Появи се неканен
сграбчи ме за гърлото
стисна главата ми с лапите си от болка
разкъса мислите ми и пося страх.
Беше вътре в мен,
затворен в клетката си беснееше
блъскаше, виеше, кълнеше и заплашваше
Треперех.
Усетих как ме докосва, обърнах се
нямаше я.
Очи, чужди очи. Четях в тях а не исках.
Побързах да си тръгна.
Страх ме е. Той се сви в клетката си, доволен от постигнатото.
Измислих му завеса от спомени и смях да го покрия.
Толкова съм слаб.
Искам да съм вятър.
Но искам да съм до теб, а ти да не мислиш как да разпилееш чувствата ми.
Всичко е наред, спокойно. Беше само прилив.