Постинг
11.03.2008 12:17 -
Слънчеви дни
Идват, не са при нас все още. Само загатват за себе си. Като че ли не ги очакваме. Неприятностите, лошия късмет и те така.
Трябва да напускам квартирата си. Да, уви пак ще се местя. Саквартиранката ми има куче, което хазяите не искат. Брат ми отново ме заряза посредата и съм сам. Сам най - добре се оправям, съвсем сам. Но мога ли да бъда винаги сам.
Искам да си почина, а ако го направя ще изпусна толкова много възможности. Обичам да казвам че пропилените възможности са били просто неизползваеми такива. Извинение на човек, които или има много пропиляни възможности зад гърба си и тежеста им го убива или найстина вижда хиляди такива в бъдещето. И просто трябва да си избере, знаейки че има винаги по- хубав вариант от сегашния. Там някъде в бъдещето.
А бъдещето се свива всеки изминъл ден. Всеки миг, възможност по малко, време по малко. По малко и по малко.
Имам чувството, че се разпадам и това не ме притеснява, случвало се е преди. Винаги съм успявал да се събера отново, по силен и по осъзнат от преди. Сега парчетата се разпръсват прекалено далече едно от друго, отвъд хоризонта.
Трябва да напускам квартирата си. Да, уви пак ще се местя. Саквартиранката ми има куче, което хазяите не искат. Брат ми отново ме заряза посредата и съм сам. Сам най - добре се оправям, съвсем сам. Но мога ли да бъда винаги сам.
Искам да си почина, а ако го направя ще изпусна толкова много възможности. Обичам да казвам че пропилените възможности са били просто неизползваеми такива. Извинение на човек, които или има много пропиляни възможности зад гърба си и тежеста им го убива или найстина вижда хиляди такива в бъдещето. И просто трябва да си избере, знаейки че има винаги по- хубав вариант от сегашния. Там някъде в бъдещето.
А бъдещето се свива всеки изминъл ден. Всеки миг, възможност по малко, време по малко. По малко и по малко.
Имам чувството, че се разпадам и това не ме притеснява, случвало се е преди. Винаги съм успявал да се събера отново, по силен и по осъзнат от преди. Сега парчетата се разпръсват прекалено далече едно от друго, отвъд хоризонта.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 902
Блогрол