Имам възможността да си поема глътка въздух, всичко което исках да ми се размине ми е размина, всичко което трябваше да се случи се случи. Разбира се случи се и това което не беше планувано.

Колко трудно е да те сабудят сутрин с вик СТАВАЙ ВЕДНАГА, БЯГАЙ ДО МАГАЗИНА И СЕ ВЪРНИ - не че някои може да си позволи да ми направи това, чувството е такова когато видиш нещо в нечии очи. както всичко ти е ясно /сънуваш/ както всичко е подредено и върви към своя край, които ти очакваш но не знаеш точно кога ще се случи. Ето случи се. Не знам сега точно от коя страна на острието съм, определено не съм вече на него.

Довечера ще ми донесат котка, кяото надявам се да се справи с живота с мен. Не че няма да и угаждам но две котки в една къща понякога не е много умно, но всичко зависи от котките де. Аз съм котка, която се съгласява с повечето но държи да е контрола без да го налага.

Събота неделя може и да успея да замина на командировка за Бургас и Варна. А може и да не ме пуснат. Не разбирам защо управителката нещо се дърпа. Сигурно помни, че когато беше адски изнервена и само се появяваше и говореше пълни глупости аз един ден не издържах и казах " Жените с тежък цикъл може и да не идват на работа като не им понася". И аз имам едни дни дето мога да ги говоря едни... мани мани.

Днес за втори път виждам кръв, единия път моята собствена - нищо сериозно, а втроия път нечия чужда. Имам проблем с кръвта, не трябва да мисял за нея прекалено дълго. Можеби трябва да ида на психолог, това ще е забавно, ако намери причината ще го призная за велик! Да ако сеговори около мен или думата кръв се задаржи повече от 20мин в мислите ми припадам, еи така без да мога да направя нищо, губя съзнание и бум на пода. Последниа път беше на една вечеря с приятели и бях между две момичета, на които родителите бяха съответно медицинска сестра и лекар. И незнам защо подяволите подхванаха разговор за това кои лекар как нацелвал вена завзимане на кръв. След двадесет минути ми изтрупнаха краиниците и аз усетих че ще се случи и побързах да изляза навън, на студа.  Това помага, ако се добереш до него навреме обаче. Паднах посредата на стаята, напът за вратата. Единия от познатите ми имаше много здрави ръце и бързи рефлекси иначе масата с пиенето и яденето щеше да пробва колко ми е здрава главата. Явно само кръвта на чужди хора ми влияе зле, ако знам на кого е и познавам собственика и всичко е по леко някак си. Е да припадал съм и при даване на кръв в казармата при вида на моята собствена изпълваща онези прозрачни половинлитрови флакони.  Там поне имаше една едричка сестра да ми бие шамари.

Тази вечер /писна ми да обещавам ама вече край!/ ще завърша един разказ, почнат преди няколко дена. Да се надявам, че ще ми остане време и да си приключа с един интересен проект на Cinema 4d. Ще виидте как си представям моята спалня.

Можеш ли да се влюбиш в глас? Когато видиш собственика му какво става? Можете ли да си мислите за някого като за нещо невероятно, а тои самия да мисли че е нищо и никои? А да искате да докоснете някого но да знаете че вече всички карти са изиграни и трябва да нарушите една дузина правила за да има второ раздаване. Това е доста обидно за всички други играчи.