Вечер като нарисувана с мек молив. Черно бяла но толкова топла, със сенки плавно преличащи се в белия лист. Вечер, която оставя мек и топъл спомен за вкус на капучино. Усещане, което подаряват само онези много специални котки, които като ги вземеш в ръце те поглеждат лениво и се сгушват в теб ,и започват тихо да мъркат.
Странно. Днес си пожелах точно това, не че имах предвид под ванилов край, две секунди пропадане в нечии очи но... Не мислех, че мога да видя пак толкова големи очи, в които да се изгубя пак, макар и за малко. Сега се сещам "ванилов край". О да, какво ми е влязла тази думичка в главата? И защо само с нея мога да опиша дните си?

А всичко беше просто обикновенна вечеря, капучино, смях, оплаквания, усмивки и две секунди.
Кои иска повече?
А кои не?
"Две гърнета мед са по добре от едно" да Пух, подяволите така е.

Напоследък санувам много. Толкова много, толкова странно МНОГО. Вчера заспах в трамвая за около 5-6мин. и сънувах. Говореха ми некви изроди, целите в белези, не грозни по скоро здрави и приличащи на пирати. Смееха се после и единия черпеше с шоколадови бонбони. Подаде ми кутията и се усмихна с липсващите си зъби. Всичко беше толкова абсурдно, а аз се чуствах много щастлив. Сякаш с нещо адски зло бях направил нещо много добро. Всичко беше ужасно противположно. Здравеняците говореха с детски гласчета. Толкова объркано и сюреалистично беше всичко. Добре че беше кратко.

Имам адски много идеи за рисуване а нямам никакво време :(

има ги, стига да успееш да ги видиш отворени, свет, има ги
целувки

vinagi sam mrazil blogovete, ako poznava6 4oveka li4no vinagi sled kato pro4ete6 bloga mu, vse edno si braknal nadalboko v du6ata mu i da eto ve4e 20 minuti 4eta poslednite 2 stranici i qko zadalbah v ejednevieto , vse edno sam izgledal nqkakva tejka drama na kino ... otivam da pu6a ada6 , drug pat ne mi davai blog-a ;)