Три часа е. Не м исе спи особенно. Пак бях на гости да готвя, харесва ми да готвя на чужди места, сред хора които усещам за близки.

А тихо е около мен. Купих си шал. Исках с ярки цветове и на раета, но си харесах друг които повече подхождаше на настроението ми.
И нещо ми липсва, имам чуството че съм закопал нещо с някого и сме се рабрали, без да говорим, да не казваме на никои за него, дори и пред самите нас.
Тихо е и топло.
Леко ми е на главата.
Усещам мекото на пантофите си.
Само от време на време се чува тъп звук от скачащи плъхове.
Все още плюя кръв но не боли вече.
Спрях да вдигам и температура.
Тихо е.

тихо е.
тишината, това сме ние.
през останалото време сънуваме