Гледам календара на блога, отдавна не съм писал. Последните няколко дни си стоя плътно в нас. Снощи излязох да се видя с приятели, на по ромче, сега ме боли глава. Да 100 ром и веднага насутринта главоболие адско, основната причина да спра твърдия алкохол. Майната му.

Вчера едно чувство се върна, зашлеви ме, обгърна ме и започна да ми се смее. Смееше се толквоа силно. Усетих се, че и аз се усмихвам по едно време. После ми прилоша. Усетих се че съм глупав и се скрих. "Глупав си вече дай на мен" така казваше един приятел, събирахме се в тях да играем на SEGA-а та му и по късно на PS1. Беше много отдавна. Всеки от нас беше добър в различно нещо и играехме кои където може. Когато някои неможеше да се справи с нещо беше набеждаван, че е станал глупав и джойстика му биваше отнеман. Беше хубаво. Аз играех най-малко но беше задалжително даприсъствам. Знаех англииски още по това време но най-важното беше че помнех абсолютно всичко през което се минаваше в игрите. Всичко. Как сега всичко е точно обратното, можеби прекомерното доверие което имах в паметта си още повече прави всичко това ужасно за възприемане.

Последние няколко дни работя си работя в къщи, говоря си с колелегите по Skype. Засега се справям отлично добре. Ако срещнете едни смешни банери за фотоконкурс на амам.бг е те това е.

Тази сутрин усетих как полагам невероятни усилия да не чувствам нищо. Да не се обаждам на никого да се видим. Това помага но е прекалено голяма цена. трябва да има няакво компромисно решение. Неможе да няма. Кулинарните ми способности се завърнаха с гръм и трясък. Това е плюс дам. Но точно сега ми се повръща, колкото и вкусно да е това в чинията пред мен.

Закърпих положението с финансите. Пак някак си от въздуха. оФ боли ме тиквата.

http://mbmc-lb.blogspot.com/2008/01/blog-post_30.html

И после някои ме питат защо искам да се занимавам с деца.

Страно като си натисна рамото с брада ме боли зверски. Все едно съм цепил три кубика дърва, не помня такова нещо. Обичам мириса на току що сцепени дърва.