Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2008 12:17 - Златно, като хубав ароматен чай
Автор: swetq Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1028 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2008 12:18


Никога не съм харесвал златния цвят. Винаги съм го смятал за цвета на войната и смърта. Не разбирам защо хората ходят на погребения в черно. Според мен трябва да са в бяло и златно. И да се усмихват през сълзи.

Смърта е някъде там, винаги, със или без нашето знание и осъзнаване.
Тя е едно от малкото сигурни неща в този свят, символ на съществуването. Символ на промяната.
Заслужава уважението ни, не страхът ни. Няма как да избягаш от страха, тои идва и си отива, като ураган. Можем единствено да се подготвим да го посрещнем и изпратим. Нищо повече. Страх ни е от незизвестното, от това какво ще се случи, кога. А смърта идва или се забавя, но не ни забравя. Случва се или не. Просто е.
Колко лесно щеше да ни бъде ако тя носеше само страх със себе си. Но не, ужаса който поражда в нас, дълбоко, там където нашето "аз" живее и трепти, я прави толкова трудна за приемане. А дори звездите умират.

Някога замисляли ли сте се колко е голяма една звезда? Помня как едно изречение ме обърка и накара да се почуствам като малко дете. "В една чаша вода има толкова атоми, колкото чаши вода има във всички океани и морета на замята". Сравнение, което може да притисне способноста ви да си представяте нещата до стената.

Сега си представете, че сте в центъра на звезда. Думичката "звезда" тогава ще се превърне в нарицателно за целия свят. Вашия свят. Една звезда е точно толкова голяма за нас, колкото можем да си представим. За тези от нас надарени с огромно възображение просто има по - големи звезди.

Изморен съм. Изморен да гледам как хората се опитват да отрекат съществуването на толкова много неща, които правят нашия свят толкова перфектен и балансиран.

Грозните неща съществуват, и са навсякъде. Във вашия малък свят също, не ги подминавайте, намерете сили да ги разберете, кимнете им и продължете натам накъдето сте тръгнали със спомена за тях. Този спомен ще ви трябва. Ще ви спаси един ден.

Болката е усещане, сигнал, нужен и съществуващ. Не си играите с нея, не се възползвайте от нея без основателна причина, не я отричайте, не създавайте малки Шекспирови драми заради нея. Една от основните причини болката да съществува е да ни даде сила, да ни провокира да продължим напред, дори когато сърцето ни сякаш само иска да спре. Тя е последната защита срещу нашето нежелание за живот. Ще ви спаси един ден, и го е правила вече.

Има още толкова много. И всичко си има място. И никой, абсолютно никой неможе да промени това.

Чувствам се адски щастлив, свободен. Без неприятните идеи за богове контролиращи всичко и всички. Свободен.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zari - Чудесно, че сте намерил себе си!
21.03.2008 12:20
В този шарен свят всеки има едно кътче, където душата му си почива. Свободно и необезпокоявана!
цитирай
2. swetq - Щеше да е хубаво да е така, но мисля че ...
21.03.2008 12:34
Щеше да е хубаво да е така, но мисля че не искам да се намирам, искам да търся, да се лутам. Родените номади умират без дом. Време за почивка има след смърта :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: swetq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262165
Постинги: 177
Коментари: 220
Гласове: 902
Архив