Постинг
09.12.2007 19:32 -
Началото на дълга вечер
Имам адски много работа, която планувах да свърша през събота-неделята... 7 часа неделя е, аз нищо не съм почнал още, а се притеснявах че можеби няма да ми стигнат двата дни да я свърша...
Ще работя цяла вечер. до зори. Това е най - тъпото нещо което мога да направя и най - глупавото което мога да си причиня. Ето, че ще го направя. Не си оставих много голям избор.
Прекарах мудна събота със сладък край. Усмихната неделя с горчив привкус за вечерта.
Аз съм следващия кулинарен демон, гответе се.
Все повече се изумявам как съм развил способността да не работя точно когато трябва и да наваксвам за невероятно кратко време.
Видях нещо различно. Усетих нещо колкото странно толкова и пленително. Като да вкусиш ароматен чист черен шоколад. Вкуса му е ужасен, но по късно разбираш нещо много различно. Нещо, което не си очаквал да усетиш.
За два дни ядох толкова, сладко колкото ям за един месец и понякога повече. Виновните ще бъдат наказани.
Ако белите листи са плътта ми, защо винаги рисуваш нещо, което ще изтриеш?
Защо късаш, не знаеш ли че боли?
Ако за мастило ползваш кръвта ми, не се чуди защо изтива в ръцете ти.
Не знаеше ли че се разрежда само със сълзи?
Всичко ли аз трябва да ти покажа, да нарисуваш две тела в едно, какво трябва да в теб да промениш?
Да, точно така, нарисувай ми вълни, нима можеш без бряг и звезди?
Да, и облаци, но без небе?
Късай, скоро белите листи ще свършат.
Чупи и крещи, след кръвта ще ти останат само тези твои сълзи.
А аз ще изрисувам стените си със цветове на пролет.
Ще си купя шал от мечти изтъкан.
Ще се върна там при топлите летни вечери, при есенните целувки, при зимните усмивки.
Ще се върна.
Ще работя цяла вечер. до зори. Това е най - тъпото нещо което мога да направя и най - глупавото което мога да си причиня. Ето, че ще го направя. Не си оставих много голям избор.
Прекарах мудна събота със сладък край. Усмихната неделя с горчив привкус за вечерта.
Аз съм следващия кулинарен демон, гответе се.
Все повече се изумявам как съм развил способността да не работя точно когато трябва и да наваксвам за невероятно кратко време.
Видях нещо различно. Усетих нещо колкото странно толкова и пленително. Като да вкусиш ароматен чист черен шоколад. Вкуса му е ужасен, но по късно разбираш нещо много различно. Нещо, което не си очаквал да усетиш.
За два дни ядох толкова, сладко колкото ям за един месец и понякога повече. Виновните ще бъдат наказани.
Ако белите листи са плътта ми, защо винаги рисуваш нещо, което ще изтриеш?
Защо късаш, не знаеш ли че боли?
Ако за мастило ползваш кръвта ми, не се чуди защо изтива в ръцете ти.
Не знаеше ли че се разрежда само със сълзи?
Всичко ли аз трябва да ти покажа, да нарисуваш две тела в едно, какво трябва да в теб да промениш?
Да, точно така, нарисувай ми вълни, нима можеш без бряг и звезди?
Да, и облаци, но без небе?
Късай, скоро белите листи ще свършат.
Чупи и крещи, след кръвта ще ти останат само тези твои сълзи.
А аз ще изрисувам стените си със цветове на пролет.
Ще си купя шал от мечти изтъкан.
Ще се върна там при топлите летни вечери, при есенните целувки, при зимните усмивки.
Ще се върна.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 902
Блогрол