Днес беше един от любимите ми дни, хладно но не студено, мрачно но не сумрачно,  дъждовно но не ти трябва чадър.

Чувствам се сякаш съм на пътешествие и скоро още се прибера у дома. Като да пътуваш 10 часа с влак и да знаеш, че скоро, много скоро, всичко свършва и се връщаш там където не си бил толкова отдавна.

За ужас на плъховете ми утре може да си имам коте. Дано да се спогодят. Хаха аз вече наистина  мога да твърдя, че подсъзнателно /понякога не точно/  се стремя към невъзможното. 

Нещо наистина ми има тези дни. Прекалено съм станал хмм, хрисим?

Ако аз съм дъждът защо ти винаги си носиш чадър?
Ако аз съм вятъра защо винаги криеш устните си в пъстър шал?
И топъл и студен съм да, нима не искаш и двама ни?

"Ако аз съм дъждът защо ти винаги си носиш чадър?
Ако аз съм вятъра защо винаги криеш устните си в пъстър шал?
И топъл и студен съм да, нима не искаш и двама ни?"

-Не искам с дъждовните капки да бъркаш сълзите ми
-Устните ми-щом ги пусна, все към тебе бягат, затова..
-Веднъж обичам него, друг път тебе.. и аз така.. коя от нас двете си избираш?