Има дни, мъгливи
Лепкаво студени
когато тя се връща
този път е мила
нежна
без спомени парещи
без обещания
просто тя
прокудената
неразбраната
неоценената
но горда
съществуваща
без смисъл и значение
сама
любовта.

//edit

отива си
иска ти се
забравия
немога
знаеш, че тази дума не съществува
знам
проклет да си
прокълнат?
глупав
да
виж, изплъзва се
ще се върне
но мен няма да ме има вече
заминаваш ли някъде?
и да и не
аз... няма
знам
успех
мерси