Успях да взема ключовете за новия ми дом. Да, много съм доволен от себе си и от избора си. Новата квартира ще ми косва абсолютно всички пари, които съм успял да спестя. Освен майка ми и баща ми само други двма специални хора получиха подаръци от мен тази година, можеби още един ще получи но това ще е тази година.

Единия ми плъх умира. Не съм тъжен.

Сега ще почвам да прибирам всичко в чанти. Студено е аз съм все още отпаднал и не се чуствам здрав достатачно да мъкна торби в студа, но ще се наложи да се взема в ръце.

Вчера се видях с бившата си съквартирантка, имаше нужда от мен, трябваше да остави в миналото 4г. връзка, която приключи като венецуелски сериал. Може би това я спаси, по лесно е когато всичко се превръща в идиотски фарс и на всички им е смешно и невъзможно да повярват как един човек може да направи такава глупост както нейния бивш направи.

Пиша за последно от това място, няма да ми липсва.

Вчера, как звучи едно такова отминало и все пак близо, видях една дума.  Една дума която може да осмисли толкова много. Днес се събудих с мисълта, че написаните думи си остават написани думи. Въпреки това неочаквах нищо от никого, бях изгасил всеки пламък в сърцето си и някои подхвърли клонка на жарта. Бавно, много внимателно, малки пламъчета се появиха и започнаха да облизват колнката. Появи се топлина отдавна забравена.

Чуствам се спокоен и много, много уравновесен. Усещам как някои мисли за мен, надявам се и чувства също. Никога не съм се справял с мисълта, че съм един от възможен избор. Никога няма и да мисля така за някого, да правил съм го. Не искам да си ходя във Варна. Искам спокойствие и музикална тишина. Искам ванилеви нощи, сметанови дни и портокалови целувки.