Преди малко писах в блога сега пак! /тва се римува с дурак :)/

Мамка му, усещам се като истински престъпник. Какво разбирам под това ли? Ами, да направиш нещо което неможе да бъде върнато на зад и последствията от него ще са огромни и непоправими. Въпреки че думата непоправими според мен трябва да се използва само за предмети  а не за последствия. Непоправимо било еди какво си деяние, е щом се е случило, в смисъл щот системата ни го е допуснала и е имало възможността да се случи значи всичко е наред, или взимаме мерки да не се повтори или чакаме да се случи пак, значи е трябвало да се случи нали?

Бездействието - ми име убива, като знам какво мога да направя а не го правя по ред тривиални причини каращи ме да се чуствам погнусен от самия себе си понякога. Извинявам се с това че все пак това съм си аз и или ще мога да се променя, което пак ще съм си аз защото съм си го позволил и съм способен да го направя или ще съм си така.

Сив да бъда искам
с черни крака и бели ръце
със сребърни очи и тъмни коси
Страхът единствено не искам в мен
всичко друго на драго сърце ще приема

Чудовище, но с пухкава козина
С меки лапи но с остри нокти

Искам да съм престъпник но много особен вид такъв. Искам да крада от това, което никои друг не може. Искам да правя, това което друг никои не би направил, защото изглежда безсмислено. Не, не безсмислено - НЕЛОГИЧНО! Да точно. Всячески се опитвам да не съм подвластен на тоя наложен социален вид живот. Можеби затова живея с трите животни, за коит овсички знаят че не се понасят, куче, котка и плъх. Те па си съжителстват без никакви проблеми.