Знам точно как се разболях. Дано никога не го забравя защото така се прецаках. Ето какво е да си болен:

Да стоиш на две крачки от коша за боклук и да неможеш втори ден да вкараш нещо което е около 20 пъти по малко от отвора на коша.

Да ти се обади майка ти и ти да неможе да кажеш че си добре защото едва говориш, чудейки се кое отнема повече усилия да държиш телефона или да мислиш как да излъжеш майка си.
Да се почустваш рано сутрин отпаднал и свеш и след това да се псуваш защо подяволите реши да станеш толкова рязко.

Да сънуваш толкова кристално чисто, как жена ти влиза с викове в хола предвождана от бързо тичащата ти дъщеричка, крещейки /по скоро театрално/ "Не стига, че се обърках с баща ти ами сега и ти! Дървени философи!" Малката се скри чевръсто зад левия ми крак и надникна с полу - разплакан полу - триумфален поглед майка си. "Никаква вечеря и никакви филми!" Врътна се троснато тя и се върна в кухнята. Като минаваше покрай плъзгащата се врата огледало видях за секунда усмивка на лицето и.
Усмихнах се на малката и се качихме двамата на покрива, беше малко студено и дя се вмъкна в огромния ми домашно плетен пуловер. Отворихме откраднатия от мен по рано буркан с шоколад и изпразнихме джобчетата и които беше натъпкала с кроасани. Беше свършила нейната част от плана перфектно.

Да те боли толкова глава, че да изпиеш /да заедно/ два парацитамола, една ампула аналгин, 6-ст витаминчета и един ГрипМакс стоп едиквоси и да си вземеш ГОРЕЩ душ. Все пак да продължи да те боли само дето вече можеш сам да отваряш вратата.

Да ти се спи а единственото положение, в което не те боли така главата е с гръб към два невероятно мощни реотана и все пак да потреперваш от леки студени вълни, въпреки че подушваш как вълнената ти фанела се топи вече.

Да ти се обади много много добър приятел да те попита как си и ти да паднеш върху телефона си и да прекъснеш разговора. Набираш трескаво представяйки си какво си е помислил той отсреща.

Абе боли!

Ама се надявам да ни мине!

minawa malko pone pri men. Oprawqi se