Трети ден се събуждам изморен до смърт. Даже непомня имах ли сили да си нахраня котките и плъха или пак оставих това на съквартирантката, която става доста след мен.

Легнах  на дивана снощи уж за малко да подремна и ... се събудих закъснял за работа. Ей така с дрехите съм заспал. Мамка му.

Началото на седмицата почна с лоши новини, продължи с такива и незнам изобщо как ще свърши.

И пак сънувах ужасен сън, тази сутрин прекалено ужасен, събудих се нарочно за да не видя как свършва.

Един мои приятел беше си накупил всякакви мебели, за хола. Аз му бях на гости и разопаковахме всичко едно по едно и го слагахме някъде из празната стая. Много хубави дивани, телевизор с рамка от ракита /!!!/ и екран от текстил /да беше мноо готин/. Абе нормален съм. Докато в един момент не погледнах как брат ми стои на терасата, която нямаше парапет, и говори със единия от съквартирантите. Момчето с което си говореше се обърна и отиде до другия край на терасата. Тогава вниманието ми се прикова към брат ми, тои се насочи към ръба на терасата и продължи да върви дори когато тя свърши. Изпитах истински ужас тогава, все едно наистина се е случило, през главата ми мина мисълта "не се събуждай сега трябва да го спасиш". Не излязох на терасата а се разкрещях в стаята "Иване обаси се на бърза помощ" - тои стоеше и ме гледаше втренчено "Веднага" - креснах аз. Обърнах се към сестра му и и казах коя кръвна група е брат ми. Втурнах се да бягам по стълбите, бяхме на петия етай и аз скачах от площадка на площадка. По средата на пътя започнах да усещам адска пареща болка в глезените но не спрях да скачам. Излязох навън и се запитах "мамка му къде подяволите е лицето на блока, на къде гледа терасата" . Усетих се че съм си в родниа квартак във Варна и всичко става в блока на един друг приятел, всичките му тераси гледаха срещу главното шосе. Като стигнах под блока брат ми лежеше и охкаше. "петия етаж нее толквоависоко нали?" ми мина през главата. Краката му бяха неестествено изкривени. Попитах го какво усеща, каза ми че го боли гръбнака, бил паднал на него. Дишаше, мърдаше си ръцете, казах си "добре, само да не се парализира подяволите" Псувах, много псувах. Чух линейката да идва, и в същия момент брат ми започна да хрипти и да се задушава. Линайката се чудеше как да влезе в малкия парк пред блока аз започнах да крещя по тях и да псувам с всичка сила. Погледнах към някакви дървета и се насилих да се събудя.
На вън беше слънчево, беше ми много топло и се усетих че съм с дрехите заспал.

Винаги когато съм на ръба на психическите си сили сънувам много странни сънища. Когато не сънувам значи всичко е добре. 

Вчера се опитах малко да допиша разказа си, мамка му нищо не се получава, немога да се оправя със социалните отношения на героите ми. Ама нищо не става , те не искат да си говорят мамака му, квот ои да стане всеки живее в собсъвения си свят и не общува със другите а са постоянно заедно. немога няка кси да ги отделя кат оотделни личности, все едно са клонинги на главния герой. мамка му!

Да, какво се учудвам аз със собствения си личен живот немога да се оправя, вчера се видях с едни приятели, не бях ги виждал отдавна, мноого отдавна. Те ми се зарадваха много, аз имах чуството че се държа няка кстранно и не по моя си нчин. Така е с всеки напоследък. Все едно включвам наавтопилот и гледам отстрани как се справям. Гадно е.

 ПАк стана непоносимо дълъг пост. И скучно тъп такъв съм в момента.