Ям форнети с ябълково сладко. Пристрастих се към вкуса им рано сутрин. Цяла събота и неделя си стоях в нас! Е събота излязох на кафе вечерта а през повечето от деня имах гост и готвихме макарани по много тайна и невероятна рецепта (измислена на място). Но цялата неделя прекарах сам. Имам да качвам в девиант акаунта си толкова много неща, фотографий и 3д-та.

Имам навика да правя равносметка колко са щастливи приятелите ми и се получава нещо като временна прогноза на щастието около мен. Да видим:

Един преоткрил себе си, научил се да общува сякаш наново и забавляващ се да проучва новите възможностти появили се поради това. Искрено се зарадвах.

Двама болни, оплакващи се и объркани. Ще мина да им погостувам.

Двама разделени, които се целуват, седнали от дясната ми страна. Двама, които имат цялото щастие на света но бързат да го изхарчат като малки деца с два лева в джобчетата на панаир.

Един пълен с планове и подал глава в облаците. Ще гледам да съм на нужното място, като реши да слиза.

Един работещ, усмихващ се, уравновесен и много човечен, които се надявам да е добре. Обещавам че ще мина да го посетя.

Още много, които не съм чул и усетил. Надявам се че са добре, понякога липсата на вести за някого е хубаво нещо. По - добре нищо отколкото лошо.

Ами аз?

Щастлив съм, много. Готвя като виртуоз и то неща, които трудно ми се отдаваха преди, по скоро продукти които не разбирах, защото всичко това което скоро сътворих, не съществуваше преди това. Снимам, рендирам 3д-та и всичко това с такава лекота и удоволствие. Живея на 13С, печката не качва повече. Сам но не в тишина, тази сутрин саседката викаше доста силно, ех някой хора започват деня си по най - прекрасния начин.

Спрях да пиша. Странно. Но започнах да рисувам с молив. Още по странно.