Пия топъл чай, поради липса на сътрудничество между нагревателя и водата в машината за вода.

Пак вдигам температура, главата ми е не ме боли пще но всички признаци са налице да ме заболи савсем скоро. Чуствам се болен, схванат и изморен. Преуморен.

Имам си прекрасна, голяма, нежна и умна черна котка в нас. Вечер идва да се сгушва в мен. Милата неможе да свикне с моя начин на спане, през половин час да се въртя на другата страна. Заради нея не го правя но тя все пак се буди когато мърдам, а това е често.

Вчера се предадох. Вървях към метрото и усещах как всичко пропада около мен и моята воля да се боря. И то само защото бях си въобразил, че съм победил нещо в мен което ме плаши до такава степен, че немога да мисля. Мислех, че съм го опознал, че го контролирам а се оказа само заблуда моята увереност. Всъщност аз май никога не се предавам, просто вдигам летвата по високо. Странно нали, неможеш да постигнеш нещо и за да не се провалиш си слагаш още по - високи цели. Не че не съм постигнал това което бях си определил за цел, както всичко което правя, аз просто немога да се задаржа на това ниво, или надолу или ощенагоре. Докога незнам. Затова си определих нови цели. Още по безумни и изненадващи от тези които достигнах.

Чувствам се като пламък, на които му е свършила клечката и тои не иска да го признае. Скача на ръкава на своя създател и яростно го подпалва. Единствената му надежда е да го захвърлят яростно и уплашено на пода. Килима, пердетата, някои да отвори прозореца и да избяга навън. Безумно глупав, нали всички ще го преследват, нали тои няма място там навън. Той знае че някаде има дом за него. Знае че е сам и няма други, само димът, неговия брат, единствения който ще жали след края му.

гости приемаш ли?? Черната котка звучи примамливо... ^_^, ако случайно решиш, прати един смс от нета.