Болят ме очите от взиране и недоспиване. Бях на Остава в Бакстейдж. Много, много хубаво беше, браво на пичовете. След това на диско, прибрах се в 8 сутринта. Ни жив ни умрял. Имам чуството че се опитвам да се самоубия по някъкъв много фин и елегантен начин. Защото в четвъртък срещу петък направих точно същото. Хубаво е че поне спрях да пия. Малко е странно.


В главата ми пак е претъпкано с мисли, но по друг начин, не както преди. Всичко е толкова подредено, толкова смислово навързано.
Едно изречение от един блог на някъкъв пич, които скоро навършил 30г. ми се върти в главата нон-стоп. "И е време да изградим нещо с тези знания и опит който сме натрупали, не е много но достатъчно да завъртим колелото"
Съгласен.

Случи ми се нещо в Енигма снощи. немога да го напиша в блога но един фрагмент от случилото се ми се запечата в главата. Всички пият в дискотеката, нормално, аз този път влязох трезвен и си излязох такъв. И за това което се случи алкохола неможе да бъде извинение, както преди. Когато влязох в тоалетната с ръка половината в кръв и отидох да се измия на мивката, се погледнах в огледалото. Имах най-спокойното изражение на лицето, леко усмихнат. Измих се и тръгнах да излизам, Охраната която беше нахлула вътре само ме гледаше, без да мърдат, без да ме заговарят. Бях толкова уверен, че увереността ми спираше въпросите им. Не се случи нищо чак толкова интересно.

За два дни, станах свидетел на толкова физическа и психическа болка и безпомощност, колкото не бях виждал и усещал последните три години. Някак за да ми се покаже че моите малки нищожни проблемчета и болежки са като подарък пред това какво може да ми се случи. И все пак. Чудя се дали просто по някакъв начин успявам да омаловажа болката и всичко лошо което виждам. Преди да го приема в себе си.

Колко болка и напрежение мога да понеса? Наведнъж? А постепенно? Може би скоро ще разбера.

А и все повече и повече се опитвам да се затварям в себе си и да си казвам че всъщност имам много работа и нямам време за друго. А работата си стои и другото също. Еи така без мен.


I will die with smile
you will stand upon me crying

sorrow will hide in your shadow
as you scream in my fathers meadow

Love is everything but yours to command
Vast and timeless, slipping away from your commandment

I will die with smile
you will stay with a dime