Мислех си, че всичко неприятно си замина с боледуването ми на коледа. Мразя коледа и нова година.

Защо винаги когато имаш сутрин сливаща се с обяд в момент на спокойна тишина, вечерта задължително трябва да бъде ужасно горчива. Палачинки на обяд с приятели и някои специален, приятно забързан ден и ...

Вкусът на палачинки се превърна в горчилка и бавно но безпощадно се разнесе по езика ми, мина през гърлото и стигна до сърцето. Изпитвал съм това преди но този път студа отвън влезе през очите ми, смеси се с горчилката и погълна мислите и чувствата ми.  Светът  започна отново да се върти и да ми се присмива " пак ли ти, глупак, пак ли?". След няколко часа само пътувам за Варна, не исках да пътувам до последния момент, сега нямам търпение да се отдалеча колкото се може повече от тук. Далеко, никога няма да е достатъчно далеко, толкова далеко че да забравя. Гладен съм но ми се повдига от всяка миризма, топло ми е да съм на топло, треперя на студа.

Не не съм аз неразбралия този път, само глупав бях да се оставя да повярвам.
И тази дупка ще зарасне, а белезите са толкова красиви но чак когато спре да боли.

Никога повече играчка, никога.