Пясъка в ръката ми, остатъци от прегорели чувства. Бавно изнизва се, колкото и силно да стискам умрюци. Разпилява се около краката ми а аз стоя вперил поглед в хоризонта. Утро е, прокълнат или благословен да нямам два дни, които да си приличат аз не смея да помръдна. Да стъпча това от което мечтите са направени. Да обърна гръб на утрото, кои луд би гонил хоризонта завинаги? Луд. Свеждам глава и присвивам очи, страх ме е. Не е онзи страх, които избистря съзнанието ти, страха които те пази и вразумява. Страха помагал ми толкова пъти да остана в реалността. Не е тои. Топка от студена мъгла е този път, Ледена и в същото време пареща, проникваща навсякъде, бавно, вледеняваща и изгаряща всичко по пътя си. Затварям очи, всяка болка в мен се преражда за нов опит да спре дъха ми. Пръстите ми замръзват, немога да си докосна лицето, студа им ме ужасява. Отварям бързо очи но болката е вече тук с мен. Усмихвам се, физическа болка, това ще мине. Всичко минава, като да съм сключил сделка с времето, аз му давам всичко а то има грижата повече да не го видя отново. Сделка между измамник и бог. Нито единия нито другия му пука за правилата. Аз не му давам всичко и тои си взима това, което аз немога да скрия от него. За награда най – горчивите спомени винаги се връщат. Ярки и плътни, мазни и лепкави. И ето я, усещам я. Като семка поникваща в камък, тя се бори да пусне корените си. Усещам силата и, мога да подуша аромата на бъдещите и цветове. Кърваво червени, тъмносиньо-лилави. Как е възможно да намира начин да живее в мен. Лудостта.
Прегръщат ме, водят ме на изложба, красиво е напомня ми Париж. Целуват ме за довиждане, прегръщат ме за добре дошъл и ми благодарят. Нося чанта. Чувам котка, мяукаща в кутия. Днес имам билетче, котролата е изморена жена умираща от тежината на живота. Усмихват ми се. Сами сме. Не за дълго, искат ми съвет. Пак сме сами. Студено ми е на гърба но в краката ми спи котка измъкнала се от кутията. Не искам да си призная но се чувствам щастлив. Не сме сами и но се смеем заедно. Такси. Фонтан от мисли, пиша ги сега и ето скоро идва деня. Пясък в ръката ми... сънища в изгнание.
