Странно, пиша на един лаптоп, който е с Виста, където фонетичната подредба е страшно объркана ... и удобна :)

Бях слязъл малко на земята, но скоро отново ще полетя. Да, правилно, хубаво е винаги да си стъпил здраво на земята с единия крак. Но аз мисля че нямам нужда, синините от последното приземяване /падане?/ ще ме подсещат още дълго за нея.

И ето я, вихрушката идва, усещам я, дрехите ми се изпълват с въздух, косата ми се вдига и започва да танцува около главата ми. Затварям за секунди очи, само докато си поема дълбоко дъх, няма да изпусна и миг от това летене. Този път ще полетя толкова високо...

Спомен за грешка
забравена
Като да докоснеш себе си
с болка, която вече не боли

Вечер с аромат на ванилия
и не е пусто в сърцето ти
пълно със спомени
погубени в чувства

Идваш ли?

не бях чела поезия от теб от много доста време.
харесва ми.
хубаво е.
и май дъждът носи в сърцето си стихове.