Ентусиазиран и пълен с идеи сутринта, леко превъзбуден и енергичен на обяд, уморен но уверен вечер и скапан и заспиващ два часа педи полунощ. И винаги щастлив. Да вярно че това щастие е изградено върху лошите и неприятни неща които ми се случват.
Много хора около мен ме обиждат и нараняват без да искат. Като че ли толкова съм си променил начина на мислене, възприемане на всичко, че не попадам в нито една категория за общуване. Разбирам ги но защо те не искат да ме разберат поне за миг? Един се опита и мисля че успя. След това ме прегърна и ми каза че ме обича. Ето затова съм толкова щастлив, през ден чувам "обичам те". Не по начина по които искам да го чуя, не от човека от които копнея да го чуя, но това не го прави по малко важно. Не, отдавна не сортирам любовта по важност. Ралична е но еднакво важна за мен.

Най- странното е факта че всички мои приятели и познати или 99% от тях са самотни, с неприятни проблеми в любовта и ужасна нужда от половинка. Явно всеки чака нещо толкова невероятно, всеки живе с огромните си очаквания за ангела които ще ги сполети. А аз просто мразя ангели.

Предпочитам обикновенна котка, колкото по  обикновенна толкова по добре. Защото обикновенни котки няма, те самите са необикновенни. Но трябва да имаш онова определено котешко търпение и усет за да усетиш котешката магия.

Пак е тихо.