Постинг
23.04.2008 06:58 -
Изгрев
Събудих се с изгрева. Немога да заспя отново. Толкова много неща трябва да свърша днес. Вчера беше превърнат от мен в ден на безделието и сициалните връзки. Утре ще бъде ден на посрещане и празнуване. Хубави дни, един след друг.
Повикаха ме на интервю във Валентино - бижутерска фирма, която още преди време ми беше направила впечетление. Бижутата са ми слабост, винаги са били. Един ден ще имам нужното време, знания и средства да се занимавам с това. Сега само гледам но и това ми доставя невероятно удоволствие. Та за интервюто, търсеха си дизайнер, обещаваха хубава заплата между 1000 - 1200. Уговорих си среща, но не беше персонална, просто ми се обадиха и ми казаха да отида едикъде си след 11ч. щели да ме очакват. Това не ми хареса. Да се появя там и да чакам, някои друг кандидат. Не е чак толкова трудно да определиш време за интервю на всеки един по отделно, кандидатстваш за работата. Както и да е, станах рано (да трудно беше) оправих се, изгладих си дрехите, подготвих си портфолиото и погледнах на вън през терасата. Тихо беше, както сега, само отвреме на време се чуваше чуроликането на някое птиче. Щеше да бъде хубав слънчев ден. Тогава го усетих, спокойствието, увереността, нямах нужда от тази работа, щях да се справя. Разбира се до този момент вярвах в себе си, но не мислех че бях избрал правилното време да започна да работя за себе си. Правилният момент. Тогава разбрах, че момента няма никога да е по добър. Да се пребориш със страхът от неизвестното, несигурно бъдеще, което зависи в огромен процент от теб и твоите възожности и разбирасе от голяма доза късмет. Вярвах в късмета си, не бях убеден във възможностите и знанията си. По скоро във волята си. Но в този момент всичко в главата ми се подреди, знаех какво да правя, знаех как да го направя, знаех кога да го направя. Отложих интервюто, прибрах току що изгладените дрехи и седнах пред лаптопа да поработя.
Няма по хубав ден от деня, в който тишината не е тежест а нежно усещане за безвремие.
Повикаха ме на интервю във Валентино - бижутерска фирма, която още преди време ми беше направила впечетление. Бижутата са ми слабост, винаги са били. Един ден ще имам нужното време, знания и средства да се занимавам с това. Сега само гледам но и това ми доставя невероятно удоволствие. Та за интервюто, търсеха си дизайнер, обещаваха хубава заплата между 1000 - 1200. Уговорих си среща, но не беше персонална, просто ми се обадиха и ми казаха да отида едикъде си след 11ч. щели да ме очакват. Това не ми хареса. Да се появя там и да чакам, някои друг кандидат. Не е чак толкова трудно да определиш време за интервю на всеки един по отделно, кандидатстваш за работата. Както и да е, станах рано (да трудно беше) оправих се, изгладих си дрехите, подготвих си портфолиото и погледнах на вън през терасата. Тихо беше, както сега, само отвреме на време се чуваше чуроликането на някое птиче. Щеше да бъде хубав слънчев ден. Тогава го усетих, спокойствието, увереността, нямах нужда от тази работа, щях да се справя. Разбира се до този момент вярвах в себе си, но не мислех че бях избрал правилното време да започна да работя за себе си. Правилният момент. Тогава разбрах, че момента няма никога да е по добър. Да се пребориш със страхът от неизвестното, несигурно бъдеще, което зависи в огромен процент от теб и твоите възожности и разбирасе от голяма доза късмет. Вярвах в късмета си, не бях убеден във възможностите и знанията си. По скоро във волята си. Но в този момент всичко в главата ми се подреди, знаех какво да правя, знаех как да го направя, знаех кога да го направя. Отложих интервюто, прибрах току що изгладените дрехи и седнах пред лаптопа да поработя.
Няма по хубав ден от деня, в който тишината не е тежест а нежно усещане за безвремие.
Търсене
За този блог
Гласове: 902
Блогрол
