Валят бели красиви спомени. Спомени как майка ми се кара, че не съм си сложил добре шала, как брат ми ме подбутва да излизам по бързо защото ще взимаме шейната без разрешение. Защото очите ми винаги издават ако ще става нещо непозволено. Аз обаче бях много важен в цялата конспирация, аз бях застраховката. Ако ни хванеха в провинение трябваше просто да се разплача и всичко ни се разминаваше. Обръщах гордо гръб и се разциврях. Ама тихо. Сега като затворя очи усещам прегръдката на майка ми, тихия и смях, нежната целувка. Само с нейния глас името ми звучи красиво и меко. Спомени.

Днес напуснах работа. Стана красив скандал. Имаше даже класическо затръшване на врата. Красиво е някак да си ужасно глупав. Чустваш се адски щастлив.

Хармониям, казах ти онази вечер, когато времето бяше спряло и всичко изчезваше като цигарен дим.  Красив и дразнещо задушаващ, като всички чувства.

  Идва интересна седмица. Седмицата на страшния съд. Това е вече истински живот. Да крещиш полупиян в снега некви рими на стара песен, да харчиш последните си пари без да знаеш кога ще имаш пак, да си уверен в себе си толкова, че чак да ти е забавно. Да следиш за правописни грешки, въпреки че виждаш тройни буквите АХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХА.

Абе я леглото.