Прибирах се снощи с едно такси и шофьора спонтанно, ей така както си мълчахме /обичам вечер като пътувам с такси да мълча и да гледам светлините/ започна да говори:

- Не знам какво да правя вече, немога повече така. - аз сключих вежди и се опитах да не го погледна веднага в очите. Наведох глава.
- Не стигат парите за нищо. Не се оплаквам от децата но сега не знам за какво съм ги направил две. Не пилея пари, нито пия като някои колеги, нито по курви ходя, само едни цигари са ми и това е. - казах нещо не сега не помня какво, беше една дума но не помня.
- И ето трябва даспра малкия от английски, нямам пари за таксата. Всичко отива за храна, данъци, вноските по колата и дрехи за тях двамцата. Аз знам англий ски но куде ти време да го уча. Бил съм къде ли не, германия, англия, полша, оправям се с английския, е не перфекто но говоримо нямам проблеми. - ръкомахаше от време на време с дясната си ръка и следеше светофара за зеленото.
- А вие какъв сте по професия? - попитах аз и чух собствения си глас колко тъпо звучи с тоя тъп селски въпрос.
- Двигатели вътрешно горене - каза глухо тои -  но съм работил доста в строителството но къде сега, дават по 700-900лв. аз сега взимам по толкова. Само дето сам си избирам кога да работя. Е на сега понеделник я искарам 10лв. тая вечер до утре сутрин я не. По добре още малко и да се прибирам да се наспя. Виж петък вечер се правят по 50лв. няма проблеми, така си заслужава да връткам цяла нощ до сутринта...

Разговора продължи в тоя дух, накрая му пожелах всичко хубаво и успех с промяната, да стигнахме заедно до извода, че трябва да се направи нещо. Че той трябва да направи нещо. Защо помня толкова добре очите на такива хора, аз немога да запомня какъв цвят са очите на последната жена с която съм бил. Винаги помня само най - неприятните неща.

Събудих се днес, протегнах си дясната ръка колкото може по нависоко и прокарах лявата по гърдите си. Всички ребра си бяха на място, помислих си, ще бъде хубав ден. Една черна котка се усука около краката ми и нещо започна да дращи вратата отвън. Отворих и с мъркане и тихо мяукане едно малко рижаво коте се вмъкна и шмугна под леглото ми. Излязох в коридора и отворих вратата на банята, вътре стоеше един сладък голдън ритривър и гледаше виновно. Дам пак я бяха наказали, беше едва на 5м. и пикаеше от щастие или уплаха почти навсякъде :) В кухнята на барплота Миша се протягаше в клетката си, явно и тя беше станала току що. Бръкнах през вратичката и я погалих зад ушенцата, много обичаше. Слоших и една шепа храна, някакви семки, семена и други такива. На пакетчето се мъдреше един глупав хамстер, държащ надпис "с витамини и всички нужни вещества за неговото здраве". Миша нямаше нищо против да яде храна за хамстери. Плъховете не отдават голямо внимание на достойнството а и са трудно обиждащи се.
На вратата се почука и се появи усмихнатата физиономия на Роди, поздравихме се и тя се засили да топли вода за кафета. Чу се бучащия глас на брат ми, че иска кафе и тои. Стоеше в коридора и пушеш след моята забрана да не се пучи никъде освенв  едната от тоалетните, терасата и коридора.

Пуснах малко музика за събиждане от моя лаптоп - Foo fighters-The pretender.

Беше хуабава сутрин и познайте какво. Сутрините ще стават все по хубави :)