Вървя си тази сутрин към спирката на трамвая, която е на 50м от нас и се намира пред входа на центара за лекуване на наркомании, доволен че тази сутрин успях да стана на време и можеби няма да закъснея за работа. Чух викове и разни хора се запътиха забързани към канала на реката, която разделя бул. инж. Иван Иванов на две платна. След малко се появи и полицейска кола, линейка и пожарна. Не отидох да видя какво става, всичко се случваше на 15-тина метра от спиракта така че чувах какво става. Някакво момче се опитало да се самозапали и по дима, и забързаните санитари, мисля че е поуспял в голяма степен.

Слушах малко разговора на момчетата от центъра, двама от тях го познаваха. Не бяха учудени че го е направил, единия даже се подсмихваше. НА спирката има будка в която правят кафе и продават разни вафли и други такива. Всяка сутрин пред нея се събираха на кафе. Често слушам разговорите им докато чакам трамвая. Често се хващам да ги гледам в очите.