Съня и деня, когато започнат да си приличат
когато ноща е сцена а утрото антракт
Усещаш света изкривен и пълен с чудеса
пречупен през болката показала ти всичко това

Тои няма да дойде, знаеш го нали
нито тя ще се появи
ще трябва да повярваме в собствения си глас
да загърбим пропилените дни.
Аз и ти, красиви незбъднати мечти

Силни сме да обичаме пак,
Дръзки да мечтаем
Глупави достатъчно да крадем от времето мигове щастие
Узрели достатъчно да знаем за виното и любовта
така както зимата знае за пролетта.

Защото една детска усмивка е всичко
Защото слънчев лъч в студа е щастие
Защото едно докосване е вечност

Без път без време
тук и сега