Полунощ минава. Аз съм на улицата, хладно е но приятно, ръмящия дъжд целува лицето ми. Оглеждам се в локвите на тъмната улица. Няма лампи но много хора не спят. Домовете им светят. Връщам се от гости на второто си семейство. Да имам си две, И двете толкова ги обичам. Да имам любов в повече. Колкото и да давам тя все не свършва, дори когато се връща студена и отхвърлена, вие в тъмното наранена. Бих я хвърлил пак и пак, там в пропаста без дъно.

Влизам в нас, по скоро в една от двете стаи за които плащам да използвам. Брат ми е пред компютъра, масата е цялата в трохи, няма минерална вода, навсякъде опаквовки от сладки неща, дрехи по столовете и гладни скачащи плъхове в ъгъла. Прилича на дом но не е моя. В моя няма да има никъде въргалящи се найлонови пликчета, торби и секви там такива.

За миг си бях внушил, че може би някои може да ме обича по онзи странен и налудничав начин, че всичко е възможно  да е толкова просто и естествено. Почуствах се ужасно не че нищо не е било толкова елементарно. а просто защото допуснах да се самоизлъжа. Изведнъж забравих колко сложни са хората, колко лесно може да допуснеш, че можеш просто да протегнеш ръка към нечии устни. Защо изобщо се чуствах ужасно след като всичко е толкова подредено около мен. Като прилива, винаги идва тогава когато трябва да дойде, някога мъничко по рано, друг път леко закъснява, но винаги е там. Не не бях прав, и към себе си и към всички. Не съжелявам, че имам сърце и то е по силно от разума ми понякога, няма начин да сгрешиш в чувствта си, те са или чувства или сянка на такива. Да понякога могат да притиснат някого в ъгъла, дори и теб самия, да те накарат да се задушаваш. Важно е тогава да си отвориш очите, чусвствата не нараняват те просто са като планински поток, отиват някъде и трябва да стигнат до там и ти или се опитваш да ги задържиш и си понасяш последствията или се отдръпваш и се наслаждаваш на силата им. И в някои много редки случай се вливаш в тях, без да знаеш къде отиваш, без да те е страх дали ще се удавиш. Един ден ще стигнеш морето, ще се влееш в неговото спокойствие, Един ден, но не днес.

http://youtube.com/watch?v=eF6gEqGw7r4&feature=related

http://youtube.com/watch?v=o26SlmROH5Q