Варна, студена и сива точно като мен. Никога няма да избягам от това да приличам на града в които съм роден. Характер - сезонен.

Вървях до морето, никога не съм се чуствал толкова мизерно, добре че има малко студен вятър да ме кара да се чувствам малко по жив.

Прибрах се в нас и не немерих дом, вместо това само проблеми, двама души със сажди в душите и искри в очите а аз нямам сили да им дам поне малко топлина.

Отивам на гробищата, да посетя най - добрия си приятел. Искаше ми се да е само той, после трябва да се сабера и да отида до другите горбища, при другия приятел. Май само за това бих целия този път до тук.

Немога да направя нищо, всичко около мен пак се разпада и пак и пак. Вчера замлко се появи омраза в сърцето ми, сега даже немога да повярвам че съм чуствал това.

Нямам очи а опушени стъкла.
И така е по добре.