Как можех да зная
не можах да я позная
усетих я чак накрая
Как се хлопна вратата на рая?

Беше до болка познато
все така миришещо на лято
да това беше най-лошото
това беше онова, чувството

Прогонил го бях
Преди години, със смях
преди сърцето ми да превърне в празен мях
Но ето го пак, сладко като грях

Заспивам със него
но се събуждам за него