. Нормално и очаквано, неприатното беше че ми го съобщиха 5мин преди даването на заплатата. Това беше в понеделник.

Вторник беше деня за размисъл. Бях ядосан и нервен, забелязах че така работя повече. Вечерта се видях с една моя много близка приятелка. Имаше да ми казва нещо лошо. Наистна беше така. Наша обща позната, едно много красиво и интелигентно момиче, имаше проблеми със здравето. Нещо с лимфните и възли, в болница та всичко минало добре, няма да навлизам с подробности, но на мен те не ми бяха спестени.  Дотук всичко изглеждаше добре,  докато не доийде частта с "  ще трябва да отиде  на  иследвания да  се провери дали не е тумор  на  лимфните възли или заболяване на  Хочкинс /мисля че това  беше/. Не разбрах дали съществува вероятността да е просто възпаление. Вчера я чух по телефона, плачеше и се смееше едновременно. Това беше вторник.

Сряда се оказа по спокоен ден. Неможаха да ми пуснат нета, купих си обувки които ми направиха 4 пришки, успях да си оправя финансите по много странен начин. Обадиха ми се една дебела фирми и казаха че искат да водя рекламната им кампания. Верно всичко пада от  небето.

Четвъртък беше просто вчера. Целия ден прекарах в размисли за това как ще ми се обадят и ще ми кажат нещо лошо. Няма да е честно да е рак. Никак. Денят мина като сън. Вечерта видях две кучета да пресичат. Едното с каишка другото улично. Това по симпатичното с каишката пресече на зелено, спря се и се обърна да види другарчето си, докато то пресичаше светна червено и то остана да го гледа докато стъпи на тротоара. Когато всичко беше безопасно то се обърна пак и продължи. Не полудявам то наистина знаеше какво става. Следтова минах по Цар Симеон и видях една закусвалня, тъмна и празна но с отворена врата. ПОгледнах вътре докато минавах. В дъното стоеше един човек, възрастен, къдрав с шкембе, седнал пред светещата хладилна витрина, облечен в бяла престилка. Пушеше. Извърна се да ме погледне но аз наведох глава. Не исках да видя очите му. Точно това не исках да видя сега. Сънувах прекрасен идиотски сън и изгледах последните 4 серии на СтарГейт SG1.

Събудих се. Телефона ми падна от рафта заади вибрацията. Сглобих го и пак звънна. Шефа ми ме молеше да отида след 20 мин на работа. Два часа по рано от обикновенно. НА масата в хола ме чакаше бележка, че хазяина е продал сградата и имам нов хазяин. Все още нямах интернет. Шефа ми ще взиама лаптопа за една седмица, ще ходи в италия.

Искам другата седмица да идва по бързо.